Решение № 51 от 18.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ХАСКОВО, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900174 по описа за 2024 година

Предявени са три иска в субективно, активно съединение с правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ.

ИЩЦИТЕ – М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д. твърдят, че на 06.07.2023 год., около 16.30 ч., на 215 м. от пътна връзка от АМ „Марица“ към входа за товарни автомобили на ГКПП „Капитан Андреево“, наследодателят им – П. С. Д., след като спрял управлявания от него товарен автомобил марка **, с рег.№ ***, с прикачено полуремарке, с рег.№ ***, слязъл от кабината и се отправил към задната част на превозното средство, за да го подготви за митнически контрол. В същия момент, зад спрялото от Д., МПС, спрял и товарен автомобил ** с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, управляван от турския гражданин Й.К., който след отклоняване на вниманието си, отпуснал спирачния педал, в резултат на което автомобилът му се придвижил напред, притискайки тялото на Д. към полуремаркето, прикачено към МПС. В резултат на това, пострадалият получил тежки наранявания, довели до смъртта му, настъпила преди пристигане на медицинския екип. По случая било образувано ДП № 287 / 2023 год. по описа на РУ на МВР – Свиленград, като наказателното производство приключило с присъда № 11 от 15.03.2024 год., постановена по НОХД № 77 / 2024 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с която била ангажирана наказателната отговорност на водача К.. За управляваното от него МПС имало сключена застраховка с турски застраховател „Зелена карта“, с полица № ***, валидна към датата на инцидента. По повод отправена от 1 ищците застрахователна претенция, при ответника била образувана щета № ***, по която бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на смъртта на Д., ищцата М. Д. – съпруга и ищците С. и К. Д.и – н дъщери, претърпели болки и страдания, за репарирането на които претендират обезщетения в размер на 180 000 лева - за ищцата М. Д., предявен като частичен от 250 000 лева, и в размери по на 160 000 лева – за ищците С. и К. Д.и, предявени като частични от по 230 000 лева. Претендират присъждане на законна лихва, считано от 30.08.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетенията и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

–

СДРУЖЕНИЕ

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ - **** – оспорва исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение на наследници № 614 от 10.07.2023 год. е, че починалият на 06.07.2023 год., П.

С. Д. е оставил за наследници ищците – М. Д. – съпруга, С. и К. Д.и – дъщери.

С присъда № 11 от 15.03.2024 год., постановена по НОХД № 77 / 2024 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, подсъдимият Й.К., гражданин на Република **, е бил признат за виновен в това, че на 06.07.2023 год. на 215 метра от пътна връзка за товарни автомобили на АМ „Марица“ на ГКПП “Капитан Андреево“, Община Свиленград, Област Хасково, в посока към ГКПП “Капитан Андреево“, при управление на товарен автомобил марка **, с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата /“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“/ и така по непредпазливост причинил смъртта на П. С. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58 а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години. Присъдата, изменена в частта относно правната квалификация на престъплението, преквалифицирано в полеко наказуемо – по чл.343 а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е влязла в законна сила на 25.10.2024 год.

Като безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 06.07.2023 год. е бил в сила договор за застраховка „Зелена карта“ № *** по отношение на товарен автомобил **, с рег. № с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, сключен с турската застрахователна компания*** – обстоятелство, по отношение на което ответникът е заявил признание, обективирано в подадения от него отговор на исковата молба.

Като безспорно съдът приема и това, че от страна на ищците е заявена застрахователна претенция, по която ответникът не е определил и изплатил поисканите от тях застрахователни обезщетения за 2 неимуществени вреди, позовавайки се на липсата на влязъл с сила съдебен акт за ангажиране наказателната отговорност на водача, управлявал застрахованото по договор за застраховка „Зелена карта“, МПС обстоятелство, по отношение на което ответникът е заявил признание, обективирано в отговора на исковата молба. В подкрепа на това обстоятелство е и приетото като писмено доказателство писмо с изх.№ 1 – 0928 от 30.08.2023 год., изходящо от ответника.

По искане на ищците по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката Борисова се установява, че към момента, ищците С. и К. Д.и живеели при майка си – ищцата М. Д.. Преди смъртта на баща й, за период от около пет – шест години, С. живяла с партньора си в **, но често – по няколко месеца в годината и по празници, посещавала родителите си, разчитайки на помощта на майка си при отглеждането на детето й. След смъртта на баща си, заедно с детето се прибрала при майка си. Отпреди осем – девет години К. ежегодно пребивавала по пет – шест месеца в **, където работела. Свидетелката споделя, че присъствала на погребението на П.. По време на инцидента, К. била в **, но узнавайки за смъртта на баща си, се прибрала на следващия ден. Ищците били в шок, разтърсени от случилото се, отказвайки да го приемат. М. отслабнала драстично, отказвайки да се храни.

Не можела да спи. В продължение на няколко месеца посещавала всеки ден гроба на съпруга си. По настояване на дъщерите си потърсила консултация със специалист - психиатър. Били й изписани успокоителни и антидепресанти.

След инцидента всичко се променило – не излизали на разходки в парка, не се събирали на кафе. М. се затворила в себе си. Когато започвали да говорят по някаква тема, разговорът винаги накланял към спомени за П. или за това как той би реагирал в дадена ситуация. На С. и К. им било много мъчно от загубата на баща им. Преди станалия с него инцидент ежедневно се чували по телефона – непрекъснато го търсели, дори се шегували, че това е станало като ритуал. Споделя, че от 15 – 20 години, преди настъпване на пътния инцидент, П. работел като международен шофьор, изпълнявайки курсове само от ** до ** и обратно. Престоите му в чужбина продължавали от два до пет дни, след което се прибирал в дома си в **. Времето между курсовете било от дни до седмица. От показанията на свидетелката ХаджиС.а се установява, че с К. и С. се познавали от деца. По време на следването си, с К. учили и живеели заедно.

Постоянно се събирали в дома им в **. Описва семейството им като задружно и подкрепящо се. Баща им бил много всеотдаен – грижел са за тях емоционално и финансово. В деня след инцидента посетила ищците в дома им, за да им изкаже съболезнованията си. Всички били в шок. Никой не можел да повярва. Често посещавали гроба на баща си. Свидетелката споделя, че ищците много се променили – станали по – затворени. Още не били преживяли травмата. Търсили помощ от психиатър. Приемали успокоителни.

Не искали да се виждат с други хора. След смъртта на баща им се установили трайно при майка си, за да бъдат една до друга и да се подкрепят, защото разделени не били в състояние да преживеят случилото се.

При така установената по делото фактическа

3 обстановка, съдът намира предявените на основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, искове, за основателни по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че на

06.07.2023 год., на 215 метра от пътна връзка за товарни автомобили на АМ „Марица“ на ГКПП „Капитан Андреево“, в резултат на нарушение на правилата за движение, допуснати от турския гражданин Й.К. и по непредпазливост е била причинена смъртта на наследодателя на ищците П. Д., за което е била ангажирана наказателната отговорност на водача К. с влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Зелена карта”, сключен между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата и застрахователно дружество, със седалище в Република **. С настъпване на застрахователното събитие, станало на територията на Република ** с моторно превозно средство – предмет на застрахователен договор „Зелена карта“, сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република **, а именно – Република **, за ищците се е породило правото на иск срещу ответника – Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – ****, който в качеството си на представително Национално бюро – член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“ е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за произшествие, настъпило на територията на Република ** и причинено по вина на водача на застрахован за гражданската му отговорност автомобил, по международната система за автомобилна застраховка на Гражданска отговорност – „Зелена карта“.

При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът изхожда от вида, характера и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, за репарирането на който в полза на ищцата М. Д. – съпруга на пострадалия, следва да бъде определено обезщетение в размер на 140 000 лева, а в полза на ищците С. и К. Д.и – дъщери на пострадалия - обезщетение в размер по на 120 000 лева за всяка от тях. При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в случая съпруг и баща, съдът отчита начинът на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 06.07.2023 год., доколкото неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата М. Д. е живеела в един дом със съпруга си – П. Д., и дъщеря им – ищцата К.

Д., като отношенията между тях се отличавали с взаимна привързаност. В 4 продължение на около пет години преди станалия с баща й пътен инцидент, ищцата С. Д. е живеела в друго населено място, но независимо от това, двамата са поддържали всекидневна връзка по телефона, за което се шегували, че се е превърнало в ритуал. Доказателство за сплотеността на семейството е и факта, че след смъртта на баща си, ищцата С. Д. се е преместила в дома на родителите си и по-малката си сестра, като единствено по този начин – заедно майка и дъщери, подкрепяйки се взаимно можели да се справят със загубата на най-близкия за тях човек. Все от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след смъртта на съпруга си, ищцата М. Д. е изпаднала в тежка депресия, затваряйки се в себе си, отказвайки да се храни.

По настояване на дъщерите си е потърсила консултация със специалист – психиатър.

Исковете в останалата част до предявените размери, като недоказани, а от тук и неоснователни следва да се отхвърлят.