Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4222 от 27.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7370/2024
Вид
Решение № 4222
Подписан
27.08.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. И. като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330107370 по описа за 2024 година

Производството по делото е по обективносъединени искове по чл. 405, ал.

1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД образувано от „Вегаком“ ООД, ЕИК 115851495, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Васил Петлешков“ № 11, представлявано от В. А. Н., чрез адв. Й., против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Ч., Б. В., И. Г. и А. П., за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10 440 лева , равностойна на 5337,89 евро– главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № ***********, по застрахователна полица № ********** за застраховка „******” във връзка с настъпило застрахователно събитие на **********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на застрахователен договор „*********“ с полица № ********** ищецът е застраховал за периода *******г. – *********г. собственото си МПС, а именно – товарен автомобил с рег. № ********, ******, марка „*******“, модел „*****”. На ********г., на път ***** – ****** – *******– ж.к. ******– *****, околовръстен път на гр.

********, посоченият товарен автомобил, управляван от водача Г. Р. А., реализирал ПТП при преминаване под мост, като се ударил в него с горната дясна част на влекача и с прикаченото към него ремарке. Вследствие на това на собствения на ищцовото дружество влекач марка „******“ били нанесени 1 щети върху следните части: спойлер – горен; дясна конзола на горен спойлер; конзола – вътрешна, дясна; спойлер на кабина – горен; таван на кабина; тапицерия – таван кабина; легло – горно; средна колона – дясна; ролбар с халогени; панел на таван – кабина, горен; уплътнение – стъкло, горно, челно.

От страна на управителя на ищцовото дружество била предявена претенция до ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за изплащане на обезщетение, по която била заведена щета № ********/*******г. На автомобила бил направен оглед, като след разглеждане на заведената претенция по щета, ответното дружество постановило отказ изх. № ******/********г. да изплати застрахователно обезщетение с мотив, че ПТП е настъпило при условията на груба небрежност. На *******г. бил направен нов оглед на ремонтираното МПС, като се констатирало, че щетите били възстановени. Представени били фактури и офертата за извършения ремонт от доверен сервиз „*********“ ЕООД. Срещу отказа да се изплати застрахователно обезщетение било подадено възражение с входящ номер от дата *********г., към което се прилагали фактури относно отстраняване на щетите. Във връзка с подаденото възражение, застрахователното дружество изпратило становище от дата ********г., в което се посочвало, че не са представени нови доказателства, не са наведени нови твърдения и обстоятелства, поради което не се променя предходното становище, а именно за отказ на ответника да изплати обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП, механизма на възникване на щетите. Твърди небрежното поведение на водача причинило събитието. Това изключва поемането на риска по застраховката „******“.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобразно указаната доказателствена тежест намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства - свидетелство за регистрация № **********; е видно, че ищцовото дружество е собственик на влекач „******“, модел „*******” с рег. № ******** от *******г.

От приложената застрахователна полица № **********/********г.; ОУ към застраховка „*******“; АУАН *******/********г.; опис от *********г.; документи по притенциия от *********г.; писмо от *********г. е видно, че на **********г. на товарния автомобил са причинени повреди по горната дясна част на влекача след преминаване под мост на път*******преди разклона за с.

*********в посока кв. ********. Към този момента за товарния автомобил е била налице валидносключена застраховка „********“ с ответното застрахователно дружество. На *********г. е извършен оглед на процесния автомобил от експерт на застраховатля, който е констатирал наличие на 2 повреди по същия в горната част на кабината. На **********г. ищеца е представил на ответника документи за притендиране на обезщетение за вредите по автомобила от настъпилото ПТП. На *********г. застрахователя е отказал изплащане на обезщетение. В общите условия на договора за застраховка е предвидено отпадане задължението за изплащане на застрахователно обезщетение при наличие на умишлени действия или груба небрежност на застрахования или негови работници или служители.

От постъпилите писма от АПИ от ********г. и ********* г. и показанията на свидетеля И. К., без отношения със страните, се установява, че на мястото на ПТП е на околовръстното шосе на гр. ********в посока *********, преди разклона за с. ********. Преди моста има знак „*****“ сочещ, че е забранено навлизането на ППС с височина вкл. и товара по-голяма от 4,40 м. Стандартния камион е с височина 4 м. На пътя не е извършван ремонт след настъпване на ПТП.

От изготвеното заключение от **********г. по извършената САТЕ е видно, че височината на товарния автомобил по технически данни е ******м.

При преминаване под мостовото съоръжение на заявеното място автомобила се е ударил в горната част като се е повредил горния спойлер, дясната му конзола, вътрешната дясна конзола, спойлера на кабината, тавана , тапицерията, горното легло, средната дясна колона, ролбар с халогени, горния панел на тавана на кабината и горното челно стъклено уплътнение. Повредата е могла да настъпи, акот височината на автомобила е била извън техническите му габарити или монтирания спойлер не е бил стандартен. Стойността на ремонта е 10440 лв.

От изготвеното заключение от ******* г. по извършената допълнителна САТЕ е видно, че причина за настъпването на ПТП е несъобразяването на габаритите на МПС с релефа на пътя и височината на мостовото съоръжение.

Същото може да се дължи на „галопиране“ на автомобила причинено от неравности по пътя.

Предвид установените обстоятелства съдът намира от правна страна следното.

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ , при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За ангажиране отговорността на застрахователя по този ред е 3 необходимо установяване наличие на следните комулативно предвидени предпоставки, а именно: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между страните, със срок на действие обхващащ момента на събитието, настъпване на ПТП и последици от него, чиято стойност съвпада с размера на притендираните щети, своевременното уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието и е представянето на автомобила за оглед, съставяне на опис на щетите и последвал отказ за изплащане на обезщетение поради наличие на груба небрежност от страна на застрахования.

Спора се състои в наличие на основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства и заключения по извършени САТЕ съдът намира за доказано, че по пътя, по който се е движел товарния автомобил преди навлизането му под моста е бил налице пътен знак забраняващ преминаването на автомобили с височина по-голяма от 4,40 м.

Тъй като технически определената височина на процесния автомобил отбелязана и в документите му е по-малка от допустимата от знака, съдът намира, че при липса на установени данни, че са били налице изменения на конструкцията на влекача, довели до извънгабаритен размер на същия неможе да се приеме, че е налице нарушение от страна на шофоря на ЗДвП и в частност несъобразяване на поставения пътен знак, което да е довело до настъпването на ПТП. Ето защо настоящия състав намира за неоснователно възражението на застрахователя за допусната груба небрежност от шофьора, довела до настъпване на застрахователното събитие, на което се обоснована отказа за обезщетяване на настъпилите вреди.

За пълнота следва да се отбележи, че от постъпилото писмо от АПИ*******се установява, че след настъпване на ПТП не са извършвани ремонти на пътя, което при липса на конкретни данни за наличие на неравности на 4 пътното платно към момента на настъпване на ПТП и към момента на разглеждане на производството, изключва възприемане на хипотезата на вещото лице по изготвеното допълнително заключение на САТЕ, че е възможно повдигането на каросерията на влекача и удара й в моста да се дължи на „галопиране“ на камиона, кореспондиращо с несъобразяване от шофьора на скоростта на движение с пътната обстановка. Ето защо неможе да се приеме, че е налице груба небрежност на служителя на ищцовото дружество, която да е допринесла за настъпване на ПТП.

Предвид изложеното съдът намира, че ищеца е доказал наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение, тъй като събраните по делото доказателства установяват съответствие между заявените от застрахования обстоятелства и настъпилите увреждания като вид и стойност. По делото не се установява, ПТП да е настъпило в резултат на умишлени действия от страна на застрахованото лице с цел получаване на обезщетението. Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.

Предвид основателността на главната претенция, основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава поради липса на установени данни за заплащане на притендираната сума.

Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Съобразно чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108 КЗ, застрахователят следва да изплати или мотивирано да откаже заплащането на застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от представянето на необходимите документи. Видно от приетата по делото преписка по щета, ищецът е представил своевременно всички документи. Следователно, на основание чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на изричния му отказ да заплати пълния размер на обезщетенитото. Тази дата е установена по делото-*******г., поради което лихвата следва да се дължи от този момент. Тъй като същата се притендира от момента на подаване на исковата молба, последващ момент съдът намира, че е налице основание за уважаване на тази притенция за посочения период.

При този изход на делото разноски се дължат на ищеца в размер съобразно представените по делото доказателства за извършени разходи за държавна такса в размер от 213,52 евро, 680,02 евро за възнаграждение за вещи лица и 821,91 евро за адвокатско възнаграждение и с оглед депозирание 5 списък.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Ч., Б. В., И. Г. и А. П. да заплати на „Вегаком“ ООД, ЕИК 115851495, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Васил Петлешков“ № 11, представлявано от В. А. Н. сумата от 5337,89 евро (пет хиляди триста тридесет и седем евро и 89 евро цента)– главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, по застрахователна полица № ********** за застраховка „*******” във връзка с настъпило застрахователно събитие на **********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***********г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1715,45 евро (хиляда седемстотин и петнадесет евро и 45 евро цента) за разноски за производството.