Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 09.12.2024, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 1272/2024
Вид
Решение № 210
Подписан
09.12.2024
В сила
18.01.2025
Състав
АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, ал.1, т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.28 · Закон за закрила на детето
  • чл.28, ал.4 · Закон за закрила на детето
  • чл.28, ал.5 · Закон за закрила на детето
  • чл. 29 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Радомир, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730101272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето.

По изложените в молбата до районния съд от Дирекция “С.п.”- Р. обстоятелства и съображения е направено искане да бъде настанен непълнолетният Н. Ц. Г. ЕГН ********** в семейството на Л. И. С., ЕГН ********** /дядо на детето по м.л./ с постоянен адрес: гр.С., ж.к.“Б.“, бл.., вх.. и с местоживеене с.К., общ.Р., обл.П. за срок от две години или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на настаняването, предвидени в чл.29 от ЗЗД.

Представителката на Районна прокуратура- П. е изразила становище, че искането следва да бъде уважено, предвид това, че настаняването при неговия дядо е най – подходящата мярка за закрила.

Назначената служебна представителка на детето- адв.А. А. от АК- П., е изразила становище, че настаняването на детето при неговата прабаба е най – подходящата мярка за закрила на детето.

Майката на детето Ю. С. не е изразила становище по искането. Същата не е открита на известните адреси.

С оглед разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето е изслушан непълнолетния Н. Ц. Г., на 14 госини. Същият заявяват, че се чувства добре при неговата прабаба.

1

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № ЗД/.5/11Л0.2024г. на Директора на ДСП - Р., считано от 12. 10.

2024г. е продължено настаняването на непълнолетния Н. Ц. Г. ЕГН: ********** в семейството на дядо му по м.л. Л. И. С. ЕГН: ********** с настоящ адрес: **********.

Н. Ц. Г., роден на 07,04.2010 г. от майка - Ю. Л. С. ЕГН: ********** и баща - Ц.

М. Г. ЕГН: **********, видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №. от 23.04.2010 г.

Н. Ц. Г. е роден по време на съвместното съжителство на родителите си Ю. С. и Ц. Г.. Бащата на детето е починал при катастрофа през 2012 г. Майката живее в И.. Още от ранната възраст на сина си не полага грижи за него. Н. има по-голям брат А. Ц. Г., който се отглежда от своята леля по бащина линия в град П., обл. П..

Със Заповед № ЗД ./ 08. 04. 201 Зг., издадена от Директора на ДСП-К. детето Н. Г. е настанено при своята баба А. Ка А. на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.25, т.1 от ЗЗДет. Предприетата мярка за закрила е потвърдена с Решение №./ 25. 04. 201З г. на Районен съд - К.. Детето е настанено в семейството на баба си за срок от една година.

Със Заповеди № ЗД-./ 0009 от 08. 04. 201З г, № ЗД 21/0025 от 01.09.2015 г. и № ЗД/./03.09.2018 г. на Директора на Дирекция "С. п." – К. е продължавано настаняването на детето в семейството на Антоанета А..

Поради влошено здравословно състояние на г-жа А. и постъпването й в болница, със заповед № ЗД/Д. от 07.04.2022г. на ДСП- К., детето е настанено в семейството на П. А.близка на бабата. На 14.04.2022 г. А. А. е починала. На 15.06.2022 г. г-жа П. А. е подала заявление в ДСП- „О.“, в което заявява невъзможност да полага грижи за малолетния.

Установена е възможност за отглеждане на Н. от неговия дядо по майчина линия и са предприети действия за настаняване на детето по реда на ЗЗД в семейството на г-н Л. С..

С оглед правилното развитие на детето и отглеждането му в семейна среда, със Заповед № ЗД/Д-./21. 06. 2022г. на Директора на ДСП - О., считано от 22. 06. 2022 г. малолетният Н. Г. е настанен в семейството на дядото си по м.л. Л. И. С. с настоящ адрес: с.К., общ.Р., обл.П.. Мярката за закрила е потвърдена с Решение № ./16.08.2022 г. на Районен съд- Р.. Прекратено е настаняването на детето в семейството на П. А. и е настанено в семейството на дядо му по м.л. - Л. С. за срок от две години или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на настаняването, предвидени в чл. 29 от Закона за закрила на детето. Решението е влязло в сила на 12.10. 2022 г.

В настоящия етап от време няма промяна в причините довели до отглеждане на детето извън биологичното му семейство. Майката е в чужбина и по никакъв начин не се интересува от сина си. От проведената социална работа с детето от страна на ОЗД-Р., е установено, че Л. С. полага много добри грижи за Н.. Разбира емоционалните и физиологичните му потребности. Осигурена му е сигурна и безопасна среда на отглеждане.

2

Г-н С. има необходимия капацитет, подходящи жилищни условия за да полага грижи за внука си в своето семейство. Л. С. декларира, че желае да продължи да полага грижи за внука си. Непълнолетният Н. Г. също заявява желание да живее в семейството на дядо си.

При тези обстоятелства е направено искане за определяне на мярка за закрила на дете, предвидена в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗД, а именно настаняване в семейството на дядо му по м.л. ще постигне в максимална степен закрила на неговото умствено, нравствено и социално развитие.

По делото е разпитана като свидетел Л. И. С., на 66 г., дядо на Н. Г. по майчина линия /показанията му преценени по реда на чл.172 ГПК/. Според свидетеля детето се чувства много добре при него. Детето учи в гр.К. където е на общежитие. Той го кара до гарата и пътува един час, час и нещо. В петък се прибира и неделя вечерта тръгва обратно.

Общежитието е нормално, с едно друго дете е в стая. За сега се разбират двамата.

Разпитана е като свидетел и В. А. С., на 51 г., социален работник в отдел „З. на д.“ към Д „СП“-Р.. С детето Н. Г. работи от 22.06.2022 г., когато бил настанен от Д „СП“ – „О.“ в семейството на неговия дядо. Преди това, от 2013 г., до 2022 г., той е отглеждан от бабата по майчина линия и поради нейната смърт е настанен за кратък период от време в семейство на близки на семейството. От наблюдението на грижите полагани от дядото върху Н. е установено, че той е напълно задоволен, държи на образованието му, старае се да осигури емоционалните потребности и полага добри грижи за него.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице основанието по чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето за настаняване на детето извън семейството, а именно- майката се намира в трайна невъзможност да отглежда детето. В този смисъл съдът намира, че настаняването в семейството на в семейството на Л. И. С., ЕГН **********, негов дядо по м.л.

Това е съобразено с поредността на мерките по чл.26, ал.1 ЗЗД, който текст визира на първо място възможност детето да бъде настанено при роднини или близки, приемно семейство или в социална или интегрирана здравно- социална услуга за резидентна грижа.

Съгласно императивната разпоредба на чл.28, ал.5 от Закона за закрила на детето, с оглед неговата възраст и искането на Дирекция „С. п.“- Р., срокът следва да се определи на 2 години или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на настаняването, предвидени в чл. 29 от ЗЗД.

Водим от гореизложеното и на основание чл.28, ал.4 от Закона за закрила на детето, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето Н. Ц.

Г., ЕГН **********, в семейството на Л. И. С., ЕГН ********** /дядо на детето по м.л./ с 3 постоянен адрес: гр.С., ж.к.“Б.“, бл.., вх.. и с местоживеене с.К., общ.Р., обл.П., за срок от две години или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на настаняването, предвидени в чл.29 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пернишки окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4