Решение № 5650 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5650 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100109558 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от В. В. Н. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 35 000лв. /17895.22 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2017г. до изплащането.

Твърденията са за образувано и водено против ищеца наказателно производство с привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.242, ал.1, б.

„в“ и „д“ вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 НК, което било прекратено с постановление на СГП, влязло в сила на 05.10.2017г. В резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди, изразяващи се страх и притеснение от осъждане, загуба на работата и невъзможност за професионална реализация в държавната администрация, влошаване отношенията с близки и познати. Делото било оповестено публично и името му споменавано многократно в различни медии, което го компроментирало пред обществеността, а наказателното производството продължило повече от десет години.

Ответникът оспорва иска по основание. Счита, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен, както и релевира възражение за давност по отношение законната лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

От фактическа страна не се спори водено срещу ищеца ДП № 49/2004г. на НСл.С, пр.пр. № 2460/2004г., по което с постановление от 28.05.2007г. на СГП привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б. „в“ и „д“ във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 НК, за това, че в периода 01.11.2002г.25.11.2002г. на ГКПП-Кулата, при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице „старши специалист митнически“ в МитницаКалотина и като помагач умишлено улеснил И.Н.П., Н.Г.Д. и Н.И..М. при превоз на стоки под покритието на ТИР-карнет, да пренесат през границата на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели. Наложена е мярка за неотклонение „подписка“.

Със Заповед № 11833/03.09.2007г. на директора на Агенция „Митници“ ищецът е отстранен временно от работа като държавен служител в Митница Калотина при Регионална митническа дирекция-София, считано от 23.11.2007г. до приключване на наказателното производство.

Въз основа обвинителен акт срещу общо 18 лица било образувано НОХД № 269/2009г. по описа на СГС, приключило на 12.06.2013г. с постановена оправдателна присъда по отношение ищеца, потвърдена с решение от 17.07.2014г. по ВНОХД № 358/2014г. на САС. С решение № 90/04.03.2015г. по к.н.д.№ 1710/2014г. на ВКС решението на САС е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Образувано е ВНОХД № 199/2015г., по което с решение № 210/25.06.2015г. САС отменил присъдата на СГС и върнал делото на СГП за извършване на нови процесуално-следствени действия. С постановление от 22.08.2017г. на СГП наказателното производство е прекратено по отношение всички обвиняеми, като за ищеца прието, че поведението му не съставлява извършено престъпление. Препис от постановлението получил на 28.09.2017г. и поради необжалването му в предвидения в чл.243, ал.4 НПК срок влязло в сила на 06.10.2017г.

Представена е Заповед № 9847/16.12.2009г. на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване служебното правоотношение на ищеца на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. /съкращение в щата/ във връзка с ПМС № 302/2009г. за изменение на Устройствения правилник на Агенцията и утвърдено длъжностно разписание на Митница Калотина от 15.12.2009г.

По делото е разпитан св.К.Д., защитник на ищеца в наказателното производство.

В показанията си сочи, че на първа инстанция продължило дълго с проведени над 30 съдебни заседания, на които присъствал лично и нито веднъж на е ставал повод за отлагане. Тогава работел като митнически инспектор, бил отдаден на работата си и много тежко приел обвинението, заради което уволнен. През цялото време бил стресиран, живеел в страх и с убеждение, че ще бъде осъден за престъпление, което не 2 е извършил. Тормозел се от това, че е посочен за съучастник на лица за контрабанда, нямащи нищо общо с митниците и изпълняваната от него служебна дейност във връзка с вноса на стоки. За случая се пишело в медиите със споменаване имената на замесените митнически инспектори. Сочи още, че ищецът имал жена и дете, но от него чувал, че се разделил с жена си, както и от няколко години се лекува от онкологично заболяване.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:

Прекратяването на наказателното производство срещу ищеца поради липса на извършено престъпление покрива фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което е налице предвиденото в закона основание за пораждане отговорността на държавата. Според чл.4 ЗОДОВ тази отговорност е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обективно съществуващи обстоятелства с оглед естеството на увреждането и вредните последици от него. Според установената практика на ВКС /ТР № 3/2004г. и множество решения по чл.290 ГПК/, за обезщетението по иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, броя и вида на престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство и дали е проведено в рамките на разумния срок или го надхвърля; наложена ли е и с каква продължителност мярка за процесуална принуда и търпените ограничения; личността на увредения и начина, по който наказателното преследване се е отразило на здравословното му състояние, отношенията със семейството, социалната среда, общественото положение, професионална дейност и възможности за реализация, включително публичното разгласяване на обвинението и обществения отзвук, минали осъждания и др. Също според нея /обобщена в Решение № 40/13.05.2020г. по гр.д.№ 2683/2019г. на ВКС, IV г.о./ справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице, т.е. размерът на обезщетението е поставен в зависимост от обема и степента на накърняването им, респ. търпените вредни последици.

В тази връзка се приема, че е нормално и житейски обосновано по време на наказателно производство по обвинение в престъпление, за което е постановена оправдателна присъда или наказателното производство прекратено, лицето изпитва 3 безпокойство, несигурност и страх от осъждане, чувство за несправедливост, накърняване честта и доброто име, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др., които болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност. Когато, поради особеностите на случая и конкретните обстоятелства, неимуществената сфера е била засегната в по-голяма степен и от това са произтекли по-тежки от обичайните по характер и обем вреди справедливостта по чл.52 ЗЗД налага те да бъдат репарирани с обезщетение в завишен размер.

Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ характер-квалифициран състав на контрабанда по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ НК за пет деяния с предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 20 000лв. до 100 000лв., което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. При повдигане на обвинението е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, задължаваща го да не напуска местоживеенето си без разрешение, с което по същество ограничено правото му на свободно придвижване.

Наказателното производство продължило 10г., 4 месеца и 8 дни, считано от 28.05.2007г. с привличанет о като обвиняем на досъдебното производство, до 06.10.2017г. с влизане в сила на постановлението за прекратяването, в който период преминало и съдебна фаза на три съдебни инстанции. Видно от съдържанието на представеното постановление за прекратяване на СГП делото се отличава с фактическа и правна сложност-водено срещу 19 физически лица с повдигнати различни обвинения в различно качество и за множество изпълнителни деяния, свързано със събиране и проверка на огромен по обем доказателства и необходимостта от изясняване ролята и участието на всеки от обвиняемите, но това само по себе си не означава приключване в разумен срок. При съдебното разглеждане са били проведени повече от 30 съдебни заседания, в които ищецът взел лично участие, но с поведението си не е ставал причина за отлагания или повлиял на продължителността по друг начин.

При съобразяване критериите според практиката на ЕСПЧ по приложение чл.6, §1 от ЕКЗПЧ за правото на всеки гражданин на разглеждане и решаване делото му в разумен срок и като взе предвид конкретните обстоятелства съдът намира, че този срок е надхвърлен.

Ищецът не е осъждан за престъпления или други правонарушения и не е бил преди това обект на разследване. Работил като държавен служител в Агенция „Митници“ на длъжност „митнически инспектор“, която според показанията на разпитания свидетел изпълнявал съвестно и с желание. Поради това повдигнатото обвинение в тежко умишлено престъпление, свързано и с длъжностното му качество, са причинили негативни психични изживявания като стрес, тревожност, чувство за несигурност, накърняване доброто име и достойнството и притеснения от осъждане с 4 по-висока интензивност с оглед продължителността на наказателното производство.

Наред с това е дало негативно отражение и в професионален план, тъй като по причина обвинението отстранен от работа за период от 2 години и 1 месец /23.11.2007г.- 15.12.2009г./, в който лишен от възможността да полага труд на длъжността, която заемал и да получава възнаграждение, а въпреки прекратяването на служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДсл. поради съкращение в щата лишен и от възможността за кариерно израстване или реализация в други структури на държавната администрация за повече от 10 години.

В показанията си разпитаният свидетел сочи, че наказателното производство е било отразено в медиите, но по делото не са представени доказателства в тази посока и конкретно в коя медия и с какво съдържание, поради което не може да се направи извод за компроментиране доброто име на ищеца в обществото в по-голяма степен и това да съставлява основание за определяне на завишен размер на обезвреда. Не са доказани и твърденията за влошаване отношенията с близки и познати, в тази част раздялата на ищеца с жена си /свидетелят няма непосредствени възприятия/, нито доказателства за онкологично заболяване, съответно те да се намират в причинна връзка с обвинението.

При изложеното и въз основа съвкупната преценка на посочените обстоятелства от значение за отговорността на ответника, съдът обоснова извод за съответно на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за претъпрените неимуществени вреди от 15 000лв., равняващи се на 7669.38 евро, до който искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се уважи.

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 06.10.2017г.

Възражението за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 13.09.2022г. и в приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е погасена по давност за периода 06.10.2017г. – 12.09.2019г. Поради това върху обезщетението следва да се присъди такава от 13.09.2019г. до изплащането.