Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20366 от 11.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24355/2023
Вид
Решение № 20366
Подписан
11.11.2024
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 20366 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110124355 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу М. М. С., лично и в качеството й на наследник на К. А.

С., срещу А. К. С., в качеството му на наследник на К. А. С. и срещу К. К. С. качеството й на наследник на К. А. С. обективно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните вземания: сумата от 2737,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:*** за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното погасяване на задължението чрез плащане и 306,41 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2021 г. до 20.04.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г. в размер на 54,77 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното погасяване на задължението чрез плащане и 10,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.04.2023г. при квоти 4/6 за първата ответница и по 1/6 за останалите двама ответници.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и М. С. и наследодателя на ответниците К. С. по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. не депозира писмен отговор.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците М. С. и К. С., чрез особен представител дават становище за неоснователност на ищцовите претенции, предвид липсата на доказателства за наличие на право на собственост по отношение на процесния имот.

1

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е постъпила молба от отнетника А. С., който заявява, че е сключено с ответното дружество споразумение за разсрочено плащане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество потвърждава сключването на споразумените за разсрочено плащане на задълженията.

Особеният представител на М. С. и К. С., заявява, че не оспорва предявения иск, с оглед новонастъпилите обстоятелства свързани със сключването на споразумението.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от "Т.С."ЕАД М. М. С., лично и в качеството й на наследник на К. А. С., срещу А. К. С., в качеството му на наследник на К. А. С. и срещу К. К. С. качеството й на наследник на К. А. С. обективно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По отношение на правото на собственост, както и по отношение на размера и дължимостта на сумите, страните не спорят. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПк съдът следва да приеме безспорните факти за доказани. Нещо повече, в хода на процеса ответниците М. М.

С., А. К. С., и К. К. С. са сключили Споразумение за разсрочено плащане, в което са признали, че дължат на "Т.С."ЕАД процесните суми, като процесуалният представител на ищеца е потвърдил плащане на сумата от 930 лв.

Видно от съдържанието на приетото споразумение, същото включва общият сбор на главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение, общият сбор на лихвата за забава върху двете главници, лихвата за забава върху двете главници, считано от подаването на исковата молба до сключване на споразумението, както и сборът на заплатената държавна такса в заповедното и исковото производство.

Постигнатото извънсъдебно споразумение между страните, както и извършените плащания по него, следва да бъдат взети предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Като се вземат предвид сумите, по отношение на които е постигнато споразумение между страните, се налага извод, че изцяло погасена е държавната такса от 129,35 лева, изцяло погасена е лихвата за забава върху главниците от подаване на исковата молба до датата на споразумението в размер на 238,25 лева, изцяло погасени са лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение в общ размер от 316,87 лева, изцяло погасена е главницата за дялово разпределение от 54,77 лева и частично е погасена главницата за доставена топлинна енергия – 315,11 лева. Непогасеният остатък по постигнатото споразумение е в размер 2422,09 лева, представляващ главница за топлинна енергия.

2

Поради изложеното, следва да се уважи искът за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество главница за дставена ТЕ в рамер на 2422,09 лева, като за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен поради извършено погасяване в хода на процеса, както и искът за установяване дължимостта на главница за дялово разпределение.

В чл. 3 от споразумението е уговорено, че при точно изпълнение, "Т.С." ЕАД няма да начислява законна лихва върху главницата, поради което такава не следва да бъде присъждана.

Поради извършено погасяване в хода на процеса следва да бъдат отхвърлени и исковете за лихва за забава върху двете главници.

По разноските:

При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца.

Видно от данните по делото, ответникът е извършил погасяване на заплатената държавна такса. Основателно е и искането на ищцовото дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Същото следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева. Дължими се явяват и разноските за особен представител на ответниците М. С. и К. С. в размер на 400лв. Тази сума се дължи само от тези две ответници, тъй като на тях е предоставена правна помощ от съда.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. С. с ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *** сумата от 1614,73 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:*** за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 233лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата за разликата до пълния предявен размер от 1824,80 лева; за сумата от 204,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2021г. до 20.04.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г. в размер на 36,48 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното погасяване на задължението чрез плащане и 6,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.04.2023г.

ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *** сумата от 403,68 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:*** за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 33,33 лв. – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата за разликата до пълния предявен размер от 456,20 лева; за сумата от 51,06 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2021 г. до 20.04.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г. в размер на 9,12 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното погасяване на задължението чрез плащане и 1,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.04.2023г.;

ОСЪЖДА К. К. С. с ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *** сумата от 403,68 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:*** за периода от месец май 2020г. до месец април 2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 233,33лв. – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответницата за разликата до пълния предявен размер от 456,20 лева; за сумата от 51,06 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2021 г. до 20.04.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода от 3 месец май 2020г. до месец април 2022г. в размер на 9,12 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното погасяване на задължението чрез плащане и 1,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 20.04.2023г.

Решението е постановено при участието на "Д. "ООД, като трето лице, помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4