Определение № 648 от 28.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Враца, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 413, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 5504/07.11.2025 г. от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. срещу Определение № 973/06.11.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 1422/2025г. по описа на РС-Мездра, с искане то да бъде отменено изцяло.

В жалбата се сочи, че заявителят е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение срещу наследниците на М. А. М. в качеството му на потребител на предоставените от дружеството услуги, но не разполага с възможността служебно да конституира неговите наследници. Позовава се на действието на т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като в този случай заповедният съд е бил длъжен да остави без движение заявлението и да му предостави срок за конституиране на наследниците на длъжника.

След като не е процедирал по този начин и не е съобразил изложеното в т. 5 от заявлението, първостепенния съд е постановил един неправилен акт, поради което моли да той да бъде отменен и да бъде задължен РС-Мездра да продължи действията по ч.гр.д.

№1422/25 г. по описа на РС-Мездра.

Съдът като се запозна с доказателствата по ч.гр.д. №1422/25 г. по описа на РСМездра и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 07.11.2025 г., видно от отчет за доставено съобщение чрез ЕПЕП, а частната жалба вх. № 5504 е подадена на 07.11.2025 г. от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 274, ал.2 вр. чл. 413, ал.2 ГПК в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

„Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. е подал заявление вх.№ 5488/06.11.2025г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. А. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** което електронно е разпределено на РС-Мездра, в който съд е образувано ч. гр. дело под № 1422/2025 г.

В заявлението се претендира дължимост на сумата 1617,61 лв. главница за периода от 01.02.2021г. до 26.09.2025г., за консумирана, но незаплатена питейна и отведна канална вода 1 за обект находящ се *** мораторна лихва в размер на 278,15 лв. за периода 30.04.2201 г. до 30.09.2025 г, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС-06.11.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по сключен договор за предоставяне на комунални услуги и ОУ на „Водоснабдяване и канализация" ЕООДПловдив, за консумирана и неплатена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***.

Посочена е банкова сметка в т. 4.1 от заявлението. В т.5 от заявлението се излага допълнителна информация, че длъжникът е починал и заявлението е насочено срещу наследниците на М. А. М., като следва да се приложи т. 4 гот ТР № 4/18.06.24 г. по т. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се иска издаване заповед за парично изпълнение и изпълнител лист срещу неговите наследници.

Към заявлението са приложени като прикачени файлове: справка за неплатени задължения, ОУ на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив, документ за внесена ДТ и пълномощно.

С обжалвания съдебен акт Мездренският районен съд е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, след като въз основа на служебна справка от НБДН установил,че длъжникът М. А. М. с ЕГН ********** е починал на *** т. е. преди подаване на заявлението..Като мотиви за отказа съдът е изтъкнал,че заявлението е недопустимо, тъй като е подадено срещу физическо лице - длъжник, което към момента на подаване на заявление не може да бъде субект на процесуални правоотношения.

Посочил е още, че когато соченият длъжник е починал преди подаване на заявлението, заявителят следва да реализира правата си против неговите наследници с ново заявление или по исков път в отделно самостоятелно производство.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на въззивен контрол е определението на заповедния съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на заявлението по чл.410 от ГПК.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въззивният съд намира определението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 410, ал.1, т.1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал.2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правно индивидуализиращи белези-страни, предмет(основание, период, вид) и размер, т.е по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Този извод се извлича и от правната норма, регламентирана в чл. 415, ал.1 ГПК, която предписва, че след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, заявителят може да подаде иск относно вземането си.

В случая безспорно се установява както от твърденията на заявителя, така и от служебно изготвената справка за физическо лице по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за постоянен и настоящ адрес на длъжника, че М. А. М. с ЕГН ********** е починал на *** г., т.е. много преди датата 06.11.2025 г., когато е подадено настоящето заявление.

Законосъобразно е разбирането на районния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника М. А. М. (починал на *** г.) предхожда заявлението на кредитора „Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив (06.11.2025г.) за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде 2 субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици.

От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник, което РС-Мездра правилно е съобразил, при прилагане на процесуалния закон- чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК.

Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото.

Освен на специалните правила, уредени в Глава тридесет и седма на ГПК, заповедното производство е подчинено и на общите правила на Част първа от ГПК, вкл. разпоредбите на чл. 26 и сл. от ГПК. Според чл. 27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като страна може да бъде само правоспособно лице-физическо и юридическо, което е правоспособно по материалното право. Правоспособността е възможността на едно лице да бъде носител на права и задължения и е абстрактно качество на лицето да бъде субект на юридически права и задължения, съществуващи по силата на обективното право. По правило краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице, от който момент то не може да бъде субект на процесуални отношения, включително не може да поема задължения и против него не може да бъде издавана заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист.

Не могат да бъдат споделени изложените в частната жалба доводи, че районният съд е следвало да даде възможност и указания за отстраняване на нередовностите в заявлението.

В заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като разпоредбата н а чл. 410, ал.2 ГПК не препраща изрично към чл. 129 ГПК,относно проверката за нередовност на заявлението./Определение № 431 от 03.06.2011 г. ВКС, по ч.т.д.№ 340/2011 г.,Определение № 181 от 26.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 176/2009 г.ІІ т.о/. В тази хипотеза съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението и по основателността на същото. Възможността, която е предвидена в чл. 101, ал.1 ГПК и задължава съдът да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатиране нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК.Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като липсва изрична или препращаща норма.

Аргумент в подкрепа на извода относно неприложимостта на чл. 101 ГПК може да се почерпи и от разпоредбата на чл. 425, ал.2 ГПК, в която изрично са уредени случаите,при които заповедният съд е длъжен да даде указания, а именно - когато заявителят не е използвал образец по ал.1 или когато е използвал неправилен образец, какъвто не е настоящият случай

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложението на т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в заповедното производство.

Следва да се отбележи, че предвид т. 1 и т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да са изяснени наследниците по закон на починалия длъжник още в т. 2 при подаване на самото заявление, а не след подаването му, предвид императивните разпоредби на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК и във връзка с актуалната редакция на чл. 411, ал. 1, т. 1 от ГПК. Снабдяването на заявителя с официален документ, каквото е удостоверението за наследници на вече починалият длъжник в рамките на заповедното производство по своята същност представлява събиране на доказателства по 3 реда на чл. 207 и чл. 208, ал. 1 пр. 2 от ГПК, каквато възможност също не е предвидена в особените правила на Глава Тридесет и седма от ГПК.

Особеностите на “Заповедното производство” изключват приложение нормите по общия исков ред и в частност тези по чл. 227 и чл. 229 от ГПК в случай като настоящия.

Страните по заповедното производство са посочени в заявлението на заявителя.

Недопустимо е предвид едностранния и строго формален характер на производството по чл. 410 ГПК длъжникът по това заявление да бъде заместван от неговите наследнициправоприемници и то в хипотезата, когато длъжникът е починал още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. преди възникване на процесуалното правоотношение.

В случая в самото заявление заявителят признава, че длъжникът е бил починал още преди подаването на заявлението и знае, че следва да се обърне срещу наследниците – той сам трябва да установи и индивидуализира наследниците, а не да прехвърля това задължение на съда. ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично изключва възможността съдът да конституира наследници служебно в заповедното производство.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение на РС-Мездра е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като подаденото заявление е недопустимо; длъжника е починал преди подаване на заявлението; т.