Определение № 99 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Пазарджик, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500899 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2486 от 19.08.2025г. постановено по гр.д.№5193/2024г. по описа на същия съд с което е оставено без уважение искането на „КЕШ ПОИНТ БЪЛГАРИЯ“ООД , ЕИК207079835 със седалище и адрес на управление гр.София ,р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №828 от 03.07.2025г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№24939 от 15.09.2025г. подадена от дружеството чрез процесуален представител Адв.Д-во „Нестори, Угляров, М., БУЛСТАТ 177280936 пълномощника си адв. Х. М. от САК, се излагат доводи за порочност на съдебният акт като неправилен. Не се споделят мотивите на съда изложени към обжалваното решение, че присъденото по реда на чл.З8, ал.2 от ЗАдв. в полза на адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1033лв. с ДДС за двата уважени иска е съобразено с критериите за разумност и пропорционалност на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС, които критерии са прокламирани като основен принцип съгласно пар.21 на решение по дело С-57/2015г., доколкото от една страна, липсват както каквито и да било мотиви, които да обосновават така определения размер на адвокатското възнаграждение, а от друга не са разгледани по същество наведените от дружеството възражения, че в договора за правна помощ и съдействие няма уговорка за предявяване на установителен иск; че в представения по делото договор за правна помощ в раздел „предмет“ на договора е посочено, че дължимата 1 правна помощ се изразява в „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се изготвяне на искова молба по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с договор за кредит №1037382, сключен с Кеш Пойнт България ЕООД и представителство във връзка с изложеното". Акцентира, че в договора липсва уговорка за предявяване на установителен иск, какъвто процесуалният представител на ищеца е предявил и заключава, че в тази хипотеза следва да не се дължи адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално действие, тъй като липсва уговорка с ищеца.Допълва, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е необходимо да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено възнаграждението да се определя именно по този ред.

Като при липса на оспорване от насрещната страна на предпоставките за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ, би било достатъчно да се представи сключен договор за правна защита и съдействие, в който изрично да бъде посочено основанието, на което е предоставена безплатната правна помощ, както и да бъде изразено съгласието на адвоката и на представлявания от него, че адвокатската защита се осъществява при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В случая, договорът е с единствен предмет предявяване на осъдителен иск, поради което смята, че искането му за присъждане на разноски за установителния е неоснователно, като в този смисъл цитира Определение №2510 от 13.09.2023г. по гр. д. №99/2023 г. , Г.К. IV Г О. на ВКС; Определение № 60173 от 08.11.2021г. по гр.. д. №1590/2021 г. ГК. 1 г. о. на ВКС. В случай, че се отхвърли искането жалбоподателят моли да не се присъждат разноски за ищеца, да се отхвърли претенцията за заплащане на адвокатски хонорар за предявения установителен иск. Излагат се доводи и за материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт, като поддържа, че исковият съд

„съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, е приел, че в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер общо 1033 лева с ДДС, от които 553лв. с ДДС по установителния иск и 480 лв с ДДС по осъдителния иск. Поддържа, че като не е разгледал доказателствените искания от молбата по чл. 248 от ГПК на дружеството настоящ жалбоподател в тази насока, решаващият състав на РС-Пазарджик е постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки представените доказателства в оспорване на качеството му на материално затруднено лице и поисканите конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото. Смята, че процесуалният етап за изследване на тези доказателства е точно производството по чл. 248 ГПК съобразно практиката на ВКС Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС,“ Сочи и по-актуалната практика на ВКС от Определение №50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. №26622021 г. II т. о 2

ТК .

На следващо място частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове в общ размер на 1033 лева, като присъденото възнаграждение се отнася за защитата на ищеца по установителния иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор и кондикционния иск по чл.55, ал. 1 , пр.1 33Д за връщане на сумата от 482.96 лева. И че в същност присъденото адвокатско възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес.

Допълва, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, предвид това на ищцовата страна не се дължат разноски и по двете претенции , а следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, Определение № 29 от 20.01 2020 г. на ВКС по ч. т. д №2982/2019г. II т. о: практика припозната и първоинстанционните съдилища в страната.

Излагат се и доводи и по отношение на размера на присъденото възнаграждение в посока, че същото не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-4З8/22. а именно, че Наредба №1/2004г за МРАВ изменена в ..Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа” /НАВАР (ДВ, бр. 14 от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. Посочва изрично уредени в Допълнителните разпоредби на Наредбата критерии, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / Определение №50015/ 16.02.2024 г. по т.д. №1908/2022 г. на ТК I о. на ВКС. Частният жалбоподател се позовава и на § 1 а, ал. 2, т.2 от същата Наредба и цитира дословно разпоредбата. Допълва, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора, като- по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК; Решение на Съда от 13 юли 2023 г по дело С-З5/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, както и без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищцата е образувала дело въпреки че са налице предпоставките за сключване на споразумение .

Според дружеството жалбоподател, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа .Заключава, че първоинстанционният съд при постановяване на своето решение в частта за разноските не е оценил правилно представените 3 доказателства, опровергаващи материалната затрудненост на ищеца приложимите процесуални правила, съдебна практика и обстоятелството, че е нарушен принципът за добросъвестност по чл. 3 от ГПК. Моли да се отмени определение №2486/19.08.2025 г., постановено по гр.д.№5193/2024 г. на Районен съд — гр. Пазарджик, и се постановите друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да бъдат намалени значително.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна с вх.№29086 от 2710.2025г. подадена от Й. К. чрез процесуалния си представител адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се общ извод, че фирмите за бързи кредит продължават да уговорят в своите договори за кредит скрити печалби под формата на: неустойка, такси, гаранти и др., което от своя страна продиктувало воденето на дела от страна на потребителите като естествена тяхна защита и че всеки отговор-становище на ответната страна в 90% от него е насочен към убеждаване на съда да не се присъжда адв. възнаграждение, то да се намали или да не се присъди изобщо такъв, а не към убеждаване на съда в законосъобразността на договора за кредит и неговите клаузи.По същество ответникът изтъква, че Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-4З8/22, не означава, че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения, предвид на факта, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Акцентира се, че пълномощникът на ищцата е изготвил подробна искова молба с предявени два иска, с депозирана в хода на делото уточнителна молба. Наред с това изготвил и депозирал и писмено становище по хода на делото с посочена в него практика, както на СЕС, така и на ВКС, отделно от това съм получавал всички книжа по делото и е следял стриктно за неговия развой и по делото е постановен позитивен за клиентът му резултат, депозиран е и отговор по чл.248 от ГПК. Цитира практика на ВКС: Определение .№1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч.т д. 2022/2024 г..II т.о..ТК, Определение №816 от 20.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. №482/2025 г.. III г.о. съгласно които: съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран. Позовава се на практика на окръжни съдилища, решение №354 от 22.10.2024г. по в.гр.д.№433/2024г. на ПОС, Определение 667 от 25.11.2024г. по в.ч.гр.д.№ 385/2024 на ОС Ямбол: Акцентира на предварителната подготовка на адвоката, запознаване с националното и европейско законодателства ,както и че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията.

Отчита се и факта, че защитата на клиента е на основание чл.З8 ал. 1 от ЗА, безплатна, и че адвокатът под никаква форма не е взел каквото и да е възнаграждение от клиентът си за воденето, следенето и финализирането на заведеното от нас дело. Като ще получи адв. възнаграждение по реда на чл.З8 ал. 1 от ЗА, единствено и само, ако постигна положителен за клиента си резултат, или ако спечели делото и то след близо 7-8 месеца, след неговото 4 завеждане, Допълва, че е пред съда е изложил подробна съдебна практика, както на Окръжно ниво, така и съдебна практика на Върховен Касационен Съд, включително и практика на СЕС, за което е отделил не малко време в мотивиране на всяко конкретно основание за нищожност, подкрепено и със съдебна практика, отделно от това води и до индикация, че съм добре запознат с материята и практиката на съдилищата в страната и извън нея, което води и до извода да се определя труда ми като високо квалифициран и отговорен към всеки случай и казус.