Решение № 1064 от 06.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512838 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20176130 от 24.08.2021 г., постановено по гр. д. № 52830 /2020 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлен предявеният от Г. Н. Н. с ЕГН ********** против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 170 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за извършване на образни изследвания и проведен консултативен преглед и на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, ищцата Г. Н. Н. е осъдена да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата от 620 лева сторени разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г. Н.

Н., чрез пълномощника й адв. В. О., в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице кумулативните елементи от фактическия състав на предявените искове, както и че не е налице съпричиняване от страна на ищцата по делото. Поддържа се, че са неправилни, обаче изводите на съда, че не е налице пряка причинна връзка между процесното ПТП и направените разходи от ищцата. Излагат се съображения, че за да стигне до този извод, първоинстанционният съд се е позовал единствено на заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, без същото да обсъдено с останалите доказателства по делото. В тази връзка се навеждат доводи, че съдът следва да прецени заключението не изолирано, а в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, съобразно изискването на чл. 202 от ГПК, тъй като съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства. В жалбата се излага, че неправилно и в 1 нарушение на процесуалното правило на чл. 201 от ГПК, вр. чл. 202 от ГПК СРС е приел, че направените разходи са за изследвания по повод други заболявания, от които ищцата е имала оплаквания преди инцидента, а не са сторени по повод лечение на травми, получени от процесното ПТП. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че на 24.06.2020г. ищцата е била прегледана от специалист – невролог, като на същата е била поставена диагноза „увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“. Поради силни болки и ограничени движения в областта на шийния отдел, на ищцата е извършен преглед 3 дни по-късно, както и компютърна томография на гръбначния стълб. Посочва се, че в конкретния случай извършения преглед на КТ е бил необходим с цел правилно диагностициране и установяване функционалните изменения и състоянието на изследваните области, като същият е извършен по време на възстановителния период, през който ищцата търпяла интензивни болки и страдания в областта на шийния отдел. В тази връзка в жалбата се излага, че извършеният преглед и направеното изследване се явяват оправдан и необходим разход с оглед точна и детайлна образна диагностика и назначаване на подходящо последващо лечение на ищцата, което напълно кореспондира с представените по делото медицински документи. Поддържа се, че по делото не са налице никакви данни, че ищцата е страдала от болки в шиен отдел преди пътния инцидент, поради което не е ясно защо вещото лице е стигнал до извода, че същата е получила единствено мекотъканна шийна травма, а констатираните клинични изяви на радикулопатия (засягане на нервни коренчета) следвало да се отдадат на съществуващи дълго време преди инцидента болестни промени в шиен отдел на гръбначен стълб и същата не се намира в причинна връзка с процесното ПТП.

Навеждат се доводи, че причинната връзка при деликта няма юридически характер, като нормата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка се излагат съображения, че изразът “всички вреди” обхваща както вредите, които са настъпили, така и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Поради изложеното се поддържа, че в случая процесното ПТП е условието, без което ищцата е нямало да претърпи констатираните след това травми, включително и в областта на шийния отдел, като механизмът на произшествието е съответстващ на характера на травмите.

Посочва се, че поради продължилите във времето болки от травмата, в областта на шийния отдел, ищцата е прибягнала до консултативен преглед от лекар специалист и електрокардиография и КТ на гръбначен стълб на две нива. В жалбата се излага, че извършените разходи се явяват необходим и оправдан разход с оглед установяване на телесните увреди на ищцата и предприемане на последващо лечение на същите, както и че същите са в причинна връзка с процесното ПТП и представляват имуществена вреда.

Излагат се съображения, че всички, установени факти водят до извод, различен от направения от съда за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и заплатените разходи за лечение.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, чрез процесуалния представител, в който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че първоинстанционният съд е направил правилни и обосновани правни изводи, касаещи въпроса за причинно-следствената 2 връзка между процесното ПТП и претендираните от насрещната страна имуществени вреди.

Поддържа се становище, че правилно и обосновано съдът е приел, че ищцата е направила съответните медицински разходи не по повод на травми, получени от процесното ПТП, което се установява категорично както от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, така също и от останалите събрани в първоинстанционното производство доказателства.

Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като допустимо, правилно и обосновано и да остави без уважение подадената срещу него въззивна жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Г. Н. Н. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за заплащане на сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за извършване на образни изследвания и проведен консултативен преглед от увреждане на здравето на ищцата при ПТП, настъпило на 23.06.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва за забава от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са две групи и са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; както и 2/. настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение /в случая имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване на здравето/; 4/. предпоставките по чл.

45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението 3 на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при условията на пълно и главно доказване, като вината на застрахования при ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. релевираното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В конкретния случай, по делото е установено наличието на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Няма спор също така, че в срока на застрахователното покритие на 23.06.2020 г. е настъпило процесното ПТП, около 17.00ч., при което л.а. „Хонда“, модел „Акорд“ с peг. № ******* при навлизане в рамките на кръстовище, образувано от ул. „Ген.

Никола Жеков“ и ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ при наличието на пътен знак „Б1“ извършва завой наляво без да осигури предимство на движещия се по ул. „Ген. Никола Жеков“ л.а. „Опел“, модел „Зафира“. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а.

„Опел“.

Следователно по делото е установена първата предпоставка от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, пораждаща отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Установено е също така, че в резултат от процесното ПТП на ищцата по делото, пътувала като пътник в лекия автомобил „Опел“ са били причинени и телесни увреждания.

Правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, предвид наведените доводи на въззивника и възраженията на въззиваемия се концентрира върху въпросите доказала ли е основателността на претенциите си за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди, в това число и наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и процесното събитие, т.е. дали тези имуществени загуби представляват преки и непосредствени имуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, респ. чл. 432, ал. 2 КЗ.

По делото са приети писмени доказателства средства, които не са оспорени от ответника, и от които се установява следното:

Съгласно представен амбулаторен лист № 154/24.06.2020 г., на посочената в същия дата, ищцата Г. Н. е била прегледана от специалист невролог, по повод на оплаквания от болки в шията и затруднена динамика след ПТП, настъпило предходния ден, като на същата е поставена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“. От обективното състояние се установява, че при прегледа е установена палпаторна болка при ищцата в шиен отдел с ограничена болезнена динамика. При извършените изследвания е установено: „блок на шийни прешлени“ и цервикоартрозни промени. Назначена е медикаментозна терапия с афламил.