Решение № 664 от 24.02.2026, Софийски районен съд

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Л.П.Д. – *** на район ,,***“ – Столична Община, кв. ,,*** против Наказателно Постановление № 138/12.11.2025г. издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София – град, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за ветеринарнаро - медицинската дейност.

В мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че вмененото нарушение е необосновано и несъставомерно по изложени съображения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди и сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Л.Д., редовно призована, не се представлява. Представлява се от упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата с претенция за нейното уважаване и развиват подробни съображения в тази насока.

Административно – наказващият орган: Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София – град - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

На 28.04.2025г. била извършена проверка от инспектори на ОДБХ – София – град в лицето на ,,главни инспектори“ в отдел ,,ЗЖ“ при ОБДХ – К.

П. И. и К. Г., определени със Заповед № РД 11 – 1238/24.04.2025г. на изпълнителния директор на Българска Агенция по безопасност на храните на имот, общинска собственост (селищен парк и футболно игрище), находящ се в град София, кв. Челопечене, съвместно с представители на район ***, Столична Община било установено, че съгласно писмо с изходящ № ЗЖ – 560/24.04.2025г. на изпълнителния директор на БАБХ до ***а на район ***, Столична Община, последният бил уведомен за извършената проверка.

Въпреки това и към момента на проверката служителите на район ***, Столична Община, не оказали съдействие за извършване на проверката, като не навлезли в имота и не осигурили възможност за залавяне и фиксиране на животните с цел разчитане на транспондери с осигурения от ОДБХ/БАБХ четец. Действието на проверяващите било обективирано в нарочен Протокол № 181 от 28.04. 2025г. и вследствие на него бил съставен АУАН № 0001212 от 16.06. 2025г. Същевременно било изпратено писмо до Изпълнителния директор на БАБХ от 24.03.2025г. от страна на жалбоподателката, в което е било упоменато, че имоти, част от публична общинска собственост, са ползвани без правно основание като се поискало съдействие. На първо място в писмото бил посочен имотът, обект на проверката. Актът за установяване на 1 административно нарушение бил връчен на жалбоподателката и подписан от нея с писмено възражение. То не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена след анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаната в качеството на свидетел актосъставител К.П.И. е, че същата е участвала в самата проверка и е възприела поведението на служителите н Столична Община по повод неоказаното й съдействие. В същата насока са и твърденията на свидетелката по акта А. Б., която е била запозната със съдържанието и причините, поради които е била санкционирана жалбоподателката.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като правдиви, доколкото субективните им възприятия не са били обект на оспорване и в жалбата не се отрича, че проверяващите не са получили достъп по недвижимия имот. Изложените пред съда твърдения се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което и следа да бъде отменено.

По делото са налице безспорни доказателства, че имотът, в който не бил осигурен достъп от страна на служителите на район ***, е бил обект на самоволно владение от лице, което е било обект на поискано съдействие от страна на жалбоподателката, по повод неговото отстраняване. Доказателство в тази насока е писмото, адресирано до изпълнителния директор на БАБХ от наказаното лице Л.Д. и касае именно последващо извършената проверка. От друга страна жалбоподателката формално е оказала съдействие на служителите при ОДБХ – гр.София - град, което обстоятелство не се отрича и от самата свидетелка К.П.И.. Обстоятелството, че намиращите се на място служители при Столична Община – район *** не са били оказали необходимото съдействие за извършване на проверката, не може да се предполага, че е било по вина на жалбоподателката. По делото липсват доказателства лицето да се е намирало на мястото на проверката, към момента на посещението на служителите на ОДБХ, нито пък може да се направи едностранчив извод, че поведението на представителите на Столична Община, които е следвало да оказват съдействие, се дължи на противоправното поведение на ***а на район ,,***“ Столична Община. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН регламентира административно наказателната отговорност като лична, което означава че същата не следва да се носи поради чуждо действие или бездействие.

Поради тази причина съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110218436 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Л. П. Д. – *** на район ,,***“ – Столична Община, кв. ,,*** против Наказателно Постановление № 138/12.11.2025г. издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София – град, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за ветеринарнаро - медицинската дейност.

В мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че вмененото нарушение е необосновано и несъставомерно по изложени съображения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди и сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. Д., редовно призована, не се представлява. Представлява се от упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата с претенция за нейното уважаване и развиват подробни съображения в тази насока.

Административно – наказващият орган: Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София – град - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

На 28.04.2025г. била извършена проверка от инспектори на ОДБХ – София – град в лицето на ,,***“ в отдел ,,ЗЖ“ при ОБДХ – К.П.И. и К. Г., определени със Заповед № РД 11 – 1238/24.04.2025г. на изпълнителния директор на Българска Агенция по безопасност на храните на имот, общинска собственост (селищен парк и футболно игрище), находящ се в град ***, съвместно с представители на район ***, Столична Община било установено, че съгласно писмо с изходящ № ЗЖ – 560/24.04.2025г. на изпълнителния директор на БАБХ до ***а на район ***, Столична Община, последният бил уведомен за извършената проверка. Въпреки това и към момента на проверката служителите на район ***, Столична Община, не оказали съдействие за извършване на проверката, като не навлезли в имота и не осигурили възможност за залавяне и фиксиране на животните с цел разчитане на транспондери с осигурения от ОДБХ/БАБХ четец. Действието на проверяващите било обективирано в нарочен Протокол № 181 от 28.04. 2025г. и вследствие на него бил съставен АУАН № 0001212 от 16.06. 2025г.

Същевременно било изпратено писмо до Изпълнителния директор на БАБХ от 24.03.2025г. от страна на жалбоподателката, в което е било упоменато, че имоти, част от публична общинска собственост, са ползвани без правно основание като се поискало съдействие. На първо място в писмото бил посочен имотът, обект на проверката. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателката и подписан от нея с писмено възражение. То не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена след анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаната в качеството на свидетел актосъставител К. П. И. е, че същата е участвала в самата проверка и е възприела поведението на служителите н Столична Община по повод неоказаното й съдействие. В същата насока са и твърденията на свидетелката по акта А. Б., която е била запозната със съдържанието и причините, поради които е била санкционирана жалбоподателката.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като правдиви, доколкото субективните им възприятия не са били обект на оспорване и в жалбата не се отрича, че проверяващите не са получили достъп по недвижимия имот. Изложените пред съда твърдения се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което и следа да бъде отменено.

По делото са налице безспорни доказателства, че имотът, в който не 2 бил осигурен достъп от страна на служителите на район ***, е бил обект на самоволно владение от лице, което е било обект на поискано съдействие от страна на жалбоподателката, по повод неговото отстраняване. Доказателство в тази насока е писмото, адресирано до изпълнителния директор на БАБХ от наказаното лице Л. Д. и касае именно последващо извършената проверка. От друга страна жалбоподателката формално е оказала съдействие на служителите при ОДБХ – гр.София - град, което обстоятелство не се отрича и от самата свидетелка К. П. И.. Обстоятелството, че намиращите се на място служители при Столична Община – район *** не са били оказали необходимото съдействие за извършване на проверката, не може да се предполага, че е било по вина на жалбоподателката. По делото липсват доказателства лицето да се е намирало на мястото на проверката, към момента на посещението на служителите на ОДБХ, нито пък може да се направи едностранчив извод, че поведението на представителите на Столична Община, които е следвало да оказват съдействие, се дължи на противоправното поведение на ***а на район ,,***“ Столична Община. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН регламентира административно наказателната отговорност като лична, което означава че същата не следва да се носи поради чуждо действие или бездействие.