Определение № 1626 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500992 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр.с чл.248 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869,гр. гр.София против определение № 2451/25.02.26г.,постановено по гр.д.№ 11549/2025г. на РС-Пловдив,с което е оставена без уважение молба вх. № 5377/19.01.26г.,подадена от ответника „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869,за изменение на решение № 5635/18.12.2025г.,постановено по гр. д. № 11549/25г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с. в частта му за разноските.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа,че в казуса е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК,защото ищецът бил образувал множество дела срещу „Сити Кеш“ООД с оспорени клаузи по идентични договори,единствено с цел да се обогати от адвокатския хонорар за безплатна правна помощ,като би могло всичките тези искания да се обединят в едно гражданско дело.Твърди също,че от представеният ДПЗС не се установявало безспорно,че са налице условията на чл.38,ал.1,т.3,пр.2-ро от ЗАдв. страните по него да се намират в близки отношения.Сочи се прекомерност на размера на адвокатския хонорар.Иска се от съда да отмени атакуваното определение и да се постанови друго,с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски,а при евентуалност същите да се намалят значително.

Ответникът по частната жалба- С. М . Д.,ЕГН-********** не е изразила становище по същата.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Пред ПдРС е предявен иск от С. М. Д. против „Сити Кеш“ООД с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 и 3 от ЗЗД във вр.с чл.11 от ЗПК и чл.92 от ЗЗД.С исковата молба е представено пълномощно за адв. С. Н. и ДПЗС за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред ПдРС по гр.дело против „Сити Кеш“ООД на осн.чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от 1

ЗАдв,тъй като клиентът е близък приятел на адвоката.

С решение № 5635/18.12.2025г.районният съд е уважил претенцията на ищеца,като е признал за установено в отношенията между страните,че е нищожна поради противоречие с добрите нрави,заобикаляща изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК,накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК,клаузата за неустойка от сключения между страните договор за потребителски кредит № 489947/27.01.21г.Осъдил е ответното дружество да заплати на пълномощника на ищцата на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв. адв.възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 400лв.Приел е по отношение на разноските,че адв.възнаграждение следва да се определи на сумата от 400лв.съобразно цената на иска,трайно установената практика по потребителски спорове,липсата на правна и фактическа сложност и практиката на СЕС,като е използвана за ориентир НМРАВ № 1/04г.

Постъпила е молба от „Сити Кеш“ООД с правно основание чл.248 от ГПК,в която се излагат съображения,идентични с тези в частната жалба.

С атакуваното определение ПдРС е приел,че доколкото адв.възнаграждение е определено на минималния размер по Наредбата,не следва да се преценя въпросът за фактическата или правна сложност на делото,не са налице предпоставките за определяне на адв.възнаграждение под този минимум,независимо от цената на иска.Намерил е за неоснователно искането за цялостно неприсъждане на разноски на ищеца,тъй като не е налице злоупотреба с права от ищеца.

Въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния досежно липсата на злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК,защото ищецът бил образувал множество дела срещу „Сити Кеш“ ООД със сходно съдържание.Дори и да се касае за дела между същите страни,с които се иска прогласяването за нищожни на различни клаузи от идентични ДПК,право на ищеца е да прецени дали да ги предяви с една или няколко искови молби.Това включва и преценката му,че при евентуалното отхвърляне на исковете му,той ще понесе отговорността за разноските,които е направила другата страна.

Възражението в частната жалба,че не се установили близки отношения на страните по договора за правна защита и съдействие е неосноватено,доколкото се касае за вътрешни отношения между страните по договора за правна помощ,които не подлежат на доказване пред съда.

Що се отнася до размера на адв.възнаграждение,определено на пълномощника на ищцата обаче,въззивния съд не споделя мотивите на районния.При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА следва да се отчете практиката на Съда на Европейския съюз. Предвид предимството на първичното общностно правочл.101,§ 1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА в частта й,предвиждаща минимален размер,определен от Висшия адвокатски съвет,под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено,не следва да бъде прилагана,като по всяко дело,по което следва да се определи такова,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер.Единственото ограничение е свързано с преследваната от наредбата цел,а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми,което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

В случая при определянето на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАДв. следва да се вземе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,многобройната константна практика по сходни дела с предмет потребителски спорове,ниската цена на иска 276,32лв.,липсата на доказателствени искания и на усложнения в процеса,обема на 2 извършените от пълномощника на ищеца правни действия във връзка с делото,включващи: изготвяне на искова молба без доказателствени искания,провеждането на едно единствено съдебно заседание,на което пълномощникът на ищцата не се е явил,а е представил писмено становище,препращащо към съображенията в исковата молба.

С оглед на изложеното дотук,въззивната инстанция счита,че определеният от ПдРС размер на адв.възнаграждение е завишен и следва да се намали от 400лв.(204,52 €) на 200лв.

(102,26 €),поради което следва да се отмени атакуваното определение и се измени решението,пстановено по първоинстанционното дело в горния смисъл.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2451/25.02.26г.,постановено по гр.д.№ 11549/2025г. на РС-Пловдив,с което е оставена без уважение молба вх. № 5377/19.01.26г.,подадена от ответника

„Сити

Кеш“ООД,ЕИК-202531869,за изменение на решение

№

5635/18.12.2025г.,постановено по гр. д. № 11549/25г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с. в частта му за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 5635/18.12.2025г.,постановено по гр.д.№ 11549/25г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с. в частта му за разноските,като

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение,които е осъдено „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869 да заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.на адв.С.

Н.,ЕГН-**********,със съд.адрес гр.Пловдив,***, от 204,52 евро на 102,26 (сто и две евро и 26 ст).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3