Определение № 442 от 29.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Разград, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мат“ООД, подадена чрез упълномощен адвокат, против разпореждане № 2751/3.07.2026г. по ч.гр.д. № 1400/2026г. на РС Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Мат“ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в условията на солидарна отговорност срещу "ИНКА Машин Билдинг" ЕООД и "ИНКА Интернешънъл" ООД, за следните суми: главница по т.

1.1., стр. 9 в договор за цесия в размер на 86 919,62 евро, ведно със законната лихва от 30.06.2026 г., санкционна лихва в размер на 379,65 евро, главница по т. 1.2., стр. 9 в договор за цесия в размер на 34 808,75 евро ведно със законната лихва от 30.06.2026 г., санкционна лихва в размер на 54,38 евро. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на съдебния акт поради несъобразяването му със задължителната съдебна практика на ВКС.

Моли съда да го отмени и вместо него да постанови издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Съдът констатира следното: "МАТ" ООД е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу "ИНКА Машин Билдинг" ЕООД и "ИНКА Интернешънъл" ООД при условията на солидарна отговорност, за следните суми: главница по т. 1.1., стр. 9 в договор за цесия в размер на 86 919,62 евро, ведно със законната лихва от 30.06.2026 г., санкционна лихва в размер на 379,65 евро, главница по т. 1.2., стр. 9 в договор за цесия в размер на 34 808,75 евро ведно със законната лихва от 30.06.2026 г., санкционна лихва в размер на 54,38 евро. Позовал се е на чл.417 ал.1 т.3 ГПК и е представил нотариално заверен договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 17.02.2026 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД като цедент и "МАТ" ООД като цесионер.

1

Районният съд е отхвърли заявлението, като е приел, че към заявлението не е представен документ по чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжниците. Договорът за цесия между „Обединена българска банка“ АД и „МАТ“ ООД удостоверява настъпилото частно правоприемство между цедента и цесионера, но не представлява документ по чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане на длъжниците. Договорите за банков кредит № 23F-001120, № 21F-000711, № 22F-000919 и № 22F-000920, ведно с анексите към тях, не са приложени в оригинал или заверен препис, поради което съдът е лишен от възможност да извърши формална проверка на редовността на документа, от който произтича претендираното вземане. Представеният договор за цесия не представлява нотариален акт, съдебна или извънсъдебна спогодба, нито договор с нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият е сключен между цедента „Обединена българска банка“ АД и цесионера – заявител „МАТ“ ООД.

Макар последният да е бил солидарен длъжник по прехвърлените вземания, в процесния договор той участва не в това си качество, а като приобретател на вземанията. Останалите длъжници, срещу които се иска издаване на заповедта, не са страни по договора и не са подписали съдържащите се в него изявления относно съществуването и размера на задълженията им. Поради това договорът за цесия не може да изпълнява функцията на документ по чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение парично задължение на останалите длъжници. За да се провери правилността на посочените суми, съдът би следвало да извърши преценка на договорите за кредит, анексите, настъпилите изменения, извършените плащания и начина на формиране на претендираните лихви и разноски, което би наложило съдът да извърши материалноправна преценка относно основанието, размера и изискуемостта на вземането, каквато е недопустима в заповедното производство. На горните основания районният съд е приел, че не е представен документ по чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение, ликвидно и изискуемо вземане срещу длъжниците.

Въззивният съд приема частната жалба за неоснователна.

Съгласно задължителната съдебна пректика, съдържаща се в т.4г от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, какъвто е настоящият случай, няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено с документ по чл.417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането на неговия праводател.

Възможна е хипотеза, в която документът по чл.417 ГПК да установява и правоприемството /например джирото при менителничния ефект/ и тогава същият е основание за издаване на 2 заповед за незабавно изпълнение и в полза на правоприемника. Възможно е обаче също така документът, установяващ частното правоприемство, да не индивидуализира вземането /например ако правоприемството се основава на договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ/, и в такъв случай за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника е необходимо да се представят както документът, установяващ вземането на праводателя, така и този за правоприемството. В допълнение, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него.

Приложена към настоящия случай, задължителната практика изисква към заявлението да са приложени договорите за банков кредит между първоначалния кредитор „ОББ“АД и длъжниците по тях, от които са породени и произтичат вземанията, нотариално завереният договор за цесия, тъй като в първоначалните договори няма как да е отразено последващото частно правоприемство, и уведомленията до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. По делото са представени договорът за цесия и уведомленията, но липсват договорите, въз основа на които са възникнали вземанията в полза на първоначалния кредитор.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд споделя изводите на районния съд, че не е представен документ по чл. 417 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение, ликвидно и изискуемо вземане срещу длъжниците. Подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Мат“ООД, подадена чрез упълномощен адвокат, против разпореждане № 2751/3.07.2026г. по ч.гр.д. № 1400/2026г. на РС Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3