Решение № 556 от 15.03.2021, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 556 Година 2021,

15.03. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVІ състав на

11.01.2021 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: С.С. при участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 59 по описа за 2020 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по искова молба от А.Б.К. *** срещу

Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ с адрес на призоваване гр.София, бул.“Македония“№3 за присъждане на обезще­тение в размер на 650 лева, представляващо обезвреда за причинените му иму­ществени вреди от нищожна Заповед №РД-11-1330 от 19.12.2018г., издаде­на от ...на АПИ. Претендираните вреди, в т.ч. и тех­ният размер, както и актът, от който се претендира настъпването на вредите, първоначално са заявени в исковата молба/л.2-6/, впоследствие са уточнени с молба от 29.04.2020г./л.74-75/ и поддържани в първото по делото о.с.з. от про­цесуалния представител адв.М. /л.100/. Претендират се сторените по де­лото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

За пълнота е необходимо да се посочи, че по отношение на всички останали наведени твърдения в исковата молба, свързани с предявяване на иск срещу АПИ за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева, предс­тавляващи причинени имуществени вреди, които са причинени и в резултат на бездействието на служители на АПИ, които не са поддържали през периода, в който ищецът е бил санкциониран, определен пътен участък на автомагистрала „Тракия“, произтичащо от нормите на чл.3 ал.1 и чл.19 ал.2, т.3 от Закона за движе­ние по пътищата/ЗДвП/, производството е прекратено и исковата молба на А.К. в тази и част е изпратена по подсъдност на Районен съд – Стара Загора за образуване на отделно съдебно производство/така Определе­ние №1356/19.08.2020г., постановено по настоящото дело – л.88 и Определе­ние №46/07.12.2020г., постановено по гр.дело №25/2020г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС – л.108-110/.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуа­лен представител – Т.С.– началник отдел „АО“ в ОПУП – Пловдив, правоспособен юриск, в отговора на исковата молба, счита исковата претенция за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрис­консултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение,

Шестнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуреде­ните въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причи­не­ни от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причи­нени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпъл­нение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действие­то на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1.

Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Агенция „Пътна инфраструктура“, който съобразно новелата на чл.21 ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е юриди­ческо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: област­ни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мосто­ве и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съоб­разно чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитими­рани да бъдат страни в производство по чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изво­дът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне пра­во­то на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко куму­ла­тивно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на ад­министративна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между неза­коносъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не мо­же да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл.204 АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите пред­поставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпо­редбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на адми­нистративния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предви­дено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва изискване за предвари­телно произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно ре­шение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен админис­тративен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на администрати­вен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на администра­тивна дейност, предварителното установяване на нищожността, респ. незако­но­съобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността.

Необходимо е обаче, в исковото произ­водство сезираният съд да уста­нови нищожността на акта, респ. незаконосъоб­разността на действието или бездействието, което може да стане по два начи­на: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединя­ване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произ­нася с един съдебен акт.

Следователно, за разлика от унищожаемия административен акт, чиято предварителна отмяна по съответния ред има отношение към допус­ти­мостта на иска и към материалното право за обезщетение и представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване му/на иска/, то това изискване не важи за нищожните или оттеглените административни актове. В тези случаи сезираният с иска съд се произнася преюдициално със съдебното решение досежно нищожността, съот­ветно незаконосъобразността на оттегления административен акт или дейст­вието/бездействието.

В този смисъл настоящият иск се явява процесуално допустим за разглеждане.

В случая от ищеца се претендират имуществени вреди, които се твърди, че са произтекли от нищожен административен акт – Заповед №РД-11-1330/ 19.12.2018г., издадена от инж.Д.А. - ...на АПИ. Както вече беше посочено и по-горе, нищожността на посочения по-горе административен акт като една от материалноправните предпоставки за анга­жиране отговорността на общината за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, следва да бъде установена/в мотивите/ в настоящото съдебно производство, образувано по предявения от К. иск за обезщетение/чл.204 ал.3 АПК/.

За разрешаването на настоящия правен спор следва да бъде съобра­зено, че за да е нищожен един административен акт, същият трябва да е засег­нат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо остава­нето му в правната действителност. Нищожният административен акт не пораж­да никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна при­вид­ност, когато съдът констатира такъв акт, следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомо­щие за това дават разпоредбите на чл.168 ал.2 и ал.3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149 ал.1 - 3. В този смисъл е разпоредбата на чл.149 ал.5 АПК, според която административ­ните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните /недействителните/ актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока/дефекта/, от който са засегнати. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикал­ни, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъщест­вуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Най-общо в правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност за административния орган и неспаз­ването на установената форма във всички случаи води до нищожност на адми­нистративния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати.

Преди да бъде извършена преценката за нищожността на

Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., издадена от инж.Д.А. - ...на АПИ, е необходимо да се установи какъв е видът на този админист­ративен акт, доколкото от ищеца се твърди от една страна, че представлява общ административен акт, а от друга – общ нормативен административен акт.

Общи, съгласно разпоредбата на чл.65 АПК, са административните акто­ве с еднократно правно действие, с които се създават правила или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неоп­ределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. А съгласно чл.75 АПК, нормативните административни актове са подзаконови администра­тивни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно дейст­вие, издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, имат наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет и във всеки нормативен административен акт, с изключение на нор­ма­тивните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.