Акт от 01.07.2019, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

30 гр.

Е., 1.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Искра Вараджакова при секретаря Йорданка

Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 62 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

С

НП № 35/28.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за извършено нарушение на чл. 335 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 год. за универсалната услуга по ЗЕС на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 год. за универсалната услуга по ЗЕС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, представлявано от А.И.Д..

Постъпила е жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София против НП. В същата се твърди, че административно наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че установените по време на проверката факти не осъществяват състава на административното нарушение, за чието извършване е съставен АУАН и е издадено НП. На първо място същият без каквито и да било аргументи е приравнил фиксираната електронна съобщителна услуга, предоставяна на господин И.Я. по договора му с „БТК“ ЕАД, с универсална услуга. Последната представлява фиксирана електронна съобщителна услуга, предоставяна на определен кръг потребители след покриване на критериите, посочени в Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, а именно: обосновано искане от страна на абоната за адрес в рамките на строителните граници на населеното място, за постоянния адрес на крайния потребител и ако последният няма действащ телефонен пост към мрежата на „БТК“ ЕАД. Фиксираната услуга, предмет на договора между И.Я. и „БТК“ ЕАД не покрива необходимите критерии, за да представлява универсална услуга. В конкретния случай адресът, на който се предоставя, не е в рамките на строителните граници на населеното място с. Г.К., общ. Е.. Адресът на абоната се намира в неурбанизираната територия. Следователно е извън строителните граници на селищното образование и не покрива този критерий, за да бъде фиксираната услуга към номер ********* приравнена на универсална услуга. На следващо място жалбоподателят счита, че извършването на твърдяното нарушение не е безспорно установено. Не е ясно по какъв начин административно наказващият орган е установил неосигуряването на възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на адреса на ползване на услугата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

Следователно липсата на обосновка или мотиви в АУАН и в НП е съществен пропуск на административно наказващият орган, който води до невъзможност за преценка как е достигнал до съответните правни изводи и заключения, като този порок води до нищожност и на двата акта и е основание за тяхната отмяна. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН НП трябва да съдържа обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Като обосновка за извършеното нарушение административно наказващият орган е посочил издадената на жалбоподателя Индивидуална лицензия № ***-*****/**.**.**** г., както и разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗЕС и т. 2.5 от Решение № 1317/2006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Посочените два индивидуални административни акта и преходна разпоредба на ЗЕС към момента на издаване на АУАН и на НП нямат отношение по констатациите на административно наказващият орган. На „БТК“ ЕАД е издадено Разрешение № *****/****г. и доколкото в посоченото разрешение не са налице никакви задължения в насока предоставяне на универсална услуга. По тази причина неправилно е посочено в НП задължението на жалбоподателя да спазва задълженията по отменената вече индивидуална лицензия.

Освен това при издаване на АУАН и на НП административно наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, което от своя страна представлява формално основание за отмяна на НП.

Непосочването на правилната законова разпоредба налага извод за липса на яснота относно причините за издаване на НП и реалните основания за налагане на санкцията. По този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен и го лишава от възможността от защита.

Последното води до порочност на НП и е основание за неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че налагането на санкция е неправилно и незаконосъобразно и по тази причина намира, че НП следва да бъде изцяло отменено. Но ако съдът приеме, че е правилно, то моли да намали размера на наложената санкция до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 335 от ЗЕС, а именно 500.00 лв.

Счита, че не са изложени категорично факти, от които да се изведе по-висока от обичайната степен на вредност на извършеното, респективно необходимост от засилена държавна репресия по отношение на него, която да е подчинена на целите на индивидуалната и генералната превенции, заложени в чл. 12 от ЗАНН.

Жалбоподателят

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София моли съда да отмени изцяло обжалваното НП № 35/28.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

В съдебно заседание жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не се представлява и не представя писмено становище.

В съдебно заседание ответник-жалба Комисия за регулиране на съобщенията се представлява от юрисконсулт С.Х.. Същият оспорва депозираната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Е. не се представлява и не представя писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

В

Комисия за регулиране на съобщенията гр. София е постъпила жалба с вх. № 94-00-325/2016 г. от И.И.Я. ***, в която същият излагал оплаквания, че жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не му осигурява възможност да осъществява входящи и изходящи повиквания от телефонния си пост в с. Г.К., общ. Е. съгласно сключения между тях договор. По тази причина на 27.12.2018 г. била извършена проверка от служители на Комисия за регулиране на съобщенията, а именно: Н.П.А. – старши инспектор и Н.Б.П. - старши инспектор, в присъствието на И.И.Я.. При същата се установило, че на последния била предложена фиксирана гласова телефонна услуга по безжична GSM технология за телефонен пост с № ********* с местоположение с. Г.К., общ. Е.. Били извършени няколкократни повиквания към телефонни номера, но не била осъществена връзка с никой от тях. Проверяващите служители стигнали до извода, че жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не е осигурил възможност на абоната И.И.Я. да ползва универсална услуга за телефонен пост с № ********* с местоположение с. Г.К., общ. Е., включваща входящи и изходящи гласови повиквания. Същите извършили и измервания на адреса на абоната И.И.Я. ***, като резултатите отразили в Измерителен протокол № ВТ–МС-****/**.**.**** г. Видно от последните, жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не предоставял на абоната И.И.Я. качествени услуги в GSM и ИМТS мрежите. За извършената проверка бил изготвен Констативен протокол № ВТ–НА-****/**.**.****г.

По повод депозираната жалба от И.И.Я. бил съставен и Констативен протокол № ВТ–НП-****/**.**.****г. от служители на Комисия за регулиране на съобщенията, а именно: Н.Б.П. – старши инспектор и Н.П.А. – старши инспектор, в присъствието на А.Л.А. – пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София. В същия било посочено, че И.И.Я. е абонат на телекомуникационни услуги, предоставяни му от жалбоподателя по Договор за електронни съобщителни услуги № RNA**********-********-**/**.**.****г. и приложения към него за фиксиран телефонен пост с № *********. Същият бил сключен за 24 месеца от 19.12.2017 г. до 19.12.2019 г. Фиксираната услуга с № ********* се предоставяла по безжична свързаност в с. Г.К., общ. Е. от 30.05.2014 г., като през 2019 г. в плановете на оператора не се предвиждало изграждането на базова станция в местност Г.К. (Д.), общ. Е.. Видно от последната издадена фактура № ********** за период на отчитане от 8.11.2018 г. до 7.12.2018 г. не съществувало реално потребление на фиксирана гласова услуга на телефонен пост *********.

По делото са приложени Договор за електронни съобщителни услуги № RNA**********-********-**/**.**.****г. и приложения към него, както и писмо до Комисията за регулиране на съобщенията.

Административно наказващият орган изпратил на 7.01.2019 г. на жалбоподателя „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София покана за съставяне и връчване на АУАН.

На

21.01.2019 г. бил съставен АУАН № ВТ-007/21.01.2019 г. от Н.Б.П. – старши инспектор в Комисия за регулиране на съобщенията, оправомощен със Заповед № РД–07-721/21.12.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, в присъствието на свидетеля Н.П.А. – старши инспектор, както и на А.Л.А.

– упълномощен представител на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.

София. В същия било вписано, че на 27.12.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не е осигурила на И.И.Я. – краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с № ********* възможности за осъществяване на национални повиквания на адреса на ползване на услугата – с. Г.К., общ. Е. (домът на И.Я.). На осн. § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения във вр. с т. 2.5 от Решение № 1317/2006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София било задължено да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № ***-****/**.**.**** г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.

София било длъжно да осигури на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и пълномощника на нарушителя. На последния бил връчен препис от документа на 21.01.2019 г. Срещу съставения АУАН жалбоподателят депозирал пред административно наказвания орган писмени възражения с вх. № 14-00-158/28.01.2019 г.

Въз основа на АУАН било съставено НП № 35/28.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В същото по идентичен начин, както в АУАН, било описано извършеното нарушение. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 335 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл.

4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. На жалбоподателя на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т.

1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. НП било връчено на 18.03.2019 г. на последния.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Н.Б.П. и свидетелят по АУАН Н.П.А..