Решение № 1442 от 29.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1107/2022
- Вид
- Решение № 1442
- Подписан
- 29.11.2022
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- член 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- член 113,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- член 114,т.1 · Закон за движението по пътищата
- член 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- член 432,ал.2 · Кодекс за застраховането
- член 342,ал.1,пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1442 гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Ралица Димитрова
Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501107 по описа за 2022 година
Производството е образувано реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 6188/ 4.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника ЗД„ БУЛ ИНС“ АД, град София срещу Решение № 933 от дата 21.01.2022 г. на Софийски градски съд, ГО I- 21 състав по гр.д.№ 7142/ 2021 г. в частта, с която предявеният срещу него иск по член 432, ал.1 от КЗ е уважен за горницата над 12 500 лева до 50 000 лева.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липсата на принос на ищцата за настъпването на вредите и за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди като изведени при допуснати нарушения на процесуалния и материалния ( член 51,ал.2 и член 52 от ЗЗД ) закон и несъответствие с доказателствата от автотехническата експертиза и медицинската документация. Поддържа доводи,че приносът се равнява на поне 50 % и адекватното при неотчетен принос обезщетение е 25 000 лева.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Р. И. Б. от град Пирдоп 1 отговаря, че жалбата е неоснователна с доводи, че са доказани получените увреждания, не е доказано съпричиняване и присъденото обезщетение не е завишено по размер .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора на първоначалната въззивна жалба и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Предявен е пряк иск по член 432,ал.1 от КЗ от Р. И. Б. срещу ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София - застраховател по задължителна застраховка „ Гражданската отговорност “ на автомобилистите на деликвента - водач на лек автомобил „ Мерцедес Ц 200“ с рег. № ******** - М. А. З. , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80 000 лева, ведно със законна лихва от 16.12.2020 г. – дата на предявяване на застрахователната претенция - при твърдения, че те са настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 28.08.2020 г. в град София на пешеходна пътека на „ Т- образно кръстовище “ на бул. „ 8-ми декември“ и улица „ Димитър Стефанов“ и че застрахованият водач не е пропуснал пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка, тя паднала при удара и получила травматични увреждания : счупвания на тазов пръстен на кръстна кост и на напречен израстък на опашна кост , разкъсно контузни рани и охлузвания с кръвонасядания в областта на ляво рамо и предмишницата , дълбоки охлузвания в областта на лявата лопатка и левия лакът и натъртване на лява китка.
В отговора на исковата молба ответникът – въззивник е направил възражения, две от които са : срещу размера на претендираното обезщетение като завишен и несъответен на получената травма на таза, която според ответника е лека и обуславя завършването на оздравителния процес за около 3 – 4 месеца и за съпричиняване на вредите от ищцата при твърдения, че предприела пресичане на пътното платно, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на застрахованото МПС и е могла да избегне ПТП.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 50 000 лева след като е приел, че на толкова възлиза справедливото обезщетение и че възражението на ответника по член 51,ал.2 от ЗЗД не е доказано. Решението е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размера на 12 500 лева и 2 относно началната дата на присъдената законна лихва - 16.10.2020 година .
Със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите отговорността на застрахователя факти за : деликтно поведение на застрахования при ответника по иска водач; твърдените в исковата молба увреждания на ищцата без едно - контузия на лява китка ; причинно- следствената им връзка с ПТП – то ; възникване в полза на ищцата на вземане за обезщетяването на неимуществените вреди в размера от 12 500 лева. Със задължителното за граждански съд споразумение от 4.06.2021 г. по н.о.х.д.№ 6771/2021 г. по описа на СРС, НО, 21- ви състав, имащо значение на присъда, деликвентът М.
З. е признат за виновен за причиняването на ПТП и на средна телесна повреда на ищцата- престъпление по член 343,ал.3, пр. последно ,б.“а“ , пр.2 във връзка с ал.1, б.“ б“ ,пр.2 във връзка с член 342,ал.1,пр.3 от НК.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора на същата пренесена пред въззивната инстанция е частта от спорния предметотносно обстоятелството за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и обстоятелствата, релевантни за преценката дали за ответника е възникнало задължение да й заплати на обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 12 500 лева до 50 000 лева при отчитане на съпричиняване .
От заключението на вещото лице по съдебно- автотехническата експертиза е установено по отношение на механизма на ПТП,че лекият автомобил се е движел на 28.08.2020 г. около 19 часа при добра видимост и сухо платно в посока от бул. „ Климент Охридски“ към ул.„ Академик Стефан Младенов “ в лявата пътна лента със скорост от 40 км/ч, въззиваемата – пешеходка е предприела пресичане на сигнализираната пешеходна пътека в района след кръстовището с ул.„ Димитър Стефанов “, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и е изминала между 4,5 и 5,0 метра в ляво от десния край на платното за движение. При липса на обекти, които да ограничават видимостта на участниците в ПТП един към друг, пешеходката е била видима за водача от момента на навлизането й в платното за движение, в който автомобилът се е намирал на отстояние от 26 – 32 метра и е била извън опасната му зона за спиране от 19 метра. Приближавайки пешеходната пътека, водачът намалил скоростта до 25 км/ч, но не реагирал своевременно с аварийно спиране. Последвал удар с предната дясна зона на 3 автомобила отляво на тялото на пешеходката. То било качено на предния капак, след спирането на автомобила било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила и паднало на терена след пешеходната пътека. Според вещото лице произшествието е било предотвратимо както от водача, който при своевременното възприемане на пешеходката и предприемане на адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да го осъществи преди мястото на удара, така и от пешеходката Б., ако не е навлязла на платното за движение.
Според свидетелствата на виновния водач М. З. при наближаване на пешеходната пътека намалил скоростта; без да има ясен спомен възприел ищцата, че била спряла на пешеходната пътека, „ на тротоара към нея “ на около 15 метра от автомобила и после тръгнала да пресича, но той не спрял, защото слънцето му пречело и не я видял. Въззивният съд преценява показанията на З. с оглед заинтересоваността му като участник в събитието, за което свидетелства. Те противоречат на заключението на съдебно автотехническата експертиза, че пешеходката е била видима за свидетеля от много по – голямо разстояние ( 26 – 32 метра ) в момента, в който е стъпила на платното за движение и че ударът е настъпил в участъка на пешеходната пътека, разположен по широчината на платното за движение на 4,5 – 5,0 метра вляво от десния край на платното за движение. Това изключва навлизането й на платното за движение да е било внезапно и несъобразено с приближаващия автомобил. Въззивникът – ответник не е обосновал възражението си по член 51,ал.2 от ЗЗД с посочения от свидетеля З. факт, че пострадалата спряла на пешеходната пътека.
С приетото по делото заключение от 13.12.2021 г. по съдебномедицинската експертиза се установява,че въззиваемата Б. е приета за тридневно лечение от 28.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „ Света Анна “ по установени : счупване на дясна кръстна кост, счупване на напречния израстък на опашна кост в ляво, охлузвания по външна и задна повърхности на ляво рамо и странична повърхност на ляв лакът , При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че получената фрактура на кръстната кост е без разместване, но за нея е приложено оперативно
( мануално) закрито наместване. По време на престоя в болницата и последвалия период на 4 постелен режим за около 40 дни въззиваемата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Всяко от двете счупвания в областта на таза е самостоятелна причина за болки и дискомфорт,в т.ч. при лежане по гръб.
Възстановителният период за счупването на опашната кост е по – кратък и протича без нарушение на функциите на долните крайници, но възстановителният период за счупването на кръстната кост е съпроводен с трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок не по – малък от 5-8 месеца. Остатъчни последици от увреждането са болки в долните крайници при претоварване и в областта на таза при застудяване, както и два броя участъци с траен характер, за цял живот – един с хиперпигментация по външна повърхност на лява мишница и един с депигментация по външна повърхност на ляв лакът. Към датата на освидетелстването на въззиваемата от вещото лице функцията на долните й крайници е възстановена .
Според свидетелствата на А. Е. А. след ПТП – то въззиваемата била на легло за около месец, зависима от грижите на майка си изцяло. После започнала да се изправя, да ходи с чужда помощ, но куцала и към шестия месец. Контузията й попречила да навлезе като професионален състезател по планинско бягане и лека атлетика в състезателна форма и през 2021 г. При тренировки, макар и леки, както и при застудяване личало,че усеща болки в тазобедрената част.
При така приетото за установено от събраните по делото доказателства въззивният съд прави следните правни изводи по спорните по делото въпроси : удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти като характера и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици ; тяхната продължителност и степен на интензитет ; възраст на увредения и обществено – икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите.
В конкретния случай въззивният съд отчита характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, която на 20 – годишна възраст към датата на ПТП е получила две счупвания на таза и дълбоки охлузвания по 5 ляво рамо и ляв лакът; причинените й от всяко от двете счупвания болки и неудобства от физическо естество; търпенето на болки с по – голям интензитет през първия месец; причиненото от счупването на кръстната кост затруднение в движението на долния крайник за период от почти половин година и наличието на остатъчни последици : двата белега с траен характер и болковия синдром. Анализът на горните обстоятелства и отчитането на конкретните икономически условия в страната към средата на 2020 г. мотивира въззивния съд да приеме, че дължимото обезщетение за причинените от застрахователното събитие увреждания на здравето на ищцата възлиза в размер на 50 000 лева, на колкото е определено от първоинстанционния съд. То отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и не води до неоснователно обогатяване на пострадалото лице .
Въззивният съд намира, че въззиваемата е осъществила пресичане на сигнализираната пешеходна пътека при липса на допуснати нарушения на член 113,ал.1,т.1 и член 114,т.1 от ЗДвП, както и че това нейно поведение не е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Следователно съпричиняване по смисъла по член 51,ал.2 от ЗЗД няма и обезщетението не следва да се намалява. Уважаването на иска по член 432,ал.2 от КЗ до размера от 50 000 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението в обжалваната част .
За оказаната на въззиваемата във въззивното производство безплатна адвокатска защита при условията на член 38, ал.1 от ЗА пълномощникът й има право на адвокатско възнаграждение според обжалвания интерес от 37 500 лева и в размер, определен по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от 3 650 лева , но не повече от поисканото в размер от 1 655 лева.
Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44f71672-dff3-404b-905c-3061ab3304af