Решение № 178 от 23.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000130 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД допълнена в срока за обжалване с молба от 22.01.2025 година представляван от адвокат С. Н. срещу решение № решение № 241/27.12.2024 година по гр. дело № 76/2024 година на Окръжен съд Разград за частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на М. Н. Б. сумата над присъдените 21000 лева до пълния размер от 64000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени наранявания при ПТП, настъпило на 06.05.2023г. по вина на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *****, застрахован при застрахователното дружество, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от 14.07.2023 година до окончателното им изплащане.

Въззивникът определя обжалваното решение като незаконосъобразно.

Основните възражения на застрахователя са свързани с размера на дължимата обезвреда, който той намира за завишен. Определеният размер от 80000 лева, преди намаляването му поради принос за вредата, счита за несправедлив.

Позовава се на възрастта на пострадалия, на периодът за оздравителния процес, на добрите предпоставки за пълното възстановяване, като пледира, че приносът за настъпването на вредите следва да се определи в поне 30 % според твърденията в допълнителната молба. Тази позиция се аргументира с обстоятелството за липсата на поставен предпазен колан от пострадалото лице, което намира за съществено спрямо увреждащия резултат. Иска отмяна 1 на решението в обжалвания дял и присъждането на сторените разноски в производството.

Насрещната страна е подала отговор на жалбата, в който се обосновава позиция за нейната неоснователност и се иска същата да се остави без уважение. Размерът намира за справедлив и адекватен, при съобразяването на установените по делото факти и проведеното доказване в процеса. Позовава се на допуснатите експертизи и гласните доказателства събрани пред първата инстанция. Определеният принос намира за адекватен понеже липсата на предпазен колан не е единственото обстоятелство довело до произшествието.

Иска се оставянето на жалбата без уважение и присъждането на разноски в производството.

При проведеното открито съдебно заседание от двадесет и първи май, застрахователят представляван от процесуалния си представител, изразява становище за основателност на жалбата. В хода на съдебната прения се позовава на релевантна съдебна практика, която настоява да се съобрази при определянето размера на справедливо обезщетение. Иска жалбата да бъде уважена, на страната да се присъдят сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е депозирала молба от 20.05.2025 година, в която се поддържа подадения писмен отговор. Представен е списък с разноски, изявява се воля за присъждането им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решенията на първоинстанционния съд са действителни (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответстват на предявени кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие.

Решенията на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.

236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Решението на първата инстанция не е обжалвано за главницата до 21000 лева и в отхвърлителното произнасяне по главния иск, като в тези части е влязло в законна сила.

Спор пред въззивната инстанция не е въведен относно механизма на настъпване на произшествието и състава на претенцията. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и за приноса на пострадалия за настъпването на увреждането, съответно неговия процентен израз.

2

Информация за релевантните факти носят събраните пред първата инстанция, гласни доказателства, писмени доказателства (медицинска документация), допуснатите и изслушани съдебни експертизи, както и обясненията дадени от ищеца.

От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по назначената и приета съдебномедицинска експертиза, както и от неговото изслушване в съдебно заседание, въззивната инстанция приема за установена като последица на процесния инцидент понесеното от ищеца счупване на горното рамо на срамната кост /пубис/, което по своята медикобиологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от един месец. Приложена е имобилизация – постелен режим за 4 седмици. Работоспособността при такъв вид травми се възстановява за срок от 2-3 месеца. След приема в болничното заведение на пострадалия под обща анестезия е извършена закрита репозиция на счупеното горно рамо на срамната кост от дясната страна, бил е обезболяван, приложено е медикаментозно лечение. При проведения преглед ищецът е съобщил за отшумяване на болката в период от около 2-3 месеца, като същата се появявала инцидентно, което вещото лице отчита като нормално. Към момента на извършения преглед не са установени усложнения в здравословното съС.ие на пострадалия, свързани с претърпяното ПТП.

Вещото лице не прогнозира и ексцес на заболяването.

Като свидетели в производството пред първата инстанция са разпитани майката на ищеца - Н.Б., чиито показания съда кредитира по реда на чл. 172 ГПК, както и З.А., пътувал в процесния автомобил по време на инцидента. От разказа на майката се установява, че ищецът е престоял в болница три дни, след което бил изписан. Около един месец след изписването му ищецът е лежал на легло, като тя се грижела за него. Наложило се поставяне на инжекции за разреждане на кръвта. През първия месец от домашното лечение изцяло грижите поела свидетелката. В период около три месеца, ищецът се възстановил и можел да се справя сам с грижа за себе си. Ищецът започнал да кара курс за свидетелство за управление на МПС, но се отказал, тъй като се притеснявал. След инцидента изпитвал страх и имал нарушения в съня. Преди инцидента работел обща работа в строителството. Според показанията на свидетеля З.А., ищецът бил 30 дни на легло след инцидента, а една година след това не е бил в съС.ие да ходи на работа, изпитвал страх, когато се вози в автомобил, дори предупреждавал шофьора да намали скоростта. Затворил се е в себе си, записал шофьорски курсове, но се отказал, тъй като се притеснявал.

От изслушването на експерта - медик в съдебно заседание, както и от обясненията на ищеца (по реда на чл. 176 ГПК), въззивната инстанция приема за безспорна липсата на поставен предпазен колан от страна на пострадалия при движението му в процесния автомобил. Вещото лице е категорично, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан тялото му е щяло да остане относително стабилно на място и е много вероятно да не получи такъв тип травматично увреждане.

3

Данни за емоционалното съС.ие на ищеца носи и психологичната експертиза. Според нея субективните преживяване и описаните чувства при освидетелствания съответстват на симптомите на т.н. „Краткотрайна адаптационна реакция“, като неадаптивен отговор на преживения стрес.

Същата се изразява в съС.ие на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното функциониране. При него са налице опасения, тревожност и безпокойство, обусловени от преживения травматичен стрес и притеснение дали движенията и походката ще бъдат възстановени. Въпреки това продължителността на адаптационната реакция, в конкретния случай се повлияват благоприятно от възрастовите и личностови особености, семейната и социалната подкрепа и с напредване на възстановителния процес. Това негово съС.ие не нарушава базисните психични годности. Не се е наложило да ползва специализирана психиатрична или психологична помощ или лечение. Към момента на изготвянето на експертизата освидетелстваният споделял, че се чувствал по-добре, започнал е работа, посещавал курсове за шофьор. Хода на възвръщане към обичайното съС.ие следва оздравителен резултат. Отсъстват данни за прояви на социална дезадаптация след инцидента, социалното му функциониране е продължило в обичайния за него стил. Негативните преживявания са в контекста на стресовата ситуация и не са довели до последващи психически или психологически проблеми. При изслушването експерта заявява мнение за възстановени функционални възможности от преди инцидента, от страна на пострадалия. Отшумял е стресовия фактор, краткотрайна адаптационна реакция, преодолени са последиците от събитието.

По размера дължимо обезщетение:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./ , обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело, цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица. Следва да се има предвид и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната.

Към момента на произшествието пострадалият е бил на 18 годишна възраст, а в резултат на събитието е счупил горното рамо на срамната кост /пубис/, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от един месец.

След като ищецът е бил имобилизиран за период от около месец, от който болничният престой е продължил три дни, домашното лечение е продължило около 2-3 месеца, а лицето е търпяло остатъчни болки в период от около 3-4 4 месеца. Друг остатък от инцидента е че понастоящем се оплаква от лесна умора и болки при претоварване. Следва да се вземе предвид факта на пълното възстановяване на пострадалия. Прогнозата на вещото лице е, че след като оплакванията на ищеца са отшумели в рамките на 2-3 месеца не се очаква ексцес на заболяването. Общо казано пострадалият е млад мъж, физически активен, като липсват данни за усложнения във възстановителния процес, остатъчните увреждания (от емоционално естество и бързата умора) са в процес на отшумяване. Лицето не е имало нужда от извършването на допълнителна физиотерапия и рехабилитация, което означава, че е напълно възстановен. Преценявайки тези обективни факти, въззивната инстанция намира, че справедливият размер следва да се определи на сумата от 40 000 лева, което е съответно на броя, вида и тежестта на уврежданията (едно счупване); интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства в бита; времетраенето на оздравителния процес (3-4 месеца); степента на достигнатото възстановяване (пълно възстановяване) и прогнозата му (липса на ексцес); негативните изменения в начина на живот на ищеца и психиката му; младата му възраст му към момента на произшествието.

По възражението за съпричиняване:

Въведено е своевременно с отговора на исковата молба, поддържа се и пред въззивната инстанция, като застрахователят го претендира в размер от 30 %, който намира за съответен с оглед приноса за настъпването на вредите.