Решение № 2162 от 07.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. Бургас, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Гражданско дело № 20222120104338 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на Г. Т. В., В. К. Б., З. С.

К., И. С. С., С. В. Г. и Я. В. Т., с която се моли да бъде прогласена нищожността на Решение № ****/********* г. и на Решение № ****/****** г. на ОСЗ-Созопол, постановени по преписка, образувана по заявление вх. № *****/****** г. на наследниците на Т. В. Д., да бъде върната преписката на ОСЗ-Созопол за ново произнасяне, както и да бъдат присъдени на жалбоподателите направените разноски по делото. В жалбата се твърди, че двете атакувани решения са нищожни административни актове, тъй като в същите не е посочено кои са били членовете на поземлената комисия, които са постановили и не са подписали административните актове; няма подписи на лицата, които са били оправомощени съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) да подписват решенията, за да се прецени законосъобразни ли са подписите; в раздел II на решението от ***** г. не са описани границите (съседите) на всеки един от имотите, т.е. имотите не са индивидуализирани; съставът на ПК-Созопол, който е заседавал до ******* г., не е отговарял на изискванията на закона. Жалбоподателите не се явяват лично в съдебно заседание, но изпращат процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажирани са доказателства.

Ответната ОСЗ-Созопол не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на жалбата.

1

Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, подадена е в законоустановения срок от активнолегитимирани лица, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници, жалбоподателите са наследници по закон на Т. В. Д., ЕГН **********, починал на ******** г.

По делото е приложено копие на преписка № ***/**** г. на ОСЗСозопол, образувана по заявление на Г. Т. В. за възстановяване на наследниците на Т. В. Д. на собствеността им върху земеделски земи в землището на гр. Ч***, общ. С***. С Протоколно решение № ****/******* г.

ПК-Созопол (понастоящем ОСЗ-Созопол) е признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост на правоимащите лица върху 13 земеделски имота, а по отношение на три имота е отказала да признае това право. В началото на протокола е посочено, че поземлената комисия е заседавала в следния състав: председател, секретар и четирима от общо седем членове, като решението е подписано само от четири лица, а именно от председателя, секретаря и двама от членовете.

По същата преписка е издадено и Решение № ***/***** г., с което е признато правото на собственост на наследниците на Т. В. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху петнадесет земеделски имота.

Видно е, че в това решение не е посочено в какъв състав е заседавала поземлената комисия, както и липсват подписи на лицата, които са го постановили. Видно е също така, че в решението са посочени само площите на имотите и местностите, в които те се намират, но не и техните граници, съседи, категория и други индивидулизиращи белези. Към решението не са приложени и скици на имотите.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите е представил заверено копие на удостоверение от ****** г., издадено от МЗХ, ГД „Земеделие и гори“, съгласно което през периода ***** г. – ***** г. министърът на земеделието не е назначавал в ПК-Созопол представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.

При така представените доказателства, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), в редакцията й от ДВ, бр. 34/29.01.1992 г., действала до изменението й с ДВ, бр.

113/28.12.1999 г., т.е. и към датите на произнасяне на ПК-Созопол с процесните две решения, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Следващата ал. 5 на същия член (в редакцията й от ДВ, бр. 34/29.01.1992 г.) е предвиждала, че в състава на комисията задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист 2 или инженер-земеустроител, както и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, като тази норма е действала в този вид до изменението й с ДВ, бр. 28 от 1997 г.

В настоящия случай е видно, че първото обжалваното решение е постановено от поземлената комисия в състав: председател, секретар и четирима членове, т.е. четен брой членове, което е в противоречие с императивната норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), изискваща в състава на ПК да участват нечетен брой членове. Съдът намира, че това нарушение е съществено и води до нищожност на издадения административен акт, тъй като същият е постановен от незаконен състав.

В случая е била нарушена и императивната норма на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.), тъй като от представеното удостоверение на МЗХ е видно, че към датата на приемане на решението от 24.02.1993 г. в ПК-Созопол не е имало назначен представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Следва да се посочи също така, че ответната страна, чиято е тежестта да установи законосъобразното издаване на оспорените административни актове, не ангажира по делото доказателства в комисията да са взели участие юрист, агроном, инженер-геодезист или инженерземеустроител.

С оглед на горното съдът намира за установено, че към момента на постановяване на първото от двете процесни решения поземлената комисия е заседавала в незаконен състав, поради което издаденият от нея административен акт - Решение № *****/******* г., е нищожен.

Идентичен на горния извод се налага и по отношение на втория атакуван по делото административен акт, а именно Решение № ****/******* г., тъй като от съдържанието на същото не може въобще да се установи в какъв състав е заседавала поземлената комисия при неговото постановяване, съответно дали същият е отговарял на изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), поради което следва да се приеме, че и това решение е постановено от незаконен състав на административния орган, което води до нищожност на приетото решение.

По отношение на Решение № ****/******* г. е налице и друго основание за прогласяване на неговата нищожност, а именно противоречие с нормата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ (в редакцията й от ДВ, бр. 18 от 1999 г.), съгласно която поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия. В случая в атакуваното Решение № *****/******* г. са посочени само площите и местонахождението на възстановените имоти, но липсват всички останали техни индивидуализиращи белези, които би следвало да се съдържат в решението 3 на ПК по силата на горепосочената императивна правна норма, липсват и скици на имотите, което е допълнително основание за прогласяване на неговата нищожност.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че и двете процесни решения на ПК-Созопол са нищожни административни актове, поради което тази нищожност следва да бъде прогласена от съда и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявеното реституционно искане.

Предвид основателността на жалбата, съдът намира, че ответната ОСЗ – Созопол следва да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски по делото – платени адвокатски възнаграждения, съгласно представения списък на разноските и доказателствата за сторени такива.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен с ъд РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение по Протокол №

****/****** г., както и на Решение № ****/****** г., постановени от ПКСозопол (сега ОСЗ-Созопол) по преписка по заявление вх. № ****/***** г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. В. Д..

ВРЪЩА административната преписка на ОСЗ-Созопол за ново произнасяне с надлежни административни актове.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С****, ул. *******, да заплати на Г. Т. В., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. *****, сумата от 800,00 (осемстотин) лв., представляваща направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. **********, да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, от гр. Ч******, ул. ******, сумата от 267,00 (двеста шестдесет и седем) лв., представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. *********, да заплати на З. С. К., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. ********, сумата от 267,00 (двеста шестдесет и седем) лв., представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С****, ул. **********, да заплати на И. С. С., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. ********, сумата от 266,00 (двеста шестдесет и шест) лв., представляваща направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. **********, да заплати на С. В. Г., ЕГН **********, от гр. Ч******, ул. ***********, сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. *********, да заплати 4 на Я. В. Т., ЕГН **********, от гр. Ч*******, ул. **********, сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5