Решение № 5737 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6454/2025
- Вид
- Решение № 5737
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- §1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 28 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29а · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- Чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5737 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330106454 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД (с предишно фирмено наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД), ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., М. А. Г. и М. К. по процесуално пълномощие от *** Г. Я. Б., моли съда да осъди ответника М. И. Р., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: гр.
*****, ул. „*******“ № **, ет.**, ап. **, да му заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ............../..........г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“, и прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за цесия от ****** г.: 250, 00 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането; 12, 66 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.03.2022 г. до 18.05.2022 г.; 85, 34 лева – неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя по чл. 8 от договора за кредит да осигури обезпечение на вземанията на кредитора, и сумата от 25, 00 лева – еднократно дължима мораторна неустойка на основание чл. 14, ал. 1 от приложимите към кредитното правоотношение общи 1 условия, за принудителното изпълнение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане № ............../..........г. по ч. гр. дело № 3876/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с.
Ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател бил сключен Договор за паричен заем № ***** от ****** По силата на цитирания договор ответникът усвоил сумата от 250, 00 лева (сумата е предадена на ответника при подписване на договора – чл. 4, ал. 1 от договора). Главницата следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания, до 18.05.2022 г. Поддържа се, че съобразно чл. 6 от договора, ответникът следвало да предостави обезпечение на вземанията на кредитора по договора в тридневен срок от сключването му. Това задължение не е изпълнено, поради което на основание чл. 8 от договора дължи неустойка в размер от 85, 34 лева. Допълнително, ответникът дължи и еднократно начислена мораторна неустойка на основание чл. 14, ал. 1 от приложимите към договора за кредит Общи условия.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. С Приложение № 1 към Договор за цесия от ****** г. вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Предвид изложеното моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 118744/17.11.2025 г., постъпила от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ............../..........г. (л. 8 – л. 9) и приложимите към него Общи условия (л. 10 – л. 13), в сила от 22.01.2020 г., „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, регистрирано под № BGR00106 в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да предостави на ответника кредит от 250, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател”, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 42 – л. 43), усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, и приел да я възстанови на кредитора и да 2 му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 340%, или да престира общо 262, 66 лева при годишен процент на разходите от 49, 079%, изчислен при допусканията, изброени в чл. 3.3, без да се вземат предвид разходите, които се пораждат за заемателя при неизпълнение на задълженията му по договора. Издължаването следвало да се осъществи чрез дванадесет седмични вноски в периода от 02.03.2022 г. до 18.05.2022 г., първите единадесет от които от по 21, 89 лева, а финалната от 21, 87 лева, съгласно погасителен план (л. 9) към съглашението.
В чл. 8 от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 85, 34 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 7, 11 лева към всяка от първите единадесет и на 7, 13 лева към дванадесетата, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение с гаранти – две физически лица, всяко от които отговарящо кумулативно на изискванията: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „Креди Йес” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ, както и с още едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижими имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т.
3 от Общите условия (първа по ред), особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.
10, ал. 2, т. 2 от Общите условия (пазарната стойност на вещите да надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включително договорената главница и лихва), банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия (безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до шест месеца след края му), или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
С клаузата на чл. 14, ал. 1 от Общите условия заемателят се съгласил да обезщети неизпълнението си и с еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница считано от 60-ия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план.
В чл. 5 от договора и чл. 8, ал. 2 от Общите условия било регламентирано правото на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. (л. 16 – л. 25) заемодателят, на когото според чл. 6, ал. 3 от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, своите такива, произтичащи от договори с трети лица по ЗЗД, ЗПК, ЗКИ, ЗЗП и ТЗ и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от ****** г. (л.
26 – л. 28), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. В портфолиото фигурирали и тези по Договор № ............../..........г., описани подробно по пера към датата на прехвърляне: „остатък главница” – 250, 00 лева, „остатък договорна лихва” – 12, 66 лева, „остатък такси/неустойки/застраховки/суми по допълнителни услуги/разходи за забава” – 3
110, 34 лева, и „остатък на дължима сума” – 373, 00 лева.
В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него да уведомява писмено всички длъжници за цесията с Пълномощно (л. 30), нотариално удостоверено за подпис и съдържание с рег. № № ****** и *****/****** г. по описа на ***** К. В. с район на действие ****** и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, приобретателят адресирал до ответника Уведомление (л. 14) за така извършената покупка на задълженията му по Договор за заем № ............../..........г., което, видно от Известие за доставяне ****** на „МиБМ Експрес” ООД (л. 15), му било връчено на 27.02.2024 г. по пощата.
На 27.02.2025 г. цесионерът подал Заявление вх. № *****/***** г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 3876/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив) в настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 6328/28.02.2025 г. по ч. гр. дело № 3876/2025 г. (л. 33 – л. 34 от ч. гр. дело № 3876/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а след като на 11.03.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 07.04.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по куриер разглежданата Искова молба вх. № 39522/07.04.2025 г. (л. 3 – л. 6).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Спорните права, за които е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение, произтичат от Договор за паричен заем № ............../..........г., който, бидейки сключен от „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.
Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 4 продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Разпечатката съдържа 29 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44f5eee0-7e0c-43a2-949d-4ce9f275390b