Решение № 625 от 09.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500889 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 207129761, против Решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1200/2024 г. по описа на РС – Сандански.

С обжалваното решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1200/2024 г. по описа на РС – Сандански, е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, ж.к. „Лозенец”, ул.

„Любата” № 4-6, ет. 1, офис 1, срещу Л. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 453/2024 г. по описа на Районен съд Сандански, а именно: сумата от 188,50 лева, съставляваща главница за периода от 08.12.2022 г. до 13.04.2023 г. по договор за потребителски кредит № 78417 от 17.11.2022 г., сумата от 14,50 лева, съставляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 24.11.2022 г. до 13.04.2023 г. и сумата от 31,75 лева, съставляваща законна лихва за забава, за период от 25.11.2022 г. до 28.03.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Лозенец, п.к. 1421, ул. „Любата" № 4-6, ет. 1, офис 1, чрез адв. В. Б. Б.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в цялост, като обосновава извода си, заложен в диспозитива 1 на съдебното решение само въз основа на обстоятелството, че при извършване на назначената експертиза ответницата е успяла да изпише името си. Сочи, че изводът на съда, че ответницата е грамотна и че не е било налице обстоятелство, което да наложи поставянето на пръстов отпечатък вместо подпис върху потребителския договор, е напълно неправилен и е факт, останал недоказан в процеса. Твърди, че в настоящия случай съдът не е разгледал фактическите обстоятелства в тяхната съвкупност, а е постановил решение, позовавайки се на един елемент от Договора, а именно нарушение на изискванията на чл. 189, ал. 1 от ГПК. Твърди, че РС не е направил анализ на фактическата обстановка, при която ответникът съзнателно е сключил Договор за потребителски кредит № 78417 от 17.11.2022 г, с което е усвоил сумата в размер на 200 лв. Счита, че ответницата притежава степен на грамотност, позволяваща й да се подпише, което в случая представлява достатъчна предпоставка с оглед изискванията на чл. 180 от ГПК, а формата на знака, който ответницата е избрала да постави върху документа, не може и не следва да се счита за доказателство за нейната „не/грамотност“.

Моли да бъде отменено изцяло Решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1200/2024 г. на PC - Сандански, като вместо него бъде постановено ново решение в полза на „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК 207129761 за заплащане на сумите в пълния претендиран размер с исковата молба, както и разноските в настоящото производство.

В срока за отговор е постъпил такъв от Л. Й. М., чрез адв. Д. К. А. от АК Благоевград, преупълномощен от адв. Б. А. А. В., назначен за особен представител от съда, с който оспорва жалбата. Сочи, че представеният по делото договор за заем не съдържа подпис на заемополучател, а отпечатък от пръст и същият не отговаря на изискванията на чл. 189 от ТПК. Твърди, че ищецът нито твърди, нито представя доказателства, че ответницата е неграмотна, а и договорът за заем не е подписан от двама свидетели, поради което не може да се приеме, че ответницата е участвала в съставянето му, запозната е със съдържанието му и е съгласна с него, т.е. че между страните е възникнала облигационна връзка, основана на представения договор. Сочи, че представената по делото разписка за заплатена сума също не съдържа подпис на получателя, а отпечатък от пръст и не е разписана от двама свидетели, както и че грамотността й се доказала и от приетата по делото експертиза.

Предвид изложеното счита, че не се доказва, че между „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД и ответницата е сключен договор за заем с твърдяното съдържание.

Моли да бъде потвърдено постановеното решение като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед 2 констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал.

3 от ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него с „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, по силата на който последният е прехвърлил вземанията си към ответницата, произтичащи от договор за заем № 78417/17.11.2022 г., като в негова тежест е да установи, че между цедента „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД и ответницата е съществувала облигационна връзка по договор за заем № 78417/17.11.2022 г., по който се претендират процесните суми. Ответната страна, чрез назначения й особен представител, е оспорила представения по делото договор за заем и разписка за получена сума, тъй като липсва подпис на ответника, а само отпечатък от пръст, без да е записано, че вместо подпис заемополучателят ще сложи отпечатък от пръст, както и че няма данни този отпечатък да е на ответника.

Основният довод, който се навежда в жалбата е, че при оспорване на частен документ съдът следва да приложи общите правилa на чл. 193 от ГПК.

Съдът счита, че доводите на жалбоподателя са несъстоятелни. В практиката на ВКС и съдилищата въпросът за доказателствената сила и редът за оспорване на частния документ (какъвто е процесният договор) са широко застъпени. Оспорването на верността на доказателството е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на доказателствата и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не се подчинява на 3 изискванията за оспорване истинността на доказателството, тъй като съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Във всички случаи, съдът ги преценява като писмени доказателства според правилата по чл. 178 – 189 от ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно убеждение и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото (в този смисъл са Решение № 375 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2011 г., IV г. о., Решение № 315 от 9.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2010 г., I г. о. Определение № 359 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2012 г., III г. о., Решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ІІ т. о.).

В съдебната практика е трайно установено, че ако лицето не може да се подпише поради неграмотност – чл. 189 от ГПК, то следва да постави отпечатък от десния си палец и да бъде приподписан от двама свидетели.

Изрично е предвидено, че ако не може да бъде поставен отпечатък от десния палец, то в документа следва да се посочи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

Изрично е предвидено, че ако не може да бъде поставен отпечатък от десния палец, то в документа следва да се посочи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъка. При така събраните доказателства относно създаване на договорни отношения между страните съдът намира, че не са спазени изискванията на закона относно формата на договора. Законът изисква в договора да се постави подпис, а ако не може да се постави подпис, то да се сложи отпечатък от пръст.

В договора за заем има положен отпечатък, но няма отбелязване за полагане на отпечатък, както и не са посочени и причините за поставяне на отпечатък, а също и от кой пръст е отпечатъкът. Отделно от това не е спазено изискването на закона при полагане на отпечатък да се извърши приподписване от двама свидетели. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост.

4

От заключението на вещото лице по приетата графологична експертиза /което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено/ е видно, че в разписка № 78417/17-11-2022 ръкописният текст срещу „получил сумата” не е изписан от Л. Й. М., както и че ръкописният текст срещу „получил сумата” и „предал сумата” е изписан от едно и също лице. Обстоятелството, че липсва идентифицируем подпис собственоръчно изписване на имената, води до извода, че в случая договорът противоречи на закона и де факто липсва воля, с оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Предвид този извод не следва да бъдат обсъждани останалите възраженията, направени с въззивната жалба.

Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице валидно сключен писмен договор за заем, а ищецът не сочи други доказателства за наличие на правоотношение между страните.

Като е отхвърлил иска, с който се иска да бъде установена дължимостта на посочената сума, РС – Сандански е постановил правилен съдебен акт.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение на РС – Сандански следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се дължат сторените пред въззивния съд разноски в размер на 200 лв. за особен представител, които следва да се присъдят на назначения особен преставител адв. Б. А. В..

По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д.

№ 1200/24 г. по описа на РС – Сандански.

ПОСТАНОВЯВА на адв. Б. А. В. да се изплати възнаграждение за участието му във въззивното производство в размер на 200,00 лв. в качеството му на назначен особен представител на Л. Й. М..