Решение № 260260 от 14.04.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260260 14.04.2022 г. гр. Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря: Габриела Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15721 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Кредит Инс” АД, ЕИК: ********* против Л.И.Л., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *************г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 266,70 лева – договорна лихва за периода от 04.07.2019 г. до 04.04.2020 г.; сумата от 132,20 лева – обезщетение за забава за периода от 05.07.2019 г. до 10.08.2020 г., за които суми е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260153/ 19.08.2020г., по ч.гр.д. № 10083/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в, както и обективно съединен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 250 лв.- главница, предадена от ищеца и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 27.11.2020г. / до окончателното й заплащане.

Ищецът посочва, че „Кредит инс“ АД ( с предходна правноорганизационна форма „ООД“ ) представлява търговско дружество с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че Л.Л. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството – ************, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма на кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат, служител се е свързал с длъжника, като същият е потвърдил самоличността си и истинността на предоставената информация, както и желанието да получи кредит в размер на 1000,00 лева. Посочва се, че след одобрението, на ответника е изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същият е потвърдил, чрез изпратения му от ищцовото дружество линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „******“ с № *********г. като желаната сума е била преведена чрез системата e-pay и получена на каса на партньорски офис на „****“ АД срещу представена от ответника Л.Л. лична карта. Ищецът се позовава и на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, според чиято разпоредба за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните документи и съгласно чл. 189 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството му като в тази връзка посочва Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС на РБ, IV- то Г.О., гр.д. № 868/2012 г.

Изразява се становище, че за длъжника е имало възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружеството, с което Кредитодателят има сключен договор, като ответникът е избрал опцията да му бъде осигурен **** за ползване на кредита. Предвид това и на основание чл.

4 от Договора се е задължил към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса „****“ за предоставената услуга, която се е заплащала на ищеца.

Сочи се, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора, като не е погасил нито една от дължимите вноски по кредитното правоотношение. Сочи се, че всички вземания по договора за падежирали на дата 04.04.2020г. Акцентира върху факта, че едва след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, на дата 05.10.2020г. ответникът е осъществил плащане по договора, което е в размер от 750 лв. Предвид това, ищецът претендира в настоящото производство само част от вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В случай, че съдът приеме, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен, то при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 250 лв. Сочи се, че на ответника е предадена сума в размер от 1000 лв., като след осъщественото частично погашение, по евентуалния иск би се дължала сумата от 250 лв. Моли се предявените главни искове да бъде уважени, а при тяхното отхвърляне да се уважи евентуалната искова претенция.

Претендират се сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от Л. И.Л., чрез адв. Т.В.. Оспорва исковете като неоснователни, както и дължимостта на сумите и твърденията на ищцовото дружество. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като твърди, че са налице множество нищожни клаузи, без които същият не може да съществува. При условията на евентуалност твърди, че са налице нищожни клаузи на договора – клаузите на чл. 3 и чл. 4, касаещи лихвения процент, формирането на ГПР и дължимостта на такса „****“. Изразява становище, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагане на лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран размерът на „печалбата на кредитора/ възнаградителната лихва“, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главницата и каква – лихва, такси и пр. Сочи се, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като ответникът твърди и че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че неспазването на горепосочените изисквания, на основание чл. 22 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Изразява становище, че е недопустимо претендирането на лихва два пъти за една и съща сума и за един и същи период, поради което са неоснователни претенциите за договорна лихва и законна лихва. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Кредит Инс” АД / с предходна правноорганизационна форма ООД / и Л.И.Л. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „******“ № *************г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 1000 лв. /л. ******/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 36, 00%, годишният процент на разходите е 49, 7 %, а задължението следва да се погаси на десет месечни вноски. Съобразно чл. 1.4 от договора, заетата сума в размер от 1000 лв. се усвоява чрез каса на „******” или по посочена от длъжника банкова сметка. *** от „******” / л.

** / се изяснява, че ответникът е получил сумата от 1000 лв. в брой на каса на „******” на дата ***********. Предвид изложеното, то не съществува съмнение, че ответникът е усвоил в цялост предоставения му финансов ресурс по процесния Договор за потребителски кредит „******“ № *************г., който е в размер от 1000 лв. Във връзка с възникването на правоотношението, съдът счита за нужно да посочи следното: процесният договор за кредит се сключва по реда на ЗПФУР, поради което върху него не е положен саморъчен подпис на ответника. Последното обстоятелство не се отразява на неговата валидност, доколкото съобразно чл. 3, ал. 2 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (намиращ съответно приложение ), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Същевременно, съобразно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Текстът от цитирания регламент повелява, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая е явна логическата връзка между процесния договор за кредит и ответника- личните данни, отразени в договора са предоставени лично от ответника, който е генерирал и подал и заявление до ищцовото дружество в електронна форма за предоставяне на паричен заем.

Последващото поведение на ответника също потвърждава възникването на правоотношение именно с ответника- на същата дата, на която е генерирано електронното изявление (**********. ), ответникът е усвоил на каса на „******” предоставения му финансов ресурс.

Съобразно чл. 4 от Договора за кредит, кредитодателят ангажира дружество- **** за връщане на вноски по кредитното правоотношение, за което кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя „такса ****“. Посочената такса **** е в общ размер на 716, 70 лв. и е разсрочена към месечните погасителни вноски по договора за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. ****/ се изяснява, че длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер от 1000 лв. чрез системата на „******”. Посочено е, че при ищцовото дружество са налице счетоводни отразявания във връзка с процесния договор за кредит, като е отбелязано отпускането на сумата по кредита.

Експертът е посочил и че счетоводството на ищеца е водено редовно. В заключението е отразено и че ответникът е осъществил частично плащане по договора в размер от 750 лв.

От приетата по делото допълнителна съдебно счетоводна – експертиза / л. ******* / се установява, че при формиране размера на ГПР по договора за кредит е взета предвид единствено възнаградителната лихва. Посочено е, че ако разходът по „такса ****“ бъде включен в ГПР, то същият нараства със 125, 14 %.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице в цялост, доколкото същите са обективни, обосновани и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От приетата по делото разписка за извършено плащане / л. ** / се изяснява, че след депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК, ответникът е заплатил в полза на ищеца по процесния договор за кредит сума в размер от 750 лв.

По правните аспекти на спора:

По допустимостта: Видно от приложеното ч.гр.д. № 10083 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXII- ри гр. с-в, образувано по депозирано от „Кредит Инс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 260153/ 19.08.2020 г.

Заповедта е връчена на длъжника на *********г., поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск - указанията са получени на *********., а исковата молба е входирана в съда на *********. С исковата молба ищецът претендира суми в по-нисък размер от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но последното обстоятелство не се отразява на допустимостта на процеса (същият би бил недопустим, единствено ако се претендират чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК суми на различно основание или в по- висок размер ).