Решение № 173 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501519 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение от 5.04.2023г, постановено по гр.д.№ 5177/2022г по описа на СГС, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 по иск, предявен от Е. Л. Р. , ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., че ищецът е собственик на поземлен имот ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район Студентски, кв. "Малинова долина", м. ЮЖНА ГРАДСКА ТЕР.З, вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 6 414 м2 , стар номер 2229, квартал 62, парцел II2229, придобит по давност. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на Е. Л. Р. , ЕГН **********, сумата от 2 035,22 лева за деловодни разноски. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА СТОЛИЧНА ОБЩИНА , БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на адв. Т. Т. сумата от 12 750,88 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Столична община с доводи, че е неправилно, тъй като не е осъществен фактическият състав на придобивната давност съгл. чл.79, ал.1 ЗС, като съдът не е обосновал въз основа на кои факти е приел същият за установен. Не е посочен началният момент, от който е отчетен 10 годишният срок. Възразява да се кредитират показанията на св.Ф. поради противоречия, тъй като е посочил, че ищецът е поставил фургон в процесния имот, който впоследствие е изчезнал, а впоследствие е посочил, че между 10-15 януари 2023г при посещение на имота е имало отново фургон в имота. Оспорва приетото за наличие на ограда на имота, за която са дали показания св.А. и св.Ф., тъй като от платформа за карта, с която са извършени заснемания, се установява, че процесният имот не е бил ограждан и засаждан с култури. Претендират да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция.

1

Ответникът Е. Л. Р., представляван от адв.Т. Т., е оспорил въззивната жалба, с доводи, че е неоснователна. Сочи, че ответникът не е оспорил исковата претенция с отговора на исковата молба, а е направил това в първото по делото съдебно заседание без излагане на възражения. Счита доводите във въззивната жалба, че не следва да се кредитират свидетелските показания за неоснователни, тъй като и двамата свидетели са заявили, че ищецът е завладял имота през 1994г., първоначално с чичо си, а след това и сам, поставил е ограда, ползвал го е за пасище, за отглеждане на овощни дървета, а след това е поставил фургон, като го владее до началото на 2023г. Никой не е нарушавал владението му до вписване на Акт за общинска собственост № 1598/30.06.2021г, вписан в СВ-София с вх. № 64498/8.09.2021г, акт 133, том 167, дело № 49966. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

В писмената защита на процесуалния представител на ответника се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Сочи се, че със заповед № РА 50810/6.11.2019г на Столична община процесният имот е бил отреден за жилищно строителство с влязъл в сила ПУП, преди актуването му като общинска собственост.

Поддържа, че неправилно имотът е бил актуван като общински, тъй като такива могат да се актуват само имоти с публичен характер, но не и такива с отреждане за жилищно строителство. Излага доводи, че дори и да се приеме, че процесният имот е частна общинска собственост, то придобивната давност е започнала да тече от 1996г., но считано от 31.05.2006г е бил въведен мораториум за спиране на давността. Поддържа, че имотът е владян от лятото на 1994г, като при отчитане на владението от 1.06.1996г до 31.05.2006г. и продължаването му след 8.03.2022г се установява упражняваното давностно владение върху него.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните по делото, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за общинска собственост № 1598 от 30.06.2021г., вписан в СВСофия с вх. № 64498 от 08.09.2021г., акт 133, том 167, дело № 49966. Като правно основание са посочени-чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост и чл.59, ал.1 от Закона за общинската собственост.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят И. А. е дал показания, че с ищеца се познават от деца и са израснали заедно в ***. Знае процесния имот, като през 90-те години ищецът и чичо му са гледали животни в него, като през 1994г му е помагал да го заградят с бодлива тел и дървени колове.

Виждал е впоследствие, че няколко пъти са били открадвани колчетата и мрежата, като ги подновявали наново. Помагал е на ищеца да садят овощни дървета около 1997-1998г., но нищо не е останало от тях, тъй като ги унищожавали. Знае, че тъй като в близост до имота се строи, строителите си паркират техника, багери в имота. Знае, че зад имота има дере, граничи с бивша река.

Свидетелят А. Ф. е дал показания, че познава ищеца от 40 години. От 1990г чичо му и Е. отглеждали животни в този имот. Към 1994г ищецът е заградил имота. Ходил е по два, три пъти в годината, тъй като имали съседни имоти, които наглеждали. Поставяли много пъти колчета, но ромски фамилии ги махали. След това поставили един фургон, който впоследствие е изчезнал. Ищецът е засаждал овошки, които впоследствие били изкоренени.

Последно ходили в началото на 2023г и видяли, че в съседство има строеж, като ищецът казал на свидетеля, че срещу минимално заплащане строителите си държали инструменти в имота. Дал е показания, че в имота има фургон, 2-3 метра, има изградена улица до имота, не знае дали има канал.

2

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост върху недвижим имот- №***, област София (столица), община Столична, гр. София, район Студентски, кв. "Малинова долина", м. Южна градска тер.3, вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 6 414 м2 , стар номер 2229, квартал 62, парцел II-2229, въз основа на придобивна давност.

Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Като фактическо състояние между правните субекти по повод на вещи, владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен намерението да се държи вещта като своя (animus domini). Правната последица придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Така Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2012г., ОСГК

За установяване на давностно владение върху процесния имот ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От свидетелските показания на св. А. и Ф. не се установява, че същите касаят процесния имот, находящ се в район Студентски, кв.

"Малинова долина", м. Южна градска, тъй като не са посочили местност, съседи, граници на този имот. В свидетелските показания липсват данни и за площта на имота, макар и съгласно съдебната практика тя да не е индивидуализиращ признак на имота. Посоченото от свидетеля- А., че „мястото се намира близо до дерето, граничи с дерето, има изграден път, че имотът е в същите граници, както преди” не са достатъчни, за приемане, че се установяват някакви граници на имота и местонахождението му. Другият свидетел Ф. е заявил, че има изградена улица до имота, но няма представа дали има канал. Поради това не може да се приеме, че със свидетелските показания се установява, че същите се отнасят за процесния имот.

В тази връзка, другите факти, за които са ангажирани гласните доказателства, са ирелавантни, тъй като не може да се индивидуализира недвижимият имот, за който свидетелите са дали показания, по местонахождение, площ и съседи.

Основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства. Правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства. /Така Решение № 266 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г., I г. о., ГК./ Когато са допуснати гласни доказателства за установяване владението на имота, следва да се формулират въпроси към свидетелите така, че да се установи точно кой е ползвания имот. /Виж Решение № 27 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2013 г., I г. о., ГК./

При липса на ангажирани доказателства за осъществено фактическо владение върху конкретния процесен имот, то не следва да се обсъждат наведените доводи за периодите на 3 изтекла придобивна давност. Така събраните доказателства не дават основание да се приеме, че в процесния период са извършени действия, обективиращи установяването на фактическа власт от страна на Е. Л. Р. върху конкретния процесен имот. Поради това исковата претенция по чл.124, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът не следва да се произнася за присъждане на разноски, тъй като въззивникът не е направил такова искане.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 5.04.2023г, постановено по гр.д.№ 5177/2022г по описа на СГС, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 по иск, предявен от Е. Л. Р., ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., че ищецът е собственик на поземлен имот ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район Студентски, кв. "Малинова долина", м. ЮЖНА ГРАДСКА ТЕР.З, вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 6 414 м2 , стар номер 2229, квартал 62, парцел II2229, придобит по давност. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на Е. Л. Р., ЕГН **********, сумата от 2 035,22 лева за деловодни разноски. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на адв. Т. Т. сумата от 12 750,88 лева, възнаграждение за адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е. Л. Р., ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., за признаване на установено, че Е. Л. Р. е собственик на поземлен имот ***, област София (столица), община Столична, гр. София, район Студентски, кв. "Малинова долина", м. Южна градска, тер.3, вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 6 414 м2 , стар номер 2229, квартал 62, парцел II-2229, като придобит по давност, както и в частта му, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на Е. Л. Р., ЕГН **********, сумата от 2 035,22 лева за деловодни разноски, и в частта му, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на адв. Т. Т. сумата от 12 750,88 лева, възнаграждение за адвокатско възнаграждение