Решение № 43 от 17.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ямбол, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20242300500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от С.Н.Г. се обжалва Решение № 145/22.03.2024г. на ЯРС, постановено по гр.д.№435/2024 г. по описа на ЯРС, с което съдът ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на Ц. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.**, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н. С. Г. с ЕГН **********, за извършени спрямо тях на 09.02.2024 год. и 10.02.2024 год. от С. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.**, служебен адрес за призоваване: гр.****, ул.*****№ ***, ет.**, актове на домашно насилие, като

ЗАДЪЛЖАВА С. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.**, служебен адрес за призоваване: гр.****, ул.*****№ ***, ет.** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Ц. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.** и малолетното дете Н. С. Г. с ЕГН **********, роден на ***** год. в гр.София;

ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Ц. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.** и малолетното дете Н. С. Г. с ЕГН **********, роден на ***** год. в гр.София, ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ, НА

РАЗСТОЯНИЕ ПОМАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 1

12.02.2024 год.;

ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с пострадалите лица Ц. В. В. с ЕГН ********** и малолетното дете Н. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.**, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 12.02.2024 год.;

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. С. Г. с ЕГН **********, роден на ***** год. в гр.*** при неговата майка Ц. В. В. с ЕГН **********, на адрес: гр.****, ул.****№ **, ет.**, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 12.02.2024 год.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, С. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.

ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, С. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. В. с ЕГН **********сумата от 1 000 лева– разноски по делото.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановен в нарушение на приложимия материален и процесуален закон. Възразява, че първоинстанционният съд е приел за установена несъответстваща на действителността фактическа обстановка и е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Оспорва изводите на съда за осъществено насилие от негова страна, които били основани на косвени свидетелски показания на свидетелките В.К.В. и Д.К.В., съответно майка и леля на молителката. Възразява, че в нарушение на чл.172 от ГПК, ЯРС ценил показанията на тези свидетели без да отчете тяхната заинтересованост и въпреки че съдът констатирал противоречие между свидетелските показания и писмените доказателства, дал превес на гласните доказателства и то само на тези, събрани чрез показанията на водените от молителката свидетели. Излага, че първоинстанционният съд не бил взел предвид писмените обяснения на Цв. В. и саморъчно записаното от нея в представения й от полицаите въпросник, че не е имало физическо съприкосновение, че не се е опитвал да я души. Счита, че ЯРС неправилно е приел, че събраните доказателства не оборват установената от закона доказателствена сила на представената по делото от молителката декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН. ЯРС неправилно не допуснал до разпит полицейските служители, дошли на адреса на процесната дата. Налагайки необосновано посочените в решението мерки по ЗЗДН, неоправдано съдът лишил въззивника от какъвто и да е контакт с невръстното му дете, което препятства връзката му като баща с детето. Посочва съдебна практика, приета по делата по ЗЗДН, според която, в случай на налагане на забрана извършителя да приближава молителя, това ограничение не важи във времето, в което се осъществява режимът на лични контакти между родителя, който не упражнява родителските права на детето му- Решение № 85 от 20.02.2023г. по в.гр.д.№488/2022г. на Окръжен съд Ямбол; Решение № 392 от 14.12.2022г. по в.гр.д.№ 686/2022г. на Окръжен съд - Добрич;

Решение № 84 от 12.04.2023г. по в.гр.д.№ 95/2023г. на Окръжен съд - Сливен; Решение № 92 2 от 19.04.2023г. по в. гр. д. № 103/2023г. на Окръжен съд–Сливен, и др. Моли да бъде отменено изцяло Решение № 145 от 22.03.2024г. по гр.д.№435/2024г. на РС Ямбол като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и ЯОС отхвърли изцяло молбата за защита от домашно насилие като недоказана.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Ц. В. В. лично и като майка и законен представител на Н. С. Г., чрез адв.Д. Р. от БАК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.

В с.з. въззивникът С. Г. се явява лично и с адв. И. С. от ЯАК. Поддържат въззивната жалба така, както е депозирана. Молят ЯОС да уважи въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения, като съдът вземе предвид и изложеното в депозираното по делото допълнителното становище. Пледират за отмяна на решението на ЯРС и на така постановената заповед, както и за присъждане на разноски в настоящото производство пред въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Адв. С. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В с.з. въззиваемата Ц. В. се явява лично и с адв. Р. от АК– Бургас. Не възразяват срещу нередовното им призоваване. Оспорват въззивната жалба, като поддържат изложените съображения в депозирания отговор на въззивната жалба. Пледират за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Адв. Р. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от Ц. В. В., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. С. Г., молба за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършени от С. Н. Г. от гр.*******, спрямо тях два акта на домашно насилие, осъществени на 09.02.2024 г, и 10.02.2024 година.

На 09.02.2024г. около 16,30 часа пред офиса, където работи С. Г., помежду им възникнал конфликт поради нежеланието на бащата да обезопаси бебето, докато го вози в колата.

Повод за такива скарвания имали и друг път, тъй като бащата не поставял новороденото им бебе в бебешкото столче, което се намирало в колата, а го държал в скута си докато шофира.

Ц. В. му взела ключа от колата и му заявила, че трябва да осигури безопасността на детето им. Това станало на оживено място в центъра на града, като наоколо преминавали множество хора, което не притеснило бащата С.. Последният казал на майката да влиза в колата, отправяйки й множество заплахи, като някои от тях били: „ще те смачкам", „с един шамар ще те навра под колата!" За да не става голям скандал на обществено място, а и 3 уплашена от цялостното му поведение, Ц. се примирила и му дала ключа, като той въпреки нейното противопоставяне, отново возил детето без да е обезопасено.

След като се прибрали, бебето се разплакало, а С. се развикал, че било „изрод", „взимат да ме обливат горещи вълни, това лайно като квичи, ще му еба майката'" и все в тази стилистика.

На 10.02.2023г., Ц. и С. гледали филм и решили да излязат след филма, за да се повозят на новата му кола. Около 20,30 часа, когато тръгнали да излизат, вече облечени и почти на вратата, С. Г. отново започнал с обвиненията, че не бил очаквал такова нещо от майката Ц., визирайки ситуацията от предния ден. Последвали обиди: „ти си дебил", „шматка", „безмозъчно създание", на което Ц. се въздържала от всякакъв негативен коментар, тъй като в последно време се страхувала от него. Той продължил, като казал, че след това нейно поведение се замислял, че не желае повече да бъдат заедно, а тя отговорила, че няма проблем щом така желае и да даде документите, които държи заключени в сейф.

Ответникът заявил на Ц., че няма нищо там, и че от къщата няма как да излезе с детето, тъй като той щял да наеме хора, които да го гледат по-добре от нея. За да не ескалират отношенията им повече, Ц. не му възразила, просто започнала да събира дрехи на нея и детето, като С. дърпал сака и разпилявал дрехите по земята. В един момент се възпротивил как майката затваря шкафа, взел една ролка за почистване, опрял я в гърлото и я притиснал с нея по гръкляна, така че въздухът спрял. В следващият момент той я дърпал рязко за ръката в областта на лакътя, а по-късно я хванал отзад за косата и врата, като говорил заплашително.

Разстроена и уплашена от случващото се, Ц. започнала да плачи и се заключила в тоалетната, откъдето позвънила на спешен телефон 112 за помощ.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата и е пледирал за отхвърлянето й като неоснователна.

ЯРС е приел молбата за основателна, като е приел, че са извършени спрямо молителите твърдените актове на домашно насилие. Намерил е, че се касае за физическо и психическо насилие по отношение пострадалите лица, изразяващо се в това, че на 09.02.2024 г. и 10.02.2024 год. ответникът е отправял закани към личността на молителката в присъствието и по отношение детето, задържал е против волята и нейни лични документи и вещи, упражнил е и посегателство спрямо телесния интегритет на молителката. Според ЯРС освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителите се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. В.В. и св. Д.В., последните ценени при условията на чл. 172 от ГПК и на свой ред кореспондиращи с материалите, съдържащи се в полицейската преписка, образувана по случая на 10.02.2024 година. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват изложеното в декларацията. Съдът е наложил мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН за срок от дванадесет месеца по отношение на Ц. В. и малолетното дете Н. Г., като е задължил ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо тях.

4

Не е спорно, че Ц. В. и ответника са живеели на съпружески начала и са родители на детето Н. Г. роден на ***** г., видно от представеното удостоверения за раждане от ***** г., издадено от общ. Столична.

Молителката е представила Декларация от 12.02.2024 г. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която е изложила описаните в молбата за защита актове на домашно насилие.

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба от 08.03.2024 год., молителката е закупила огнестрелно оръжие револвер, като с уведомление от същата дата, Ц. В. е уведомила началника на РУ – Ямбол, че е продала притежаваното от нея огнестрелно оръжие – револвер.

Видно от представената по делото служебна бележка от 08.03.2024 г., издадена от В.Н.-Н. /клиничен психолог/, както и представените 4 броя фактури от следните дати– 19.02.2024 г., 09.02.2024 г., 01.022.2024 г. и 23.01.2024 г., Ц. В. е провела 4 броя онлайн психологични консултации във връзка с актуални семейни проблеми, заплатени предварително чрез банков превод от нейната майка– В.В..