Решение № 155 от 14.03.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Шумен, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630102491 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. чл. 531 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Адонис 5“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Граф Игнатиев“ № 24, представлявано от управителя Стефан Върбанов чрез адв. Веселина М.а от ШАК срещу Р. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Габрица, обл. Шумен, ул. „Ивайло“ № 1.

Ищецът твърди, че на 18.04.2018г. управителя и едноличен собственик на „АДОНИС 5“ ЕООД, ЕИК *** Стефан Александров Върбанов дал от името на дружеството в заем на ответника Р. М. М., ЕГН **********, сумата от 1 800.00 лв. Връщането на дадената като заем сума било гарантирано чрез подписване на запис на заповед без протест или предявяване. Вписаната дата за падеж на плащането била 30.11.2018г., а документът бил попълнен собственоръчно от издателя.

Ищецът твърди, че след настъпването на падежа, въпреки многократните устни покани за издължаване, отправени от страна на ищеца и също така многократните обещания за плащане, от страна на ответника, финансовите отношения между страните все още не били уредени, все още се дължала цялата сума по документа. Излага, че на 30.11.2021 г. била погасена по давност възможността за предявяване на менителнични искове.

Ищецът сочи, че в резултат на това, било налице неоснователно менителнично обогатяване за ответника за сметка на претърпени вреди от ищеца - поемател по менителничния документ в размер на 1 800.00 лв. Т. е. обогатяването на ответника - платец по менителничната сделка и обедняването на ищеца - поемател по същата, били следствие на едно и също обстоятелство.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. М. М., ЕГН ********** да заплати на „АДОНИС 5“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 1 800.00 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника в следствие на погасени непредявени менителнични искове по запис на заповед, издаден на 18.04.2018 г., ведно със законна лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, както и да им присъдите сторените в това производство разноски за държавна 1 такса и адвокатски хонорар.

В проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явяват упълномощен представител – адв. Веселина М.а от ШАК, който поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, като в съдебно заседание излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна, чрез назначеният му особен представител е депозиран писмен отговор. В отговора излага, че претенцията е процесуално допустима, но същевременно сочи, че до настоящия момент не е осъществил връзка с ответника, поради което е в невъзможност да изложи и становището на ответника по основателността.

В проведеното по делото съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява. За него се явава назначеният му особен представител - адв. Х. С. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и счита предявеният иск за основателен по размер и основание.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2018 г. била издадена Запис на заповед от ответника Р. М. М., ЕГН ********** в полза на поемателя на „АДОНИС 5“ ЕООД, ЕИК *** за сумата от 1 800 лева, въз основа на която се задължил да заплати посочената сума на поемателя на дата /падеж/ 30.11.2018 г., с уговорка „без протест предявяване“, с място на плащане – гр. Шумен.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Запис на заповед без протест и предявяване от 18.04.2018 г., с падеж 30.11.2018 г., издаден от Р. М. М.. ЕГН ********** в полза на „АДОНИС 5“ ЕООД, ЕИК ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55 чл. 59 от ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице.

В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 42/07.04.2009 г. по т. дело № 453/2008 г. на ВКС, ТК - ІІ т. о.; Решение № 135/20.12.2010 г. по т. дело № 13/2010 г. на ВКС, ТК - І т. о. и др., които се възприемат от настоящия състав.

В хипотезата на предявена претенция, основана на менителничния ефект – запис на заповед е от значение да бъде доказано, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, т. е. да бъде доказана неговата действителност, тъй като документ, който не притежава реквизитите по чл. 535 от ТЗ не е запис на заповед. В конкретния случай съдът приема, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ГПК, без които същият би бил недействителен. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити:

2 наименованието „запис на заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.

Изразът запис на заповед се съдържа в наименованието, както и в текста на документа, посочен е издател, записът на заповед е подписан, съдържа отразяване на паричната сума, която издателят се е задължил да заплати, посочено е лицето, в полза, на което следва да бъде платена паричната сума, посочени са дата и място на издаване и дата и място на плащане. С оглед това, че записът на заповед отговаря на предвидените съгласно чл. 535 от ТЗ изисквания от значение за преценка основателността на исковата претенция е да бъде установено дали има плащане на паричната сума по записа на заповед.

Не е спорно между страните и се установява от представения в настоящото производство запис на заповед, че на 18.04.2018 г. ответникът Р. М. М. е издал документ, именуван „запис на заповед“ в полза на „АДОНИС 5“ ЕООД, ЕИК *** , с който е поел безусловното обещание да плати без протест и без предявяване сумата от 1 800 лв. В записа на заповед е посочена дата на издаване 18.04.2018 г., място на издаване - гр. Шумен и падеж на определен ден - на 30.11.1018 г., с място на плащане- гр. Шумен. Установява се, че записа на заповед съдържа посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити.

В производството не се твърди и не е установено записа на заповед да е бил предявен за плащане на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 2 от ТЗ искът за неоснователно обогатяване по ал. 1 на същия член се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т. е. - датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 537 от ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от датата на падежа на задължението по записа на заповед.

С оглед така изложеното, към датата на предявяване на иска за менителнично неоснователно обогатяване – 14.11.2023 г. процесният менителничен ефект е прескрибиран.

Поради това е безспорно, според настоящият съдебен състав, че ищецът, като поемател е изгубил възможност успешно да реализира менителничното си субективно право спрямо издателя на ценната книга и платец по нея.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 320 от 17.06.2010 г. по т. д. № 161/2009 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС, което се възприема от настоящия състав, погасяване правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на платеца-издател се съизмерява. Наличието или не на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение е правно ирелевантно. Последното, както е посочил съда в цитираното решение не е предвидена от законодателя като е елемент от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване.

Искът по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е основателен, тъй като приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на процесния запис на заповед се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.

Както е посочено в Решение № 42 от 07.04.2009 г. по т. дело № 453/2008 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което се възприема от настоящия съдебен 3 състав, искът по чл. 534 от ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55 - чл. 59 от ЗЗД, и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 от ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност.

Както бе посочено, наличието или не на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение е правно ирелевантно за основателността на предявената претенция.

Неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по менителничния ефект е само едната от алтернативно предвидените предпоставки за предявяването и успешното провеждане на иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Другата предпоставка е изгубването на исковете поради давност. Систематичното тълкуване на закона налага извода, че е без значение дали се касае за обратните искове по чл. 505 и следв. от ТЗ, както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 73 от 20.07.2009 г. по т. дело № 550/2008 г., ТК., І т. о. на ВКС.

С оглед тези съображения, съдът намира, че предявения иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски от списъка за разноски, за които страната е представила доказателства за действителната им направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения списък за разноски е видно, че ищеца претендира държавна такса в размер на 72.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева и платено възнаграждение за особен представител на ответника – 480.00 лева. Като доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представена сметка – фактура по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ № 000000015/24.10.2023 г., от която е видно, че на 24.10.2023 г. посочената сума за адвокатско възнаграждение е внесена в брой.