Решение № 15347 от 08.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32051/2022
- Вид
- Решение № 15347
- Подписан
- 08.08.2024
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15347 гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110132051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 122246/12.01.2022 г. на М. Ц. Н., ЕГН **********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, адрес за кореспонденция: гр. София, кв. ., ул. „. № 79, магазин за хранителни стоки, чрез адвокат С. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, Търговски дом, кантора ., срещу Б. С. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1, ап. 36, настоящ адрес: с. ., двор на манастир „. Спас“, със съдебен адрес: гр. София, ул.
., бл. 52, вх. А, чрез адвокат В. П. с която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2900 лв., главница, представляваща заплатени депозитни вноски по договор за наем и сумата от 21 лв., представляваща лихва за забава от 17.05.2022 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 14.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението, както и за присъждане на разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните на 29.06.2017 г. е сключен Договор за наем на недвижим имот, съставляващ Апартамент № 36, находящ се в гр. София, кв. ., ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1. Твърди, че договорът е продължаван многократно между страните, като същият бил прекратен на 31.03.2022 г., поради отдаване на процесния имот на друг – нов наемател, като ищцата го е освободила същия ден. Твърди, че ответницата завела ненадейно друг наемател на 26.03.2022 г., въпреки че срокът по последно сключения между страните договор за наем изтичал на 01.08.2022 г. Сочи, че даденият й срок за освобождаване на имота бил 31.03.2022 г. и тя го освободила. Сочи че не бил съставен протокол между страните за съС.ието на имота, не били заявени забележки или претенции по отношение на имота и неговото съС.ие, а ключовете от имота и чиповете от входната врата за сградата били предадени на 31.03.2022 г. Твърди, че след прекратяването на наемните правоотношения между страните, ищцата е заплатила дължимите суми по фактури към момента за последния месец преди да освободи имота за ток и за вода, като е предала разписките на ответницата. Сочи, че в едномесечен срок след прекратяването на наемните отношения, ответницата следвало да върне на ищцата сумите, внесени под формата на депозит, служещи за неустойка, съгласно чл. 92 от ЗЗД и залегнали в договорите между 1 страните, но това не се е случило. Сочи, че е отправила покана до ответницата за доброволно изпълнение, като поканата била получена на 10.05.2022 г. Изпълнение не е настъпило, поради което претендира исковата сума, в това число сумата от 700 лв., предоставена по договор за наем на 29.06.2017 г., сумата от 100 лв., заплатена на 05.02.2019 г., сумата от 100 лв., заплатена на 07.03.2019 г., сумата от 900 лв., заплатена при подписване на договора от 29.06.2020 г., сумата от 500 лв., заплатена за месец юни 2021 г., сумата от 500 лв., заплатена на 11.06.2021 г. Претендира и лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до предявяването на иска, както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че на 31.03.2022 г. е освободила отдаденото под наем жилище, поради отдаване на процесния имот на друг наемател.
Твърди, че в началото на месец март 2022 г. ищцата се е обадила на ответницата и заявила, че може евентуално до края на месеца да освободи наетото от нея жилище, тъй като си намерила друга по-евтина квартира. Ответницата е попитала дали е удобно да прави огледи с други наематели и ищцата е дала съгласие за това. Разговорът бил проведен в присъствието на приятелка на ответницата, тъй като телефонът бил включен на високоговорител.
На 26.03.2022 г. ответницата в присъствието и със съгласието на ищцата е провела оглед на жилището с нови наематели. На 31.03.2022 г. ищцата се е свързала с ответницата, заявила, че е освободила имота и е помолила да вземе ключовете от жилището. Ответницата е попитала кога ще занесе ключовете и да съставят констативен протокол за издаване на жилището, при което ищцата заявила, че е заета в магазина, в който работи и щяла да изпрати свой роднина П. З., който обитавал имота, да предаде на ответницата ключовете за жилището. П. З. отключил апартамента, който бил изпразнен от вещите на наемателката и върнал ключа. При влизането си в жилището си в присъствието на П. З. и съпруга си, ищцата установила множество увреди на имуществото, находящо се в процесния имот. Пожелала да се състави констативен протокол за съС.ието на имота, като П. З. отказал категорично, като заявил, че титуляр по договора е ищцата и съответно тя трябва да носи и отговорност за евентуални щети в имота и за неплатени сметки за наем и консумативи и си тръгнал.
Ответницата установила, че ключът за мазето не й бил върнат и същия ден малко покъсно бил донесен отново от З. Твърди, че ищцата била напуснала жилището, въпреки надлежно сключен договор, действащ до 11.07.2022 г., без надлежно едномесечно писмено предизвестие, съгласно разпоредбите на договора, като връчила ключовете на жилището на наемодателя чрез трето лице, което не е страна по договора за наем и без да е съставен констативен протокол за съС.ието на имота. Твърди, че ищцата не е заплатила един месечен наем за целия месец, в който е ползвала имота и не е заплатила за периода от 22.03.2022 г. до 31.03.2022 г., както и дължимите суми за ток и вода. Оспорва, че дължи на ищцата претендираните депозити по сключените във времето договори за наем и анексите към тях. Сочи, че жилището е било ползвано от наемателката без наем за два месеца срещу освежаване на стените в жилището с латекс по договора от 29.06.2017 г. Оспорва, че е получила доплащане с още 100 лв. при подписването на анекс през месец декември 2018 г.
Твърди, че с посочения анекс е променена наемната цена за процесния имот от 350 на 450 лева, като сумата от 100 лв. се явявала доплащане на наемната цена, а не депозит. Оспорва и останалите твърдения за заплащане на допълнителни суми за депозит, като сочи, че са направени съответните прихващания на суми за насрещни задължения, тъй като ищцата била затруднена и не можела да заплаща депозитите по договорите за наем. Сочи, че ищцата дължи на ответницата сумата от 800 лв. за неизплатен депозит по последния договор за наем, сключен между страните, и анекса към него. Твърди, че след като ищцата е напуснала имота в много увредено съС.ие с множество щети, което било констатирано с констативен протокол от 01.04.2022 г., съставен в присъствието на новите наематели в процесния имот, в това число причинени щети в размер на 7800 лв. Сочи, че ищцата я поканила на среща след 2 повече от месец от напускане на имота в присъствието на адвокат С. В. пред магазина, който ползвала под наем, находящ се в гр. София, кв. ., ***, при който ответницата е заявила на ищцата, че не е коректен наемател, напуснала е жилището внезапно и без надлежно месечно писмено предизвестие, съсипала е апартамента и не е платила последния месечен наем и режийните разноски за жилището, както и че е отказала да бъде съставен предавателно-приемателен протокол, а изпратила трето лице да предаде ключовете от жилището.
На 09.05.2022 г. ответницата получила покана, изготвена от адвокат В., която била без нотариална заверка и без пълномощно за адвоката, без дата в адвокатското пълномощно, с която покана ответницата била поканена да заплати пари, без да се посочват изрично как е формирана конкретната сума. Сочи, че е получила поканата чрез „Еконт“, обадила се на телефона на адвокат В., посочен за връзка и при проведения разговор, адвокат В. й заявил, че се намира в болница. По-късно ответницата се е свързала с адвокат В. и е посочила неизпълнението на договорните задължения от страна на ищцата. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Счита, че депозита следва да я бъде оставен за компенсация на щетите и неплатените разноски в имота й, като моли съда да отхвърли исковите претенции и да й присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът с определение 21.09.2022 г. като безспорни ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните е отделил факта на сключване между тях на Договор за наем на недвижим имот от 29.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. ., ул. „.“, бл.1 Б, вх.
В, ет. 1, ап. 36, за наемна цена от 350 лв., със срок на договора една година, както и подписване от страните на следните документи: Схема за плащане по Договор за наем от 01.07.2017 г., подписана от двете страни; Протокол от 05.09.2017 г., Анекс от 12.2018 г. за промяна на наемната цена на 450 лв., Договор за наем на недвижим имот от 29.06.2020 г. за същия имот с наемна цена 450 лв. със срок до 29.06.2021 г., като тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот от 29.06.2017 г., в чл. 4.4 страните са уговорили заплащане от страна на наемателя в полза на наемодателя безлихвен депозит в размер на 700 лева, който съгласно изречение второ от цитираната разпоредба подлежи на възстановяване от наемодателя на наемателя в едномесечен срок след изтичане срока на действие на сключения между страните договор или при неговото прекратяване. Страните са уговорили още, че от него ще бъдат приспаднали евентуално дължимите и неизплатени задължения по чл. 3.1 от договора (наемната цена, консумативни разходи за топло и електроенергия, вода, телефон, поддържане на входа), както и разходи за възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети но имота, виновно причинени от наемателя към датата на освобождаване на имота.
Между страните по делото не е спорно и видно от представения по делото писмен документ озаглавен „Схема за плащане по договор за наем от 01.07.2017 г.“ страните са уговорили, че депозита по договора се плаща на две вноски по 350 лева, първата от която на 29.06.2017 г. и втората на 30.06.2017 г., като в документа изрично е посочено, че към момента на съставянето му наемателят е заплатил в полза на наемодателя сумата от 350 лева. В т. 1 от „Схема за плащане“, страните са уговорили, че два наема в общ размер на 700 лева, дължими за периода от 01.07-31.08.2017 г. се предоставят на наемателите за извършване на освежителен ремонт, който следва да бъде извършен до 31.08.2017 г. и да бъде приет с протокол. Следва да се посочи, че макар в чл. 4.4 от договора да е употребен от страните глагола „предостави“, дължимите под формата на депозит суми са предоставени допълнително на наемодателя, като предаването им е обективирано в отделна разписка.
Не е спорно и видно от представения по делото Протокол от 05.09.2017 г., страните са установили изпълнение на поетите от наемалите задължения по договор за наем от 3
29.06.2017 г., както и че с предоставената сума в размер на 700 лева са освежени всички помещения в жилището.
По делото като писмено доказателство е приет е Анекс от м.12.2018 г. към договор за наем от 29.06.2017 г., видно от който страните са уговорили промяна в наемната цена, като същата се променя от 350 лева на 450 лева, считано от м.02.2019 г. В края на анекса страните са уговорили „Доплащане към депозит – 100 лева“, след което изречение е положен подпис от страна на наемателя ответник – М. Н..
Не е спорно между страните, доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава и е видно от представените и приети по делото разписка за получена сума от 05.02.2019 г. и разписка за получена сума от 07.03.2019 г., наемателят е извършил още две плащания на посочените в разписки дати за депозит по договора за наем, всяко от които в размер на 100 лева. Видно от представеното по делото копие на разписка за получени суми от 07.03.2019 г., в края на същата с ръкописен текст е изписано, че „така депозитът става 900 лева, за да се изравни на 2 месечни наема“. Разписката е представена от ищеца в оригинал, като при извършена в открито съдебно заседание проверка, съдът е констатирал, че представеното по делото заверено копие съответства на оригинала. Следва да се посочи, че заверено копие от цитираната разписка е представено и от ответника, в което копие, прието по делото отново се чете същият текст.
Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44f4c3a8-670c-41fc-8067-297e472092e2