Решение № 383 от 11.08.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Габрово, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100134 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.143,ал.2 и чл.149 от СК.

В исковата молба се твъди, че ищецът М. Р. Р. и ответницата Р. В. М. имат две непълнолетни деца И. Р., родена на 04.04.2010г. и Ж. Р., роден на 17.03.2007г..

Страните са сключили граждански брак на 28.08.2010г.. През 2014г., поради несходство в характерите те се разделили. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение №1566 от 15.11.2019г. по гр.д.№1953 по описа за 2019г. на РС- Стара Загора.

Децата останали при бащата. Майката не контактува с тях и не полага грижи. Тя не плаща издръжка за децата И. и Ж.. Децата растат и техните нужди се увеличават за храна, обувки, ежедневни разноски и други. Ответницата не помага по никакъв начин за тяхното отглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. задължението за издръжка е безусловно. Нуждите на децата са в рамките на нормалните за възрастта им разходи, средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи, от първостепенна необходимост за правилното им отглеждане възпитание. Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира грижите със съответен размер на издръжката.

Относно доходите получавани от ответницата, видно е че тя е в трудоспособна възраст 1 и може да реализира поне минималната страната работна заплата.

Приоритетното парично участие на ответницата се обуславя от факта, че в тежест на бащата е самостоятелното непосредствено полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата включително и грижа за още едно дете и осигуряване на елементарни жилищно-битови потребности.

ИСКА СЕ ответникът Р. В. М. да бъде осъдена да заплаща на дъщеря си И. Р., чрез нейния баща и законен представител М. Р. Р., издръжка в размер на 300лв. месечно, за период от една година преди предявяването на иска /24.01.2022г.- 24.01.2023г./ или общо в размер 3600лв., както и ежемесечна издръжка в размер на 300лв., считано от датата на предявяване на иска.

ИСКА СЕ ответникът Р. В. М. да бъде осъдена да заплаща на сина си Ж. Р. със съгласието на неговия баща М. Р. Р., издръжка в размер на 300лв. месечно, за период от една година преди предявяването на иска /24.01.2022г.- 24.01.2023г./ или общо в размер 3600лв., както и ежемесечна издръжка в размер на 300лв., считано от датата на предявяване на иска.

В установения месечен срок, ответникът е представил писмен отговор. Оспорва размера на предявените искове. Излага възражения, че е самотна майка и отглежда две деца. Ищецът живее с двете деца в Гърция и не позволява да ги вижда.

Адвокат Д. П., която е назначена за процесуален представител на ответника, е представила писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва размера на предявените искове за издръжка занапред. Оспорва изцяло претендираната издръжка за минало време.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От представеното за раждане на детето Ж. Р., роден 17.03.2007г.. е видно, че същият е син на страните по делото.

Към настоящия момент детето Ж. е на 16 години.

От представеното за раждане на детето И. Р., родена 04.04.2010г.. е видно, че същата е дъщеря на страните по делото.

Към настоящия момент детето И. е на 13години.

Децата Ж. и И. са родени преди сключването на брака между техните родители.

Безспорно между страните по делото е, че родителите са прекратили фактическото си съжителство през 2014г.. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение №1566 от 15.11.2019г. по гр.д.№1953 по описа за 2019г. на РС- Стара Загора.

Ответницата има още две малолетни деца- В. и Н., които отглежда сама. С влязло в сила решение №1566 от 15.11.2019г. по гр.д.№1953 по описа за 2019г. на РС- Стара Загора е постановено местоживеенето на децата В. и Н. да бъде при ответницата и тя да упражнява родителските права по отношение на тях.

2

Представена е служебна бележка от „Хамбергер България” ЕООД от 23.02.2023г., която удостоверява, че ответницата Р. М. работи като Опаковчик шприц и през периода 01.2022г. - 01.2023г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 17991.04лв. или средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1383.93лв..

В представената декларация за семейно и материално положение, ответницата посочва че не притежава недвижими имоти и МПС.

Бащата- ищец М. Р. Р. не е представил писмени доказателства за своите доходи и имущество.

Свидетелката Д.Л., посочва, че М. е неин доведен син. Децата И. и Ж. живеят при баща си в Гърция. Той няма други деца. Там живее в къща под наем с друга жена, която също има две деца. Децата ходят на училище. Един път са си идвали в България. Не са виждали майка си от раздялата на родителите. Бащата се грижи за децата и им купува всичко необходимо. Заплатата му е около 1200- 1300евро.

Свидетелката Н. М.- майка на ответницата посочва, че децата И. и Ж. живеят при бащата и той се грижи за тях. Дъщеря й живе при нея заедно с децата си Н. и Васко. Не са виждали децата И. и Ж., откакто са се прибрали от Гърция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При това положение всяка от страните по делото следва да издържа децата Ж. и И. . Безспорно по делото е, че през последните три години бащата изцяло е поел грижите за отглеждането и възпитанието на двете деца. Ответницата не е изпращала средства за тяхната издръжка. Оттогава до момента бащата не се е възползвал от правото си да поиска издръжка от ответницата. Следователно предявеният иск по чл.

143,ал.2 от СК се явява основателен.

Размерът на минималната издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата и се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи./чл.142 от СК/.

През периода от 01.04.2022г.- 31.12.2022г. минималната работна заплата за страната е била в размер на 710лв.. От 01.01.2023г. минималната работна заплата за страната е в размер на 780лв., което означава, че размерът на минималната издръжка на едно дете към настоящия момент е 195лв..

С оглед на нуждите на непълнолетните Ж. и И., които са характерни за деца на тяхната възраст, и с оглед данните за доходите и имотното състояние на майката, която отглежда и издържа другите си две малолетни деца, както и предвид обстоятелството, че бащата сам се грижи за отглеждането на децата през последните пет години, следва да се определи издръжка за в бъдеще в размер на 390лв. месечно, която да се дължи общо 3 от двамата родители, като майката следва да поеме заплащането на част от нея в размер на 195лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 24.01.2023г., а бащата - останалата част, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на дете деца.

Предявените искове по чл.143,ал.2 от СК в останалата им част, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По същите съображения следва да се определи на децата Ж. и И. издръжка за минало време, за периода от 24.01.2022г. до 24.01.2023г., към който момент родителите им са били разделени. Не са представени доказателства за това майката да е полагала грижи за децата или да им е предоставяла издръжка. Съобразно възрастта и нуждите на децата, а именно средствата, които са били необходими за закупуване на храна, облекло, учебници и учебни пособия, общата месечна издръжка за този период следва да се определи в размер на 390лв., от които майката да поеме заплащането на 195лв., а бащата останалото ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата или дължимата от ответника сума за издръжка за периода 24.01.2022г.- 24.01.2023г.. за всяко от децата е в размер на 2340лв., на основание чл.149 от СК.

Предявеният иск по чл.149 от СК за детето Ж. в останалата му част, над сумата от 2340лв. до размер на цялата претендирана сума от 3600лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск по чл.149 от СК за детето И. в останалата му част, над сумата от 2340лв. до размер на цялата претендирана сума от 3600лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в уважената част от исковете, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка от 748.80лв., както и д.такса от 5.00лв. в случай на издаване на изпълнителен лист, по сметка на РС-Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

Ищците претендират да им бъдат заплатени направените разноски по делото за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв..

Ответницата, чрез процесуалния си представител е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците и е поискала съдът да намали разноските в тази им част до предвидения минимален размер.

Видно от представеното пълномощно /л.4/ договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищците на упълномощените адвокати Д. Н. и В. М. от АК-Плевен е в размер на 2000лв..

В чл.7,ал.1,т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения е предвидено възнаграждение по дело за издръжка в размер на 500лв.. В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени искове, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 2000лв. не надвишава минимално предвидения размер, съгласно чл.2,ал.5 от посочената Наредба. Следователно не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение от ищците.

По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищците направените разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на 1300лв., съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. В. М., ЕГН**********, с адрес: с.*********, общ.Габрово, ул.”*******” №3, с процесуален представител: адвокат Д. П. от АК-Габрово да заплаща на сина си Ж.

Р., ЕГН********** със съгласието на неговия баща М. Р. Р., ЕГН**********, двамата със съдебен адрес: гр.Плевен, ул.”*************” №23А, ет.5, офис №17, с пълномощници: адвокат Д. Н. и адвокат В. М. от АК-Плевен, ежемесечна издръжка в размер на 195лв.

/сто деветдесет и пет лева/, считано от 24.01.2023г., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменението или прекратяването й, на основаниечл.143,ал. 2 от СК.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143,ал.2 в останалата част, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р. В. М., ЕГН**********, с адрес: с.*********, общ.Габрово, ул.”*******” №3, с процесуален представител: адвокат Д. П. от АК-Габрово да заплаща на дъщеря си И. Р., ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител М. Р. Р., ЕГН**********, съдебен адрес: гр.Плевен, ул.”*************” №23А, ет.5, офис №17, с пълномощници: адвокат Д. Н. и адвокат В. М. от АК-Плевен, ежемесечна издръжка в размер на 195лв.

/сто деветдесет и пет лева/, считано от 24.01.2023г., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменението или прекратяването й, на основание чл.143,ал. 2 от СК.