Решение № 6191 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6191 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели С. Маринова

Членове:

Темислав М. Д.

Георги Стоев при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20231100504159 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу решение № 14303/09.12.2022 г. по гр.д. № 3196/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021 г. до 15.11.2021 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради бездействието на прокурора по пр. пр. № 2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят - Е. Д. М., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че не е извършено разследване от страна на Прокуратурата на Република България по пр.пр.

№ 2178/2021 г. по описа на СП, образувано по негова жалба, с което е нарушено правото на ЕС. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – Прокуратурата на Република България, оспорва 1 жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Д. М. с осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021 г. до 15.11.2021 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради бездействието на прокурора по пр.пр.

№ 2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът - Е. Д. М., твърди, че е подал сигнал в Софийска градска прокуратура срещу лицето Д.Г. за извършено престъпление, по който е образувана пр.пр. № 2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура. Сочи, че във връзка с така подадената жалба не са извършени никакви действия от страна на прокурора, вместо което е постановено прекратително постановление от 22.10.2021 г. Счита, че в резултат от това е лишен от правосъдие, което представлява нарушение на правото на Европейския съюз. Излага, че в резултат от това е претърпял неимуществени вреди – унижение, психически тормоз, безпомощност и отчаяние, не е могъл да спи и да се храни. Ето защо, претендира посоченото по-горе обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с неоснователността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение следва да бъде посочено и следното:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е нарушил правото на Европейския съюз, касаещо изискванията на ефективни правни действия за защита, което нарушение е съществено и в резултат на което са настъпили твърдените неимуществени вреди за ищеца.

Видно от представените по делото писмени доказателства, Е. Д. М. е подал жалба, вх. № 3292/10/20.09.2021 г. по описа на СГП, в която е съобщил за извършено престъпление от страна на лицето Д.Г. Г.. В резултат на така подадена жалба е образувана пр.пр. № 3292/2010 г. по описа на СГП, като жалбата е изпратена за 2 разглеждане по компетентност от СП във връзка с пр.пр. 431/2013 г. В СП по жалбата е образувана процесната пр.пр. № 2178/2021 г. С постановление от 22.10.2021 г. е отказано образувано досъдебно производство. Посоченото постановление е потвърдено с постановление от 15.12.2021 г. на АСП, тъй като пр.пр. не е от компетентността на СП, а на СГП, съответно – указано е пр.пр. да бъде изпратена по компетентност на СГП.

Следователно, не се установява в заявения в исковата молба период – от 23.09.2021 г. до 15.11.2021 г. да е налице бездействие от страна на прокуратурата, като жалбата на ищеца е била повод за образуване на процесната пр.пр. Доколкото ищецът не твърди да има качеството на пострадал от престъплението, за което е подал сигнал, то и правата му не се явяват нарушени с оглед факта, че не е разпитан като свидетел и не са събрани посочени от него доказателства. Ищецът твърди, че лицето Г. е извършил престъпление от общ характер, а именно – грабеж, от което следва, че изцяло в компетентността на прокуратурата е да прецени, дали да образува досъдебно производство и какви действия по разследването да бъдат осъществени.

На следващо място, не отговаря на събрания по делото доказателствен материал твърдението на ищеца-въззивник, че СП не е препратила пр.пр. по компетентност на СГП. Именно в изпълнение на постановление от 15.12.2021 г. на АСП пр.пр. 2178/2021 г. е изпратена за разглеждане от СГП, в резултат на което е образувана пр.пр. 372/2022 г. по описа на СГП.

Следователно, не се установява да е налице твърдяното противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на правата на въззивника във връзка с подаден от него сигнал за извършено престъпление, съответно – нарушаване на правото на Европейския съюз, гарантиращи правото на всеки на достъп до правосъдие, поради което искът с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се явява неоснователен.

Ето защо, обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход от спора само ответникът по жалбата има права на разноски, но същият не претендира такива и не е представил доказателства за реално извършване на разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл.

78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14303/09.12.2022 г. по гр.д. № 3196/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4