Акт от 16.04.2018, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 174 гр. Велико Търново, 16.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова при участието на секретаря Ст. М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 101 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.А.И., ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.С. ***, офис 416 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5615 от 15.12.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с която е определено задължение в размер на 4003.30лв. на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 8.1 от договор № 4271828.04.2014г. и чл. 43 от Наредба № 9 от 19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2014-2016г.

Жалбоподателката моли да се отмени атакувания акт, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни разпоредби.

На първо място намира, че вземането не е публично, тъй като е възникнало на основата на договор и липсват основания за издаване на оспорения АУПДВ. Твърди, че прехвърлянето на активите на пчелина, за който се отнася подпомагането е извършено след консултации и с активното съдействие на служители от ОД на ДФЗ Велико Търново, които са одобрили прехвърлянето. В съдебно заседание заявява, че не са обсъдени дадените от нея в хода на производството обяснения съгласно правилата на чл. 35 и 36 от АПК. Освен това е налице несъответствие с целта на закона, тъй като неизпълнението на договорните й задължения не се е отразило негативно за постигане на целите по чл. 2 от Наредба № 982013г. Моли да се обяви нищожността, респ. отмени изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Подробни съображения, чрез адв.

В.С., излага в писмена защита вх. № 2200/16.04.2018г. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, бул. „Цар Борис ІІІ“ 136, чрез ст. юрисконсулт Ц. Ц., моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата в нейната цялост и потвърди актът като правилен и законосъобразен. Видно от приетата и приложена по делото административната преписка, оспорваният акт на изпълнителния директор е издаден в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма и административно производствените правила и в пълно съответствие с разпоредбите на закона. Счита, че по безспорен начин в настоящото производство се доказало, че ползвателката е нарушил точка 4.20,

4.21 и 4.22 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по националната пчеларска програма, съгласно които тя няма правото в срок от три години от изплащането на финансовата помощ да продава, дарява и да преотстъпва ползването върху придобитите активи, обект на подпомагането. Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 2142/12.04.2018г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Велико Търново, пети състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

К.А.И. е регистрирана като земеделски производител под УРН 441895.

С договор № 4271/28.04.2014г. между ДФЗ и К.А.И. й е предоставена безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г. Съгласно т. 4.20 от договора ползвателят се задължава за използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение в срок от три години от изплащането на финансовата помощ. Съгласно т. 4.21 ползвателят се задължава да не продава или да не преотстъпва използването върху придобитите активи, обект на подпомагане, на трети лица в срок от три години от изплащането на финансовата помощ и т. 4.22 да не преустановява подпомаганата пчеларска дейност три години от изплащането на помощта.

Жалбоподателката е подала заявление за плащане с УИН 04/130114/57816 по мярка Г, дейност 1: закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни и/или за увеличение на пчелина и мярка Г, дейност 3: Разходи за закупуване на пчелни майки от „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г.“ Прием 2014г., по сключения договор № 4271/28.04.2014г.

На 09.09.2014г. й е изплатена финансова помощ в размер на 4003.30лв.

При извършване на административна проверка след плащането е установено неспазване на разпоредбите на т.4.19, т.4.20, т. 4.21 и т. 4.22 от договор № 4271/28.04.2014г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г., във връзка с което са предприети действия съгласно т.8.1 от договора и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9 от 19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2014-2016г. Извършената проверка на място след плащане, назначена със заповед № 311492/04.05.2017г. На 15.05.2017г. е установила неспазване на разпоредбите на т. 4.19, т. 4.20, т. 4.21 и т. 4.22 от договор № 4271/28.04.2014г., а именна 50бр. кошери тип Лангстрот-Рут комплект /3 корпуса, дъно, капак, покривна табла, рамки/ и 35 бр. пчелни майки, са прехвърлени с договор за дарение от 29.08.2016г. и се стопанисват от Р.Д.И.. Собствеността върху пчелина с рег. № 5175-0045, заедно с общо 120бр. кошери /50бр. от които са предмет на финансовата инвестиция/ е прехвърлена на Р.Д.И. на 08.07.2016г., което е преди изтичане на трите години от извършване на плащането 09.09.2017г. Прехвърлената собственост е отразена и в информационната система на БАБХ, където пчелина фигурира като собственост на Р.Д.И. от дата 08.07.2016г.

Предприети са действия съгласно т. 8.1 от договора и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9/19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от НПП 2014-2016г. Общият размер на задължението е определен на 4003.30лв.

В отговор на писмо за установени нередовности с изх. № 01-6500/3557 от

07.06.2017г., на 23.06.2017г. К.А.И. е предоставила обяснения във връзка с констатираното неизпълнение на договорните задължения, като причина за неизпълнението е посочено обстоятелството, че К.И. е започнала работа по трудово договор на пълен работен ден.

С писмо изх. № 01-6500/5615 от 22.08.2017г. ДФЗ РА е открил производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК.

В отговор на писмо с вх.

№ 01-6500/5615 от 22.08.2017г. е предоставено възражение с вх. № 01-6500/5615 от 25.10.2017г., ведно с декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане по мярка 214, мярка 10-АК и мярка 11-БЗ от ПРСР 2014-2020г. с вх. № 02-040-6500/2233 от 29.08.2016г., които не са намерени за относими към производството по издаване на АУПДВ.

По делото се представени като писмени доказателства преписката по издаване на оспорения акт, изпратена с писмо изх.

№ 02-040-6500/116 от 12.02.2018 г. от

ДФЗ; Регистрационна карта на ЗП Р.Д.Д.; Удостоверение за професионално обучение от 06.07.2017 година на името на Р.Д.Д. за завършен професионален квалификационен курс по „Агроекология“ професия „Фермер“, специалност „Пчелар“, Удостоверение от 08.07.2016 година на ОДБХ Велико Търново за регистрация на животновъден обект „Пчелин“ със съответния номер в с. Ново градище, Община Стражица;

Ветеринарно-медицински дневник на пчелин рег. № 51750045 със собственик Р.Д.Д. и отразен в него регистър на пчелини семейства и ветеринарно-медицински прегледи; писмо на ДФЗ изх. № 01-6500/8391/30.09.2016г.

По делото е разпитан св.

Д., регистриран земеделски производител, живеещ на съпружески начала с жалбоподателката, с която са започнали заедно дейността по пчелина. Първо тя закупила кошерите, за което от Разплащателната агенция (РА) изплатили сумата, която се претендира за връщане сега. По-малко от три години след подписване на договора, прехвърлили нейната дейност към него, като предварително питали в ДФЗ. Около пет-шест пъти ходили да се консултират от май месец да август месец. Подписали декларация за прехвърляне на стопанство и поетите ангажименти и той продължил да извършва дейността. В стопанството имало един парцел с лешници и прехвърлили цялото стопанство, не само пчелите, но и лешниците. Обяснили им, че поема целия ангажимент на К., включително и пчеларството, но той нямало как на място да прочете 20 страници. Стопанството не е закрито, продължава да си функционира. Не ги предупредили, че не може да се прехвърли. На следващата година се обадили проверяващи за проверка на пчелина. Показал им декларацията, с която са прехвърлили пчелина. Искал да ги заведе на пчелина, но те отказали.

Изслушани са и свидетелските показания на служителката на ДФЗ Н.Ш. - ***в ОД на ДФЗ Велико Търново. Тя е експертът, оформил документите при прехвърлянето на стопанството, част от схемата „Директни плащания”. Самите бенефициенти идват при тях, когато желаят да направят прехвърляне. По принцип системата ИСАК работела на принципа „на четири очи”. След нея колегата е проверил в София, съответно са установени служебни пропуски, които тя е пропуснала да въведе в системата, затова извикала после бенефициентите. Попълнили необходимото, което не е попълнено и отново се сканирала декларацията и се прикачва в системата ИСАК. Реално разликата била номерът на едно писмо, което получават самите бенефициенти за одобрение на самата мярка. Служителите нямали информация за номера на това писмо, докато бенефициентите получават от София. Отстраняването на пропуска е станало след повторно повикване на жалбоподателката и преобретателя на място пред нея. Прехвърлянето касае цялото стопанство, включително пчелина, тъй като има одобрена мярка „Агроекология – биологично пчеларство”. По тази декларация която желаел бенефициентът да прехвърли била по схемата „Директни плащания”.

Нямали никакво задължение да следят служителите на ДФЗ какви други договори има жалбоподателката към ДФЗ и какви задълженията има към съответните други договори.

При така установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, се установява, че оспорваният административен е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП предвижда, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява.

Несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата за нищожност на АУПДВ поради липсата на публично държавно вземане. Съгласно чл. 162, ал. 2, т.

8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, когато се касае за вземания на разплащателната агенция, възникващи въз основа на административен акт, какъвто е разглежданият случай. С чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване на публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Също така е посочено, че ако в закона не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съобразно посочените по-горе норми, а също и според чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 47 и др. от