Решение № 1410 от 12.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Варна, 12.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. С.ов при участието на секретаря Нина Ив. И. в присъствието на прокурора В. М. Р. като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Гражданско дело № 20223100100346 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от Д. Х. А. с ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „************“ №7, ет.3, ап.6, с р е щ у О. В. Й., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, кв. *******, №38, ет.3, ап.16, иск с правно основание чл.5 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно, евентуално под ограничено запрещение.

Отправено е и искане по чл.337, ал.2 ГПК за назначаване на временен попечител на замоленото за поставяне под запрещение лице, с решението.

Ищцата твърди, че е дъщеря на ответницата.

Твърди още, че от години ответницата страда от психично разстройство с шизофренни симптоми, като началото било през 2001/2005г. със силна тревога, хаотичност в действията и изказванията, обърканост и конфликтност.

Тогава е била и хоспитализирана ответницата, но документи не се пазят.

През 2020г. симптомите на ответницата отново се засилили, като същата се опитала да удуши своя колежка от магазин „Мосю Бриколаж“.

След случая е била хоспитализирана ответницата в МБАЛ „Света Марина – Варна“, лечението в която дало резултат. След изписване обаче ответницата преустановила да си взема лекарствата, което довело до нова тревожност, загуба на реалността, оплаквания за чуване на „съскане от мъже, които не се виждат“, усещане на „топка в корема“, каквато няма, и други. Само лекарствената терапия помагала за стабилизиране, но такава не била 1 провеждана редовно.

В края на 2021г. съС.ието на ответницата рязко се влошило. Станала още по-напрегната, тревожна и недружелюбна. Започнала създава проблеми на хората в жилищния блок, в който живее, като ги обиждала и псувала, ходела нощем да чука по вратите им, предизвикала наводнение в целия блок, а имало случай да стои на терасата си с намерение да прекрати живота си.

Така през м. 02.2022г. ответницата отново била приета в психиатрична клиника,защото била опасна за себе си и за другите хора.

Обобщено твърди, че ответницата не е способна да се грижи за своите физическо и психическо здраве и за интересите си. Затова моли за поставянето й под запрещение с оглед възможността ответницата да упражнява и защитава своите права в обществото.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, като към момента няма данни за правни ограничения в дееспособността й. С отговора тя оспорва изцяло основателността на предявения иск и твърденията на ищеца.

Признава само, че е била приемана в болница няколко пъти във времето, но оспорва да не разбира свойството и значението на действията си и/или да страда от слабоумие или душевна болест. Оспорва да създава проблеми и/или да има асоциално поведение чрес сочените в исковата молба действия. Твърди че всъщност всички рецепти за лекарствата на ответницата се държали само от ищцата и нейна дъщеря, която в края на 2021г. отказала да й ги даде и спряла да й купува лекарствата – само поради което ответницата се влошила. Твърди и че е трудово ангажирана и към момента.

Твърди, че след като временно била настанена в хоспис в с.Рояк, когато се прибрала в дома й, цялата покъщнина е била изнесена от жилището й, както и спестяванията и дори дрехите й – точно от ищцата, която не го оспорила, но заявила че плащала таксата за хосписа й по този начин. Счита и че настоящото дело е с оглед висящия пред ВРС развод от бащата на ищцата срещу ответницата по гр.д. №1353/2022г., като реалната причина е принудителната подялба на семейното имущество.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

В о.с.з. контролиращата страна - Окръжна прокуратура Варна - изразява становище за допустимост, но за неоснователност на молбата за поставяне под запрещение на ответницата по делото, поради липса на предпоставките по чл.5 от ЗЛС, моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното удостоверение за родствени връзки,че ищцата е дъщеря на ответницата по делото.

Видно от епикриза от 19.09.2020г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ 2

ЕАД, отв. О. Й. е била диагностицирана с „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. В документа е описано съС.ието на пациентката към този момент.

Видно от епикриза от 03.02.2022г., издадена от МЦ „Санита“ – Варна, о т в . О. Й. е била диагностицирана с „параноидна шизофрения“, като в документа е описано съС.ието на пациентката към тази дата.

Диагнозата на отв. О. Й. „параноидна шизофрения“ е вписана и в представени амбулаторни листи от 03.02.2022г. и от 03.06.2016г. от д-р Яни Стефанов, психиатър, както и в епикриза от 28.02.2022г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.

Видно от представения на л.75 от делото документ, в момента на делото отв. О. Й. полага труд по трудов договор при четири часа работно време и заплата от 330.00лв.

Приетите на л.76-83 от делото извлечение от банкова сметка и преписи от материали по ЧНД №1437/2022г. на ВРС по реда на ЗЗдр съдът преценява в крайна сметка за неотносими пряко към предмета на настоящото производство.

Приетата СПсЕ се възприема от съда, като обективна, базирана на личен преглед на ответницата и на медицинска документация, още като обоснована и като единственото експертно медицинско доказателство, прието по настоящия съдебен спор. От СПсЕ се установява, че отв. О. Й. има поставена диагноза „параноидна шизофрения“ още от 2005г., потвърдена и в следващите години, налична и досега. Понастоящем обаче заболяването е под подходящ лекарствен контрол, от който се повлиява добре до степен съС.ието да не се явява пречка за адекватна социална реализация. Ответницата може сама да се грижи за сеже си и да проявява подходящо поведение в социума. В момента ответницата има запазена способност да разбира и ръководи постъпките си по адекватен начин, както и базисна годност да взема решения.

Ето защо липсва и психопатологична симптоматика при оценката на факти и събития от обективна действителност, които да рефлектират неблагоприято на поведението й. О. Й. е със запазени социално функциониране и автономност.

В о.с.з. вещото лице поддръжа заключението си, че към момента липсва симптоматика, която да покрива критериите по чл.5 от ЗЛС, тъй като има добро повлияване от медикаментозната терапия. Спиране на последната би могло да доведе до отделни психотични епизоди, но не до степен на промяна на ядрото на личността, която промяна да постави ответницата в ситуацията на социална ангажираност и автономност.

Показанията на св. Петър Петров съдът цени относно лично възприетите от него обстоятелства. От тях се установява, че отв. О. Й. е имала неколкократни противоправни прояви в етажната собственост – счупила батерия на мивка в жилището й и наводнила три етажа; счупила ботилка вино пред блока; гонила дежата; изкъртила звънеца на свидетеля; счупила витрина на съседка; викала и се карала с хората. След прибирането й за лечение не е известно на свидетеля какво се случва с Й..

3

В изслушването по реда на чл.338 ГПК ищцата признава, че към момента на делото майка й работи по трудов договор от няколко месеца; че същата се грижи сама за себе си; че живее сама; че си приема лекарствата и е адекватна. Сочи обаче, че в предишни периоди не е приемала редовно лекарства, поради което е ставала агресивна и конфликтна.

При непосредственото изслушване пред съда по реда на чл.337, ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав констатира лично, че освидетелстваното лице е ориентирано за време, място, обстановка и за институционална среда.

Има логични познания за обективната действителност; семпло, но вярно, изяснява смисъла на предмети, сделки, житейски събития и съС.ия; дава семпли, но също адекватни, отговори за въпроси от обективната действителност. Липсва и видимо неадекватно невербално поведение у ответницата в съдебната зала.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.5 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните лица с такива страдания, чието съС.ие не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. При отправено до съда искане за поставяне под запрещение за съда възниква задължението да прецени дали са налице двете кумулативно въведени с посочената разпоредба предпоставки – наличието на медицинския критерий (определеното в закона заболяване) и юридическия критерий (невъзможността на лицето да се грижи за собствените работи). И след това дали това конкретно съС.ие е толкова тежко, че да обуслови поставянето под пълно запрещение, или е такова, което да води до по-леко ограничаване на правната сфера на лицето.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази и с разрешението, дадено с Решение №226/31.10.2016г. по гр.д. №4922/2015г. на ВКС, 4-то ГО, по чл.290 от ГПК. Цитираното решение е прието във връзка с противоречията на института на запрещението по българското право и основните принципи на европейското право, въведени с Конвенция за правата на хората с увреждания /ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., както и още с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009г., а Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията /КПХУ/ установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се 4 осигурява личен избор на лицето според неговите желания и предпочитания.

С препоръка Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето. Във връзка с констатираното противоречие и ВКС се произнася с решението си, че чл. 5 от Закона за лицата и семейството е приложим дори и при действието на КПХУ, но правилата му следва да се тълкуват стеснително и единствено по начин, съобразен с конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания., т.е. съдът следва да прилага чл. 5 от ЗЛС до приемане на нова законодателна вътрешна уредба, като съобразява доколкото е възможно основните принципи на КПХУ. В този смисъл и освен преценката за наличието на медицински и юридически критерии, съдът следва да прецени и дали с прилагането на чл.5 от ЗЛС ще се изпълни изискването да се даде засилена защита на правата на хората с психическо увреждане при действието на КПХУ.

От горното следва, че производството по чл.5 от ЗЛС няма принудителен и/или санкционен характер, като процедурите по чл.89 от НК, по чл.155 от ЗЗдр, по общите правила на НПК, по УБДХ, по ЗМВР или други предвидени в закона аналогични. Напротив - производството по чл.5 от ЗЛС е предвидено с цел да подпомогне, съдейства и защити правни субекти, лишени от възможност сами да се грижат за себе си и за своята правна сфера, и то с акцент върху правната сфера, доколкото последица от уважаване на иска би била пълно или частично отемане на изначално притежаваната гражданска дееспособност. Поради това подобна мярка следва да се предприема само при явна обоснованост на всички предпоставки за това, с оглед интереса на освидетелстваното лице.