Решение № 245 от 15.12.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Горна Оряховица, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20214120200708 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. ЗЛ. К. атакува издадения електронен фиш Серия К № 4447367 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново – редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.

Районна прокуратура – ТО Горна Оряховица – редовно призована, не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2020 г. в 00:08 часа на територията на община Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил с рег. № СА **** ВК, движещ се в посока към град Варна със скорост 131 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

1

Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.11, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е дружеството „*****” АД, като с декларация от 29.03.2021г. е декларирано от законния представител на дружеството Таков, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочената в ЕФ дата/л.17/.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение първоначално против Таков/л.18/ е издаден ЕФ № 3435445-л.18, а впоследствие против жалбоподателя бил издаден атакувания в настоящото производство електронен фиш серия К № 4447367/л.8/, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 131 км/ч. при отчетен толеранс/л.9/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

В съпроводителното писмо, приложено на л.2, се сочи, че към момента в сектор ПП при ОДМВР-В.Търново не е получена обратната разписка, удостоверяваща датата на връчване на обжалвания ЕФ. С оглед липсата на удостоверяване на връчването, изводите за спазването на срока за обжалване следва да се направят в полза на жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /СофияВарна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне 2 на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.

В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВРВелико Търново до директора на дирекцията (л.15) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.28), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 45-С-ИСИ/22.08.2019г. (л.14) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

3

От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.29 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 14.02.2020 г. в 00:08:53 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№ СА**** ВК се е движел със скорост 135 км/ч./с отчетен впоследствие толеранс.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същият да е депозирал декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено МПС за управление.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 71 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за 4 квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Неоснователен е доводът, развит в жалбата до съда, че „няма как да има нарушение с такава правна конструкция“. Нарушената законна разпоредба е посочена с израза „нарушение на член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. Неоснователен е на практика развитият в жалбата довод, че като нарушени разпоредби били посочени и двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да разбере за кое от двете нарушения е санкциониран. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен знак.

Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл.

21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Относно сроковете за установяване на нарушението: В случая от датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане-14.02.2020г.- до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден електронен фиш по отношение на жалбоподателя И.К.- 29.03.2021г./датата 5 на получаване в ОД на МВР Велико Търново на декларацията, подадена от Таков-л.16- 17/, е изминал период от време над една година. Тоест давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН- една година от извършване на нарушението безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване. В свое решение по КНАХД № 10300/2019г. Адм.съд В.Търново от

27.12.2019г. посочва,че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, като дори анулирането на ЕФ и издаването на нов ЕФ да е станало в изпълнение на регламентираната в чл.189 ал.5 от ЗДвП процедура, то провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34 ЗАНН срокове за наказателно преследване- тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. В конкретния случай се е стигнало до издаване на ЕФ след изтичането на една година от датата на извършване на нарушението, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и е основание за отмяна на оспорения ЕФ.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Относно разноските: Представя се договор за правна защита и съдействие със страни жалбоподателя и адв.М./л.46/, в който не фигурира договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение. Записано е, че процесуалното представителство е безплатно.

Посоченият защитник не се е явявал в съдебно заседание, изготвил и 6 депозирал е писмено становище след постъпване на изготвената жалбата/л.43/, в която сочи становище за даване ход на делото в негово отсъствие и това на жалбоподателя. По изложените съображения съдът намира, че не следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя относно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я електронен фиш серия К № 4447367 , издаден от *************, с който на ИВ. ЗЛ. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2,вр.ал.1 от същия закон.

Разпечатката съдържа 41 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44f3cfac-40b9-4fe9-b506-5711cf26a05e