Решение № 10900 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10900 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110162453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е предявило срещу „ЗД Бул Инс“ АД искове по чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 17320,32 лева – частична претенция при пълен размер на вземането от 34640,64 лева – припадаща се част от платени суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законна лихва и разноски по повод телесни увреждания, причинени на Д. Д. Б. при ПТП от 21.02.2016г. в район на летище „Бършен“, за които вреди солидарно отговарят водачът на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът и водачът на л. а. „*“ с рег. № ** МТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, по повод което събитие при ищеца е заведена застрахователна претенция № 1500095387/22.05.2018г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1818,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.02.2021 г. – 10.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13768/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че на 21.02.2016г. в района на летище “Бършен” (представляващо урбанизирана територия извън регулираните граници на гр. Сливен) е настъпило ПТП между л.а.

„М.“ с рег. № ** АМ, управляван от Н. Ф., и л.а. „*“, рег. № ** МТ, управляван от Н.Б.. Водачът на лекия автомобил „М.“ се движил с висока скорост по пистата в посока направо (от изток на запад).

В същото време движещият се вдясно от него и в същата посока на движение водач на лекия автомобил „*“, без да се увери, че няма да създаде опасност за движението и без да подаде предупредителен сигнал, предприел внезапна и неправомерна маневра наляво с цел да направи обратен завой, с което навлязъл в опасната зона на спиране на лекия автомобил „М.“. В резултат на тези действия на водачите траекториите на двете превозни средства са се пресекли и настъпил удар между превозните средства. Ищецът поддържа, че и двамата водачи имат вина за настъпване на произшествието. Към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ спрямо водача на л.а. „М.“ бил ищецът, а спрямо другия водач – на МПС марка „*“ - бил ответникът. Ищецът твърди, че приносът на водача на МПС марка „*“ при настъпване на произшествието е значителен, като този принос е обоснован с неправилно предприета маневра – завой наляво, без да пропусне движещото се в съседство МПС. С решение на ОС – Сливен по т.д.

1

№ 92/2019г., потвърдено с решение на АС – Бургас по гр.д. № 218/2020г., ищецът бил осъден да плати пострадалия при пътния инцидент Д. Б. следните суми : сумата от 32000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от причинените вследствие на процесното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното плащане, сумата от 128 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното плащане, сумата от 32 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.03.2017г., както и разноски за две съдебни инстанции в размер на 4220,52 лева. Присъдените с решението суми били изцяло платени от страна на ищеца, като ищецът платил на пострадалото лице Д. Б. за главница и лихви общо сумата от 45266,11 лева, в полза на адв. Вихър Найденов – адв. възнаграждение в размер на 2790,52 лева и по сметка на ОС –Сливен платил сумата от 1430 лева – държавна такса и разноски по производството. Посочените решения били постановени при участието на ответника като привлечен от ищеца в качеството на трето лице – помагач. При това на основание чл.223, ал.2 ГПК влязлото в сила решение на ОС – Сливен имало установително действие в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна. В мотивите на решението било прието, че техническите причини, довели до възникване на процесното ПТП, били неправилната маневра на водача на л.а. „*“ (чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът) с отклоняване на автомобила наляво при наличие на движещ се направо друг автомобил – марка „М.“, позициониран вляво от него, без да подаде светлинен сигнал. При тази неправилна маневра водачът на л.а. „*“ навлезнал в опасната зона за спиране на л.а. „М.“ съобразно превишената му скорост (149 км/ч), при което водачът на л.а. „М.“ не е имал възможност да предотврати възникването на ПТП. От друга страна водачът на л.а. „*“ имал техническата възможност да възприеме наличието на л.а. „М.“ и да го пропусне и едва след това да извърши маневрата си. В решението на ОС – Сливен било прието, че Д. Б. е претърпял телесни увреждания (подробно описани в решението) вследствие на процесното произшествие, установени били интензитета и продължителността на болките и страданията, периодът на възстановяване, извършеното лечение, разходите за лечение, причинно – следствената връзка между вредите и произшествието. С позоваване на чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.53 ЗЗД, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД ищецът претендира, че с изплащане на гореописаните суми възниква правото му да поиска възстановяване от ответника на платното в повече съобразно приноса на двамата водачи – виновни за ПТП, или 70 % от платените суми. В тази връзка поддържа, че водачът на л.а. „*“, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът, има принос в размер на 70 % за настъпилите вреди.

Ищецът поканил ответника да плати регресното вземане в размер на 34640,64 лева на 28.01.2021г. и на 11.02.2021г., като поради липса на плащане в предоставения 14 – дневен срок ответникът изпаднал в забава на 26.02.2021г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо водача на л. а. „*“ с рег. № ** МТ към датата на процесното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Навежда твърдение, че вина за процесното събитие има водачът на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ, който е нарушил правилото по чл.21, ал.1 ЗДвП с оглед влязлата в сила присъда по ВНОХД № 186/2018 г. по описа на АС – Бургас.

Оспорва правното твърдение, че приносът на водача на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ е само в размер на 30 %, като възразява, че неговият принос е 90 %, доколкото последният е управлявал автомобила със скорост от 149 км/ч, съзнавайки, че останалите автомобили на територията на летището се движат хаотично и използват летището, без да е предвидимо тяхното движение като посока в пространството, както и че се намират там, въпреки поставените ограничения за достъп до пистата.

Поддържа, че когато водачът на л.а. „*“ е предприел маневрата завой наляво, л.а. „М.“ се е намирал на много голямо разстояние и ако водачът на л.а. „М.“ бе управлявал автомобила с разрешена скорост, ПТП не би възникнало. Оспорва предявения иск по размер, като възразява срещу задължението да плати разноски, законната лихва и адв. възнаграждение. Оспорва и ищецът да е платил присъденото обезщетение в полза на пострадалото лице.

2

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие вследствие на противоправно поведение, както на водач, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е ответникът, така и вследствие на противоправно поведение на водач, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е ищецът, че вследствие на събитието са причинени имуществени и неимуществени вреди на Д. Д. Б., както и че ищецът е платил обезщетение за посочените вреди, законна лихва за забава и разноски в твърдения в исковата молба размер.

Съдът приема за установено, че на 21.02.2016г. водачът на л.а. „М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Н.

Ф., и водачът на л.а“ * 525 ТДС“ с рег. № ** МТ, управляван от Н.Х.Б., са навлезнали на асфалтовата писта на летище „Бършен“, находяща се в землището на гр. Сливен, въпреки поставените ограничения за достъп до пистата, за да вземат участие в нерегламентирани състезания с леки автомобили. Около 13:00 ч. на посочената дата водачът на л.а. „М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Н. Ф., се е движел в право посока от изток на запад на пистата и ускорил скоростта до 149 км/ч. Успоредно на него в същата посока със скорост от 72 км/ч се е движел л.а. „* 525 ТДС“ с рег.

№ ** МТ, управляван от Н.Х.Б.. Водачът на л.а. „*“ предприел заход и маневра за завой наляво към южната част на пистата. При това променяйки посоката си на движение, се създала ситуация, при която на около 100 м от мястото л.а. „*“ навлезнал в опасната зона на спиране на л.а. „М.“.

Вследствие на това между двата автомобила последвал удар, при който л.а. „*“ е бил почти напречно спрямо надлъжната ос на л.а. „М.“. От удара л.а. „*“ бил отхвърлен в затревената част извън пистата. Произшествието довело до смъртта на двама души, които са се намирали в л.а. „*“ – водачът и един от пътниците, като е пострадал другият пътник в същия автомобил - Д. Б..

Не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП водачът на л.а. „М. *“ с рег. № ** АМ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, а водачът на л.а.“* 525 ТДС“ с рег. № ** МТ е имал сключенa застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

С присъда № 147/22.10.2018г. на Бургаския апелативен съд по ВНОХ № 186/2018г., след отмяна на първоинстанционната присъда на ОС –Сливен по НОХД № 520/2017г., водачът на л.а.

„М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Н. Ф., е признат за виновен за това, че при описания инцидент е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, както и средна телесна повреда на Д. Д. Б.. Присъдата на Бургаския апелативен съд е оставена в сила с решение № 62/15.05.2019г. по наказателно дело № 83/2019г. на ВКС, I НО. Официално заверени преписи от посочените съдебни актове са приобщени по делото (л.206 и сл.).

С решение № 15/27.02.2020г. по т.д. № 92/2019г. на ОС – Сливен, Гражданска колегия, ищцовото застрахователно дружество е осъдено на основание чл.226 КЗ (отм.) да плати на Д. Д. Б. сумата от 32000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – средна телесна повреда, в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното плащане, сумата от 128 лева – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016г. до окончателното плащане и сумата от 32 лева – обезщетение за имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2017г. до окончателното плащане. В останалата предявена част исковете са отхвърлени. Със същото решение ищцовото застрахователно дружество е осъдено да плати на адв. Вихър Найденов на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1495 лева, както и да плати по сметка на ОС – Сливен сумата от 1330 лева – държавна такса и 100 лева – разноски. Решението е постановено при участието на „ЗД Бул инс“ АД (ответник по настоящото дело) в качеството му на третото лице – помагач, привлечено от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД (ищец по настоящото дело). Посоченото решение е потвърдено с решение от 30.09.2020г. на Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 218/2020г. на ТО и последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60669/09.12.2021г. по т.д. № 661/2021г. на ВКС, I ТО.