Решение № 79 от 30.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Сливница, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. И., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К № 8413496, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.11.2023 г., в 09.07 часа, в обл. Софийска, общ. Божурище, ПП I-8, км. 40+500, с посока на движение от гр. Сливница към С., при въведено ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч с пътен знак В 26, е управлявал МПС марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***, със скорост на движение 87 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, насочено към гр. Сливница, и е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4547106 на 03.01.2023 г.

В жалбата се твърди, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен тъй като в него не се съдържа ясно и конкретно посочване на мястото, на което е било установено въпросното нарушение, тъй като в случая е била посочена посоката, в която било насочено въпросното техническо средство, но не и посоката , в която се е движил засечения с уж превишена скорост автомобил. На следващо място се твърди, че не налице посочената в ЕФ повторност, тъй като няма доказателства за влизане в сила на ЕФ К/4547106, като за да е налице повторност следва да и предходното нарушение да извършено извън населено място, доколкото според жалбоподателя само при пълна идентичност на двете нарушения законодателят е предвидил възможност за увеличаване на санкцията в двоен размер.

Поддържа се, че дадената с процесния ел. фиш правна квалификация на нарушението е непълна до степен да се приеме, че липсва такава, тъй като в електронния фиш било дължимо, за всяко едно нарушение, на което наложената санкция е относима, да бъде посочено коя от различните хипотези по чл. 182, ал. 1, ал. 2, или, ал. 3 ЗДвП е осъществена, за да се наложи съответното наказание, в т.ч. и за повторност именно на това нарушение.

Изтъква се, че посочване на пълната правна квалификация за пръв път от сезирания с 1 жалбата съд съществено би ограничило и нарушило правото на защита, тъй като изначалната липса на конкретно волеизявление от наказващия орган не може да бъде преодоляна чрез преквалификация на изпълнителното деяние по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като подобен подход жалбоподателя, счита, че е в противоречие с принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този вид производства. С оглед на горното, счита, че обжалваният ЕФ подлежи на отмяна.

В последно проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, като не изпраща и представител. Делото на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН е разгледано в отсъствието на жалбоподателя, доколкото призовката до същия, изпратена чрез РУ Сливница, е била върната в цялост, като към писмото е била приложена докладна записка, видно от която при посещение на адреса, посочен в молба вх. № 1270/04.03.2025 г., в с. Хераково, ул. „Симеон Велики“ № 8, който е настоящият адрес на лицето, същото не е бил открито и след проведен разговор по телефона с жалбоподателя, последният е заявил на полицейските служители, че в момента се намира в чужбина, и ще се прибере в края на месеца, като е бил уведомен и за причината, поради което е търсен.

В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 143 от 13.01.2025 г., с която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Позовава се на Решение .на СЕС от 25.01.2024 г. касателно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се разгледа като възражение за прекомерност на последното (макар и по делото жалбоподателят да не е бил представляван от адвокат).

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е връчен на 19.10.2024 г., а жалбата е подадена по ел. поща на РС – Сливница на 21.10.2024 г., поради което и в двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 25.02.2021 г., в 17.58 часа, в гр. Перник, по път II-63, км. 2+500, до склад за дърва и въглища, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно и за населено място и отчетен толеранс от –3 км/ч, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 576, нарушение, извършено със собственото на жалбоподателят В. И. И. МПС – марка „Нисан, модел „Мурано“, рег. № ****, движещо се със скорост от 67 км/ч, поради което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с ЕФ Серия К № 4547106 му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш бил обжалван, като бил потвърден с Решение № 8/05.01.2022 г. по АНД № 891/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с Решение № 223/03.01.2023 г. по КАНД № 243/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, влязло в сила на същата дата – 03.01.2023 г.

Към 22.11.2023 г. В. И. И. бил собственик на товарен автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***, като по делото няма данни (декларация, представена пред ОДМВР – С. по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП) автомобилът да е бил предоставян на трети лица.

2

На 22.11.2023 г., в 09.07 часа, собственият на жалбоподателя В. И. И. товарен автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***, бил заснет с преносима система за контрол на скоростта – автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр. Сливница, намираща се в началото път на ПП-I-8 Калотина – С., на 125 метра от пътен знак В 26, ограничаващ скоростта на 60 км/ч, в точка с координати 42.78037º и 23.17262º, в началото на отбивката пред входа на необозначена фирма, срещу „Оскар-Ел” на ПП I-8 Калотина — С.. Системата за контрол на скоростта било включено в режим „Д“ с обсег на действие 80 метра и режим „П“ – заснемане на приближаващи се обекти. Автомобилът се движел с посока на движение от гр. Сливница към гр. С. със скорост от 87 км/ч, въпреки че посоченият участък от пътя, бил регулиран с пътен знак „В 26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално разрешената скорост, а именно 60 км/ч.

Заснемането било извършено от определения със Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С. – К.Б.Б.. За използването служителят Б. съставил Протокол за използване на АТСС от 23.11.2023 г., в който било отразено мястото на позициониране на камерата и разстоянието от нея до пътния знак В 26, като била направена и снимка на местоположението на уреда TFR1-M № 653, намиращ се в служебния автомобил.

При заснемането бил изготвен клип № 66126 с четири броя снимки.

По делото няма доказателства за връчването на атакувания ЕФ, но след връчването му е подадена жалба в Районен съд – Сливница и не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

Системата за видеоконтрол TFR1-M е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ, доколкото уред с № 653 се намира в употреба, преминал е периодична проверка на 31.01.2023 г. (със срок на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за видеоконтрол и след приспаднат на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС скорост е била 90 км/ч), от ОДМВР – С. бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 8413496, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 27 км/ч.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: електронен фиш Серия К № 8413496, издаден от ОДМВР С., ведно с приложен към него снимков материал; един брой справка от КАТ относно собствеността на товарен автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-871/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M”; Протокол № 4-3923/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 23.11.2023 г., ведно със снимков материал към него, Заповед рег. № 517з-1761/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР – С., акт за встъпване в длъжност на К.Б.Б. и Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С., ЕФ Серия К № 4547106, Решение № 8/05.01.2022 г. по АНД № 891/2021 г. по описа на Районен съд – 3

Перник, Решение № 223/03.01.2023 г. по КАНД № 243/2022 г. по описа на Административен съд – Перник както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 90 км/ч (от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч).