Определение № 9709 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9709 гр. Варна, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110101856 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 40184/20.05.2026 г. от ответника ********, чрез адв.

И. И., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 6505 от 05.05.2026 г., с което производството по делото е прекратено.

С молбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, с оглед извършеното оттегляне на исковата претенция от страна на ищеца. Молителят твърди, че към момента на прекратяване на производството дружеството е било надлежно конституирано като ответна страна по насрещния иск, извършило е действия по процесуалната си защита, във връзка с което и е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 408,93 евро (799,81 лв.). Моли се за присъждането на посочената сума.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца *******, чрез адв. Р. М., е депозиран отговор на искането, в който са изложени съображения за неговата неоснователност. Сочи се, че в настоящото производство от ответника не са извършвани действия, с оглед на етапа, в който е оттеглена исковата претенция, поради което необосновано се явява искането на молителя за присъждане в негова полза на разноски. Моли се съдебно-деловодни разноски да не се възлагат в тежест на ищеца, евентуално размерът им да бъде редуциран до такъв, който реално отговоря на оказаните по делото от процесуалния представител на страната правна помощ и съдействие.

Съдът намира така депозираната молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима, с оглед депозирането й в предвидения в посочената разпоредба срок от страна с процесуална легитимация за това. Съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК не се явява процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането, доколкото то касае допълване на съдебен акт в частта за разноските, а не за неговото изменение.

За да се произнесе по направеното искане по същество, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след разделянето му от гр.д. № 12662/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, което от своя страна е било образувано след отделянето и изпращането по подсъдност на всички насрещни искове, предявени в производството по т.д.

№ 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, от ******** срещу различни ответници, в т.ч. *******.

1

Предмет на разглеждане в настоящото производство е бил заявеният от ищеца по насрещния отрицателен установителен иск (ответник по първоначалния) ******* срещу ответника (ищец по първоначалния иск) ******** за приемане за установено в отношенията между страните, че първият не дължи на втория сумата от 2 555,50 евро (4 998,13 лв.), начислена по Протоколи/Акт образец 19 за извършени СМР, наименувани „Протокол“ от буква „А“ до б. „З“.

С Определение № 6505 от 05.05.2026 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, поради извършено оттегляне на претенцията от страна на ищцовото дружество.

Видно от хода по настоящото дело, производството е прекратено преди връчване на препис от исковата молба на ********. При служебна справка в деловодната система обаче се установява, че преди отделянето и изпращането на ВРС на претенциите по предявените насрещни искове, респ. отделяне на настоящото производство, по т.д. № 30/2024 г. по описа на ВОС с разпореждане от 27.09.2024 г. препис от насрещната искова е връчен на ответника по нея (********), като последният валидно е упражнил правото си на отговор в срока по чл. 131 ГПК, депозирайки такъв с вх. № 29561/20.11.2024 г., за което е ангажирана съответната адвокатска защита.

Извършеното по т.д. № 30/2024 г. процесуално действие от страна на ответника по насрещния иск съдът намира, че има отношение по настоящото дело, макар формално по същото от посочената страна да не са извършвани действия. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника по насрещния иск се следват разноски.

На основание на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В настоящата хипотеза, видно от доказателствата по делото, споразумение не е постигнато, поради което е полза на ответника се дължат разноски, в които в случая се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.11.2024 г., ведно с разписка от 15.05.2026 г., видно от които уговореният и реално заплатен от клиента в полза на адвоката хонорар е в размер на 408,93 евро (799,81 лв.)

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част.

Своевременно релевираното от ищеца възражение в посочения смисъл настоящият съдебен състав намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, справедливото възнаграждение за депозирания отговор на искова молба без процесуално представителство възлиза на 306,74 евро (599,94 лв.), т.е. ¾ от предвидените в чл. 7 размери, съобразно материалния интерес по делото. Изводът за дължимостта на по-нисък от претендирания от ответника размер на адвокатския хонорар съдът обосновава с обстоятелството, че от страната не е извършвано друго процесуално действие, извън депозирането на отговор на исковата молба, поради което неоснователно би било присъждането на възнаграждение в пълен размер като за оказана правна помощ за проведено цяло производство.

Предвид това, съдът намира за основателна така направеното искането от ответника за присъждане в негова молба на разноски по делото, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение, до размера от 306,74 евро (599,94 лв.), като за разликата над посочената сума до претендирания размер от 408,93 евро (799,81 лв.) молбата следва да бъде оставена без уважение.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 6505 от 05.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1856/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 31 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА *******, ЕИК 206649175, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 62, ет. 1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на ********, ЕИК 205727781, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Люлебургас“ № 1, ет. 1, ап. 2, сумата в размер на 306,74 евро /триста и шест евро и седемдесет и четири евроцента/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 40184/20.05.2026 г. от ********, ЕИК 205727781, с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 6505 от 05.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1856/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 31 състав, в частта за разликата над присъдените такива от 306,74 евро до пълния претендиран размер от 408,93 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3