Решение № 21124 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21124 гр. С, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110169811 по описа за 2023 година

Ищецът Л. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С....., чрез пълномощника си адв. Г. М., е предявил срещу СО със седалище и адрес на управление: гр. С... иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че СО не е собственик на 46/60 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор ...., находящ се в гр. С...., местност ...., с посочените в исковата молба съседи.

СО оспорва иска като неоснователен.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по наследство, останало от майка му Р Н Г.ева, която го е придобила по силата на съдебна делба по гр.д.№ 3668/1989г. на СРС, но въпреки това имота е актуван като общинска собственост. По това дело Р Г.ева като наследник по закон на В В. – баща на ищеца, била съделителка на общо 1/3 идеални части от процесния имот. Другите 2/3 ид. части притежавал чичото на ищеца – Г. В., по силата на съдебна спогодба по делбено дело № 10668/1997 г. по описа на СРС. Г. В. е придобил своята собственост върху сградата и земята върху която е построена по наследство чрез завещание от О Г.ева К. Ищецът твърди, че държавата по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/ е отчуждила 46/60 от къща на три етажа, с изключение на апартамента, находящ се на втория етаж и един дюкян, който прабаба му е продала приживе. Затова държавата е актувала само два етажа от къщата, собственост на О Г.ева К, с Акт за държавна собственост № .... от 20.09.1949 г. Ищецът сочи, че със заповед № РД .../13.05.1994г. на кмета на СГО са отписани от актовите книги за държавна собственост 46/60 идеални части от първия етаж от триетажната сграда. Сочи, че върху АДС № .../1949 г. от 20.09.1949 г. на „П Р“, на място, отредено за описание на съсобственици с идеални части е изписано „46/60 ид. ч. от дворното място“. Ищецът счита, че тези 46/60 ид. части от дворното място не са отчуждавани, не са реституирани и не са 1 станали общинска собственост, с което обосновава правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост.

Ответникът СО е получила препис от исковата молба и приложенията й, но не е депозирала отговор. В съдебно заседание оспорва иска като неоснователен, вкл. с писмено становище. Представя сверени копия на писмени документи, от които прави следните изводи: Процесният имот е бил одържавен през 1948 година, а с влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ е извършена реституция. За 39, 282% идеални части от ..... е съставен Акт за общинска собственост № .../06.08.2003г. За да се стигне до издаването му, ответникът сочи АДС № .../20.09.1949г., издаден по реда на ЗОЕГПНС, с който са отчуждени 46/60 идеални части от къща на три етажа, с изключение на втория етаж, находяща се на ул. „В. К“ № ...., понастоящем ул. „С“ № ..... Върху този акт е отбелязан отказ по заявление за реституция, обективиран в заповед № РД-57-....1/07.04.1994г. на кмета на гр. С, който е отменен със заповед № РД-.../13.05.1994г. на кмета на гр. С. С тази заповед е наредено от актовите книги да бъдат отписани 46/60 части от първия етаж от триетажна сграда и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, находящи се на ул. „С“ № ...., бивша собственост на О К К. Апартаментът, находящ се на третия етаж от къщата, се твърди, че е бил продаден на трети лица. Представя се договор за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани от 13.09.1988г., с който апартаментът на третия етаж от процесната сграда е предоставен в собственост на А Т Д и А Да Да, за което същите са предоставили на държавата свой собствен имот. Сочи се, че одържавеният имот, който се прехвърля на частните лица е подробно индивидуализиран в договора за замяна, като е посочено, че се прехвърлят и 39, 282% идеални части от общите части на сградата. Също така, в договора за замяна липсват данни за прехвърляне на процент идеални части от дворното място или от правото на строеж върху държавната земя. Затова СО счита, че при отчуждаването на процесните 46/60 от триетажната къща /без втория етаж/, одържавени са и съответните на сградата идеални части от дворното място. В подкрепа на това заключение е посочена реституционната заповед, видно от която се възстановява собствеността върху 46/60 от първия етаж на сградата, както и от съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Ответникът счита, че от АДС № .../20.09.1949 година, договор за замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на граждани от 13.09.1988г. и заповед № РД-.../13.05.1994г. могат да се изведат изводи за неоснователност на предявения иск, защото: Първо, при отчуждаването на собствеността върху 46/60 от триетажната къща, находяща се на ул. С № ...., бивша В К № ...., са одържавени съответно и 46/60 от дворното място. Второ, при замяната на апартамента на третия етаж на сградата с имот на граждани от 13.09.1988 година са прехвърлени 39, 282% от идеалните части на сградата, но не е прехвърлена съответната идеална част от дворното място, т.е. същата остава в собственост на държавата/общината. Трето, при възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ са възвърнати 46/60 само от първия етаж на триетажната сграда, заедно с прилежащите тавански и избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Тъй като не е върната съответната идеална част от дворното място, съответстваща 2 на апартамента на третия етаж, предмет на договора за замяна, процесните 46/60 от дворното място съответстващи на апартамента на втория етаж също не подлежат на възстановяване и са общинска собственост, за което е съставен и АОС № .../06.08.20023г.

Като свидетел по делото е разпитана Блага Борисова Ангелова, която в продължение на 45 години живее с ищеца в процесната къща. От нейните показания се установява, че през този период от време СО не е имала претенции по отношение на собствеността на земята, а данъците са плащани от ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

Процесният по делото имот представлява 46/60 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД.../13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.07.2023г., с адрес в гр. С, р-н Т, ул. С № ...., местност ...., при граници – съседи: ........ За този имот е издаден Акт за общинска собственост № .../06.08.2003 г., а именно: за 39, 282 % идеални части от УПИ /пар./ .... по плана на гр. С, м.

„ГГЦ-Г-6-I част“, находящ се на ул. „С“ № ...., изчислен графически УПИ /пар./ ...., съдържащ 604 кв.м., в който е изградена триетажна жилищна сграда – „деклариран паметник на културата“. В Акта за общинска собственост е записано, че за същият имот е бил съставен Акт за държавна собственост № .../20.09.1949 г., а бивш собственик на имота е О К К.

Установи се, че със заповед № РД-.../13.05.1994 г. на кмета на СГО е наредено да се отпишат от актовите книги на район „Т“ от АДС № .../49г. 46/60 ид. части от първия етаж на процесната триетажна жилищна сграда, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Също така е безспорно между страните и съдът приема за установено, че с договор за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани от 13.09.1988г., отчужденият и одържавен през 1949 г. апартамент на третия етаж от процесната сграда е предоставен в собственост на А Т Д и А Да Да. Този имот е индивидуализиран в договора за замяна, като е посочено, че се прехвърлят и 39, 282% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.

Воден от съдържанието на приетия като доказателство по делото АДС № .../20.09.1949г., съдът счита и приема за установено, че по реда на ЗОЕГПНС са одържавени само 46/60 идеални части от къща на три етажа, с изключение на втория етаж, находяща се на ул. „В. К“ № .... в гр. С, при съседи: от запад – наследници на Ал. П. Р; от юг – улица В. К; от изток – жилищна кооперация. Мястото, върху което е била построена къщата, собственост на О К К е останало неотчуждено. Видно от представените по делото нотариални актове от 1959 г. и от 1965 г., както и от протокол по гр. д. № 3668/1989 г. на СРС за съдебна делба, всички отнасящи се до процесното дворно място, същото е с площ от 604, 80 кв.м., по нотариален акт 601 кв.м., съставляващо парцел ...., по плана на гр. С, местност – центъра, при съседи:

3

ЕС „Б Ра“, наследници на А Г, улица „В. К“, наследници на Ал. Р и Р К.

При изложените по-горе съображения предявения иск се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

Ищецът Л. В. В. е наследник на майка си Р Н Г.ева, която е придобила собствеността на имота по силата на съдебна делба от 09.11.1989 г. по гр.д. № 3668/1989г. по описа на СРС.

Видно от доказателствата по делото, не е било налице основание за издаване на Акт за общинска собственост № .../06.08.2003 г. за 39, 282 % идеални части от УПИ /пар./ .... по плана на гр. С, м. „ГГЦ-Г-6-I част“, находящ се на ул. „С“ № ...., изчислен графически УПИ /пар./ ...., съдържащ 604 кв.м., в който е изградена триетажна жилищна сграда – „деклариран паметник на културата“, тъй като тези идеални части са част от имот, собственост на наследодателката на ищеца – О К, който не е бил отчужден и държавата респективно общината не е придобивала правото на собственост върху него. Сочените от ответната страна заповед № РД-.../13.05.1994 г. на кмета на СГО за отписване от актовите книги на район „Т“ от АДС № .../49г. на 46/60 ид. части от първия етаж на триетажната жилищна сграда, заедно с прилежащите тавански, зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, както и договора за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани от 13.09.1988г. не могат да оспорят тезата, че имота, предмет на предявения иск не е бил отчуждаван. Отчуждени са били 46/60 ид. части от първия етаж на триетажната жилищна сграда, заедно с прилежащите тавански и зимнични помещения, и съответните идеални части от общите части на сградата, които в последствие са били отписани от актовите книги. За дворното място няма събрани доказателства, че е било отчуждавано. Няма и документ, от който да бъде отписан. То не е посочено в АДС № .../20.09.1949 г. Договора за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани от 13.09.1988г. очертава и индивидуализира имота, за който страните по него са постигнали съгласие да бъде заменен, но няма никакво законово основание клаузите му да се тълкуват разширително и от тях да се правят изводи за спорния по делото имот.

При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца в общ размер на 981, 42 лв., от които: 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 381, 42 лв. платена държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Л. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „С“ № ...., ет. 2, ап. 2, чрез пълномощника адв. Г. М., срещу СО, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че СО, с Булстат *********, с адрес: гр. С..., не е собственик на 46/60 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор ...., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД.../13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.07.2023г., с адрес в гр. С, р-н Т, ул.

„С“ № ...., местност ...., при граници – съседи: ........

4

ОСЪЖДА СО, с Булстат *********, с адрес: гр. С... да плати на Л. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С....., чрез пълномощника адв. Г. М., сторените по делото разноски в размер на 981, 42 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.