Решение № 3758 от 07.10.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3758

Пазарджик, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20247150700428 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. Н. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Батак, местност „Язовир Батак – Зона А2“, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица]адв. Л. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1006-000091 от 11.03.2024 год., издадена от Ц. Г. П., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил „Нисан Патрол“, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, а именно 6 (шест) месеца, считано от 09.03.2024 год. и са отнети два броя регистрационни табели № [рег. номер].

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Сочи, че лицето, на което е предоставил за управление лекия автомобил – Г. К., е притежавал, към датата на проверката, валидно Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединено Кралство Великобритания, със срок на валидност 08.02.2027 год., поради което е приложима разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и не е налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Счита, че приложение намира чл. 41 от Конвенцията за пътното движение и Приложение № 6 към нея. Моли се за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М., изразява становище за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ и моли за отмяната й, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 37 от делото).

Ответникът – Ц. Г. П., заемаща длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, не се явява и не изразява становище по спора в открито съдебно заседание.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт. съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната ЗППАМ № 24-1006-000091 от 11.03.2024 год., издадена от Ц. Г. П., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложила на Н. Н. Д. принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил „Нисан Патрол“, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, а именно 6 (шест) месеца, считано от 09.03.2024 год. и са отнети два броя регистрационни табели № [рег. номер]. Мярката е приложена, затова че на 09.03.2024 год., в 23:25 часа, в гр. Пазарджик, [улица], като собственик на лекия автомобил е допуснал управлението му от неправоспособен водач – Г. Д. К., [ЕГН], управляващ МПС на територията на Република България със СУМПС, английски образец, без да го е заменил след изтичането на законоустановения срок, във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, от влизането му в Република България на 15.01.2023 год. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена след съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № GA 1254967 от 09.03.2024 год., съставен от младши автоконтрольор А. И. Л. при Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пазарджик, в който са описани същите обстоятелства и е посочено, че е извършена проверка чрез ОДЧ към РУ – Пазарджик в системата на Граничен контрол, където е отразено последно влизане в Република България на 15.01.2023 год. през Граничен пункт „Видин – Дунав мост“.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 11.03.2024 год., лично, срещу подпис.

По делото, освен оспорената заповед и предхождащия я АУАН, са приложени: справка за собствеността на лек автомобил „Нисан Патрол“, с рег. № [рег. номер], с дата на придобиване от жалбоподателя на 14.01.2014 год. и справка за нарушителя/водача.

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е приложена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, в която с т. 1.5. е оправомощил Началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, 5 б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил по делото СУМПС, в превод от английски език на български език. От него се установява, че на 09.02.2022 год., на Г. Д. К., в Обединено Кралство Великобритания, е издадено СУМПС, с дата на валидност до 08.02.2027 год.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По своята същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното оспорване. Предвид влязлото в сила протоколно Определение № 2543 от 28.06.2024 год., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал възстановяване на срока на съдебно оспорване на ЗППАМ № 24-1006-000091 от 11.03.2024 год., издадена от Ц. Г. П., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на процесната. На следващо място следва да се отбележи, че ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик. Обжалваният акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. В него, освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН, във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, не и пред настоящата съдебна инстанция. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение – по арг. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, от друго лице – Г. Д. К., управлявал го на територията на Република България със СУМПС, издадено в Обединено Кралство Великобритания след изтичане на 3-месечния срок от влизането му в страната, без да го е заменил с българско СУМПС, предвид разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В тази връзка процесният административен акт е издаден в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му.

Спорно в това производство е конкретното свидетелство за управление на МПС, безспорно установено, че е издадено на К. от Обединено Кралство Великобритания, след датата на напускането на държавата на Европейския съюз (т. нар. „Брекзит“), считано от 31.12.2020 год., валидно ли е на територията на Република България, след като от 01.01.2021 год., по отношение на Обединено Кралство Великобритания вече не са приложими нормите на ЕС.

Според разпоредба на чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:

1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;

2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него;

3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;

4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Според чл. 162 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.