Решение № 1282 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110213990 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП

№2118/17.09.2021г., издадено от А.А. на длъжност „зам. председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.

Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от санкционираното търговско дружество, който претендира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си същият излага твърдения, че за извършеното нарушение е бил съставен констативен протокол, който не е бил връчен на жалбоподателя. На второ място, санкционираното търговско дружество излага твърдение, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл давностния срок по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място, жалбоподателят твърди, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН има осем отделни точки, като нито в АУАН, нито в НП има посочване коя от тях е нарушена. Жалбоподателят твърди, че в целият текст на наказателното постановление е изписана единствено абревиатурата на закона, който се счита за нарушен. На последно място, жалбоподателят излага твърдения, че извършеното нарушение е „маловажен случай“ съгласно чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от А.М., която моли да бъде 1 отменено обжалваното наказателно постановление. Същата излага доводи, че е изтекъл давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна- ДА ДРВВС се представлява от юрк. Г.Д., която моли да потвърждаване на наказателното постановление и счита, че давностния срок по чл. 34, ал. 1 не е изтекъл, тъй като нарушителят е бил открит едва на 14.05.2021г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата депозира писмени бележки, в които излага твърдения сходни с тези изложени в съдебно заседание относно давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Излага твърдения също така, че видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН декларацията, която следва да се подава е една и обхваща всички 8 точки изброени в разпоредбата. Твърди още, че чл. 28 ЗАНН е неприложим, тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, която е безвиновна и обективна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД било осъществило през календарната 2020г. внос и вътрешнообщностни пристигания /ВОП/ на газ пропан-бутан. В резултат на осъществения внос и ВОП за дружеството възникнало задължение по чл.4, ал. 2 от ЗЗНН, съгласно който всяко българско и/или чуждестранно физическо и юридическо лице, регистрирано като търговец, което през предходната календарна година е извършвало на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийсни продукти по Приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал. 1 от ЗАНН и на тежки горива, изготвя и представя в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка- декларация по образец за предходната календарна година. Дружествотожалбоподател подало тази декларация по образец на 01.03.2021г.

На основание Заповед №РД-10-126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ на 14.05.2021г. на място в Дирекцията била извършена проверка по документи. Предмет на проверката било изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. След направена справка в автоматизираната информационна система на деловодството на Централно управление на ДА ДРВВЗ се установило от служителите, че дружеството- жалбоподател не е подало справката си декларация в предвидения срок до 15.02.2021г. За извършената проверка бил съставен констативен протокол №1590/14.05.2021г.

Въз основа на изготвения протокол бил съставен АУАН №2118/27.05.2020г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при констатиране на нарушението и в присъствието на представител на санкционираното дружество, който 2 получил същият срещу подпис.

В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, като същите били разгледани от АНО и били приети за неоснователни.

На база на съставения АУАН било издадено НП №2118/17.09.2021г., издадено от А.А. на длъжност „зам. председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВС), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.

Същото било получено от дружеството-жалбоподател на 20.09.2021г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетел М.Т. както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка- декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на дружеството- жалбоподател; заповед №ЧР-14-2-778/13.09.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; становище от главния директор на ГД ДРВВЗЗ; становище от актосъставителя на АУАН №2118/27.05.2021г.; извадка от ТР; заповед №РД-10126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; констативен протокол №1590/14.05.2021г. ; заповед №РД-10-114/22.04.2020г. на председателя на ДА ДРВВЗ; фирмено досие на дружеството „Бул Макс Газ“ ООД; констативен протокол №481/01.04.2021г. ; заповед №РД10-50/01.04.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; писмо от дружеството- жалбоподател до ДА ДРВВЗ ведно с приложени справка внос 2020г., справка ВОП 2020г., както и 4 бр. митнически декларации.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на дружеството жалбоподател, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН се откриват 8 отделни точки, всяка от които е различна хипотеза на нарушение и че за всяка от тях има отделна санкционна норма. Съдът, на първо място, намира, че точките в нормата на чл. 4, ал.

2 от ЗЗНН са шест, а не осем, както твърди жалбоподателя. На следващо място, намира, че видно от цитираната разпоредба в нея се казва „справка-декларация по образец за 3 предходната календарна година с информация за…“ и след това следва изброяване на шестте точки, т.е. законодателят е посочил не отделни предложения на нарушение, а единствено и само съдържанието на съответната справка- декларация, която следва да бъде подадена. Поради това съдебния състав намира, че АНО не е имал задължение да описва в обжалваното НП, коя от точките счита за нарушена. Въпреки това както в АУАН, така и в НП е описано подробно какво следва да съдържа справката-декларация, като са изброени всичките 6 отделни точки.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетелката М.Т. за която е „държавен експерт“ в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция ДРВВЗ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от А.Л.А. на длъжност „зам. председател“ на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА ДРВВЗ), който временно е изпълнявал функциите на „председател“ въз основа на Заповед №ЧР-14-2-778 от 13.09.2021г. на Председателя на ДА ДРВВЗ.

В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че изготвения констативен протокол не му е бил връчен. Видно от представения в съдебно заседание констативен протокол от 14.05.2021г. управителят на дружеството Л.Г.П.в се е запознал със съдържанието на констативния протокол на 27.05.2021г. като са изписани имената му, датата на запознаване и същият е положил подпис. Датата на запознаване с КП е и датата на връчване на АУАН.

Съдът намира за неоснователно и възражението за изтекъл давностен срок по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложеният по делото констативен протокол нарушението е било установено на 14.05.2021г., а актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 27.05.2021г., т.е. 13 дни след откриването на нарушителя и установяване на нарушението. Обстоятелството, че нарушението е било извършено на 16.02.2021г. не означава автоматично, че от тогава тече тримесечният срок за издаване на акта, тъй като то е станало известно на административнонаказващия орган едва на 14.05.2021г. при извършването на назначената проверка. Обстоятелството, че воденият регистър на задължените лица е публичен е безспорно такова, но от това не следва категоричният извод, че веднага след извършване на нарушението проверяващите органи са длъжни да го установят. Твърдението на жалбоподателя, че към 16.02.2021г. ДА ДРВВЗ е била установила всички задължени лица се явява неоснователно, тъй като този извод не може да се направи единствено от обстоятелството, че регистърът за задължени лица е публичен. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП. Както АУАН, така и процесното НП съдържат всички изискуеми реквизити, подробно са описани обективните признаци на вмененото нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченият състав на административното нарушение изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.

4

Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от ЗЗНН въвежда императивно задължение „Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти п о чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година“, за чието нарушаване е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Определението за задължено лице е дадено в § 1, т.11 ДР на ЗЗНН . Съгласно посочената разпоредба: "Задължено лице" е икономически оператор, който по силата на чл.