Определение № 3568 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 29.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002104081 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 968 от 10.07.2025г. постановено по гр.д. № 1260/2025г. на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 385 от 20.01.2025г. по гр.д. № 4309/2023г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, с която на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД „Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света София“ ЕАД /ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД/ и „Медицински центърПСАГБАЛ Света София“ ЕООД са осъдени да заплатят при условията на солидарност на М.

А. В. и М. С. Г. по 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от раждането на ***г. на детето им К. М. Г. с вродени малформации, настъпили поради пропуск за диагностициране на малформациите при проследяване на бременността, допуснат в нарушение на медицинските стандарти и добрите медицински практики, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.04.2018г. до окончателното изплащане.

Касационната жалба е подадена от ответниците по иска ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД и “Медицински център-ПСАГБАЛ Света София“ ЕООД, чрез пълномощнииците адв. С. Г. и адв. Е. Г.. Поддържат, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и е необосновано. Сочат предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 и ал. 2 ГПК. Поставят правните въпроси: 1/ Договорна или деликтна е отговорността на лекуващия лекар и/или лечебното заведение в случаите, в които причинените на пациента вреди са резултат от изпълнение на сключен договор за оказване на медицинска помощ? Съответно, какъв е характерът на предявените искове при твърдения за неизпълнение на договорни задължения от страна на лечебното заведение?. Това според тях са въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2/ 1

Следвало ли е въззивният съд да констатира, че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал предявените искове като такива за обезщетение от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вместо искове за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, респективно следвало ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства според възприетата от него правна квалификация на исковете и да се произнесе с решението си по съществото на спора?. Този въпрос касаторите считат за решен в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК; 3/ Следва ли да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, когато липсва доказано възлагане на работа на прекия причинител на вредата и приложима ли е презумпцията за вина, както и на кого е възложена доказателствената тежест относно положителните предпоставки на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД? Въпросът считат за решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, в това число: ППВС № 7/29.12.1958г. ППВС № 7/30.12.1959г., ППВС № 17/18.11.1963 г., ППВС № 9/28.12.1966г., ППВС № 4/30.10.1975г., решение № 185 от 26.03.2025г. по гр. д. № 921/2024г. на І г.о.; решение № 89 от 27.10.2020г. по гр. д. № 1694/2019г. на ІІІ г.о.; решение № 268 от 24.02.2016г. по гр. д. № 2525/2015г. на ІІІ г.о. и др./; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Длъжен ли е въззивният съд да посочи обективните критерии, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?; Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди, без да извърши ясно разграничение между вредите, свързани със загубата на дете, и вредите, произтичащи от раждането на живо, но увредено дете, когато същите ищци вече са получили обезщетение по предходни дела за първата вреда?; Следва ли при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се отчитат принципите на справедливост, съразмерност и избягване на свръх обезщетяване, особено в контекста на вече присъдени обезщетения за други увреждания, претърпени от същите ищци в рамките на едно и също събитие? За тези въпроси се поддържа противоречие с решение № 344/21.09.2012г. по гр. д. № 862/2011г. на IV г.о., решение № 127/05.04.2011г. по гр. д. № 1321/2009г. на IV г.о., решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на IV г.о., решение № 194/18.06.2013г. по гр. д. № 1100/2012г. на IV г.о., решение № 324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на IV г.о.

Ответниците по касационната жалба М. А. В. и М. С. Г. поддържат в писмения си отговор, изготвен от адв. Т. П., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Пълномощникът претендира присъждане на разноски по чл. 38, ал.2 ЗАдв за оказаната безплатна адвокатска защита.

Подпомагащата страна ЗД „Евроинс“ АД не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Производството е по иск на М. А. В. и М. С. Г. срещу ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД и “Медицински център-ПСАГБАЛ Света София“ ЕООД за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от раждането на увреденото им бебе - близнак К. М. Г., [дата на раждане] , които вреди се твърди че са причинени от виновно и противоправно поведение на д-р М. Р.-П., лекар в болницата и медицинския център, изразяващо се в пропуски при проследяване бременността на майката на децата, в резултат на което бебето е родено с увреждания.

Решаващият съд е констатирал наличието на предходни дела между ищците и Болницата като ответник, с участието на застрахователя като трето лице-помагач. Така, с влязло в сила решение № 108 от 25.01.2022г. по в.гр.д.№ 2095/2021г. на Апелативен съд-София ответникът ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М. А. В.

60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето С. М. Г., настъпила поради противоправното поведение на консултиращия и проследяващ бременността лекар др М. Р.-П.; с влязло в сила решение № 510от 29.04.2024г. по в.гр.д.№ 2978/2023г. на Апелативен съд-София ответникът ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М. Г. С. също 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето му С. М. Г.. Отчетено е от съда, че в тези производства е прието наличието на противоправно поведение на д-р П. като съдилищата са счели, че е нарушено правото на пациента да получава ясна и достъпна информация за здравословното състояние на децата и методите за евентуалното лечение - нарушение на т. 8 от чл. 86 Закона за здравето. Това на свой ред е довело до ограничаване на правата, гарантирани в т. 11 от същия текст, тъй като е осуетило възможността на родителите да потърсят и да се възползват от достъп до модерни методи на лечение, респ. на диагностика. Те са били лишени от правото си да направят информиран избор относно развитието на бременността, нейното проследяване, евентуално преустановяване, както и не са имали възможността да се подготвят и да потърсят предварително начин за съхраняване на здравето на единият или на двата плода след тяхното раждане. На родителите не са разяснени рисковете от тази патологична бременност, за да разполагат с информиран избор как да подходят при проследяването и наблюдението на самата бременност; да подберат съответен набор от изследвания и скрининг, с които евентуално да игнорират наличието на неблагоприятни за развитието на ембрионите фактори. Нарушено било правото им по чл. 86, т. 4 ЗЗ, който им дава възможност да потърсят повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на дадено медицинско състояние. В отношенията между страните по тези дела е формирана сила на пресъдено нещо по тези правопораждащи отговорността факти, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор, т.е. в случая противоправното поведение на д-р П. във връзка с проследяването на бременността на ищцата, вече е установено с влезли в сила съдебни решения. По тези две предходни дела ответникът Медицински център не е бил страна и затова не е обвързан от установеното там, поради което твърденията на ищците за ангажиране на отговорността му следва да бъдат доказани в производството.

Въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата е избрала д-р М. Р.-П. като лекар, който да 3 проследи бременността й с близнаците, вкл. детето К., както и да води раждането; че д-р П. е в договорни служебни отношения и с двамата ответници; че ищцата е ходела редовно на консултации за проследяване на бременността, като е заплатила пакет „Абонамент женска консултация“. Детето К. е родено на *** г. с редица малформации, подробно описани от медицинската експертиза, сред които липса на ляв бъбрек, дясностранна хидронефроза, вроден десен мегауретер и др. Приетата медицинска експертиза е категорична, че независимо дали става въпрос за двуплодна бременност или не, може да се установи дали във всеки от двата плода има формиран бъбрек или няма такъв, както и че в съставената при наблюдението на бременността документация такава аномалия не е описана за нито един от двата плода, нито има данни да е съобщавана на родителите и да е обсъждана с тях.

Експертите сочат, че няма вероятност ехографът да не засече аномалията, тъй като болницата е специализирана и надлежно оборудвана в областта акушерството и гинекологията. Заключението е, че аномалията не е била установена по време на бременността, въпреки обективната възможност за това. Вследствие на тази аномалия за детето К. са необходими високоспециализирани медицински грижи, провежда се терапия за хронична бъбречна недостатъчност, всяка инфекция крие риск, детето е на специална диета какво може да приема и какво не, като на майката е проведено нарочно обучение за това още от раждането на детето.

От показанията на свидетелката И. се установява, че по време на бременността М. се грижила перфектно за здравословното си състояние. Свидетелката Е. М. Ез, съпруга на брата на ищеца, която по същото време е била бременна, като д-р П. е била и неин лекар, сочи че са ходили заедно с ищцата на консултации и д-р П. винаги е казвала на М., че всичко е наред, че няма никакъв проблем и че бременността й върви перфектно. Д-р П. е мерила близнаците и е казвала, че всичко е наред, д-р П. не е отправяла никакви предупреждения към М.. До момента на раждането ищците не знаели за съществуването на какъвто и да е проблем с двете деца-близнаци. Свидетелят Б. (брат на ищеца) разказва, че са очаквали „двойна радост“ от раждането на две здрави деца, купували креватчета, детско обзавеждане и други необходими за бебетата неща. След раждането на децата, всички са били в шок от медицинското състояние на същите. Свидетелят Б. сочи, че ищците изпаднали в депресия, а ищеца отключил псориазис от силния стрес. Свидетелката Ез сочи, че М. се променила психически. За всяко нещо изпада в паника. Свидетелката И. сочи, че в началото ищцата дори не се хранела, било много тягостно, за тях светът се сринал, притеснени са за всяко нещо. Стресът не само не намалява, но и се увеличава. Страхуват се и от бъдещата трансплантация. „Стискат зъби и гледат да правят каквото трябва“. Страхуват да имат друго дете, защото не искат да изживеят още един ужас и стрес. Поради вродените аномалии, детето К. има непрекъснато здравословни проблеми. Ищците я водят постоянно по лекари.

„От бебенце я дупчат всеки месец за изследвания“ казва свидетелката И.. От тревоги по детето К. не могат да спят, прибягват до лекарства, за да заспят. Дори и при най-малката настинка на детето К. преживяват всеки път този ужас. Със сигурност са загубили вяра в лекарите, но са подчинени на медицината, защото нямат друг изход.