Решение № 381 от 02.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Кърджали, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20255140100515 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на А. И. Ж. от ******* с ЕГН: ********** против Община Кърджали, БУЛСТАТ 00235920, с адрес: гр. Кърджали , бул. „България“ № 41, представлявана от *******, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 30.10.2025 г., в *******.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2024 год. в *******, в близост до ******* в ******* слезнал от пътеката със стълби, която води до моста, представляващ кръстовище за ******* и *******. Намирайки се на тротоара, преди да пресече ******* и да продължи по *******, за да стигне до дома си, намиращ се в *******, ищецът чул зад себе си ръмжене на глутница бездомни кучета (6-7 на брой) зад себе си, като бил нападнат и ухапан по десния крак, в областта на дясната подбедрица от черно късокосместо едро куче с височина около 60- 70 см., без ушна маркировка, без каишка или наморник. Сочи, че вследствие на неговите викове от болка и уплаха, кучето е изпуснало крака му и побягнало заедно с цялата глутница. Забелязал, че вследствие ухапването е започнала да тече кръв от десния му крак, като по-късно раната му била обработена от майка му, а на следващия ден е посетил личния си лекар, д-р *******, който извършил медицински преглед, почистил и превързал раната, като му е поставил ваксина против тетанус. Оплаква се, че е имал болки в ухапаната част на крака около 30 дни след това, като мястото на ухапването било силно отточно, а възстановяването му било бавно и съпроводено със значителни болки. Изпитвал трудности в придвижването.

Твърди, че в резултат от нападението и ухапването от безстопанственото куче са му били причинени разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната подбедрица, описани в Съдебномедицинско удостоверение *******/2024 г., изд. на 01.11.2024 г. от д-р ******* - ******* в МБАЛ „*******” *******.

Навежда, че след инцидента, изпитвал страх да излиза от вкъщи, страх от нападение в гръб, страх при преминаване на мястото, на което се случила травмиращата случка, безпомощност и силна паника, когато трябва да се прибирам от училище след втора смяна 1 или след среща с приятели, дори и с придружаващ го възрастен или връстник, страх от приближаващи към него кучета или няколко на брой събрани на едно място кучета.

Възникнали проблеми и със съня му - често се будил с писък и сърцебиене, постоянно сънувал кошмари. На следващо място посочва и проблеми с храненето - нямал апетит, получавал гадене от тревожност при предстоящо излизане от вкъщи, вследствие на което отключил ’’нервен стомах” ( конвулсивни болки в стомаха и често стомашно разстройство на нервна основа), както и нетипичен нощен глад. Заявява, че страда и от всекидневно повтарящо се главоболие, вследствие на силно изживян стрес.

Изтъква, че се страхува, че инцидентът ще се повтори и ще бъде ухапан от бездомно куче, което има вероятност да е болно и му пренесе някаква болест. Акцентира, че към настоящия момент не е превъзмогнал инцидента с безстопанственото куче и не е преодолял страха си. Наложило се да посещава детски психолог.

Обръща внимание, че в началото на 2024 год. внезапно загубил баща си и поради огромния стрес, започнал да заеква и се наложило да посещава детски психолог и според ищеца инцидента с кучето, запъването при говор било овладяно. Застъпва, че след случилото се на 30.10.2024 год. отново започнал да заеква, постоянно се страхувал и изпитвал силно чувство на тревожност. Настоява, че все още не успява да се отърси от преживяното само с подкрепата на семейството и приятелите си, отбелязва, че има усещане за уязвимост и несигурност, безпомощност и неувереност, когато е навън, дори и когато е придружаван от връстник или възрастен. Излага, че заключението на психолога, който посещава е бил, че е налице посттравматично стресово разстройство.

Предвид изложеното счита, че Община-Кърджали следва да носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие, като намира за справедливо обезщетение сумата в размер на 8 000.00 /осем хиляди/ лева. Моли да се уважи искът в този размер, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането - 30.10.2024 г. до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът Община Кърджали възразява за отхвърляне на иска, като оспорва твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче.

Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен, несъответстващ на характера и броя на получените травматични увреждания и възстановителният процес от 30 дни. От друга страна вмъква, че според ответника през възстановителният процес не се е наложило приемането на обезболяващи медикаменти от ищеца, както и че съгласно Амбулаторен лист от 01.11.2024 г. не е била назначена терапия, нито се е наложило обработване на раната. Възразява, че община Кърджали е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията на бездомните кучета. Иска присъждане на разноски.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Твърденията на ищеца в исковата молба изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства. Установява се от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че на 30.10.2024 г. след училище в близост до ******* (*******) в кв. *******, ищецът се движил пеша, когато бил ухапан по десния крак от безстопанствено куче, едно от многото, които обикаляли заедно. След инцидента свидетелят Н. Ж. е придобил непосредствени впечатления от емоционалното и психическото състояние на ищеца, тъй като описва, че последният е бил уплашен и стресиран, изпитвал е болки, бил е в шок и стрес. Същият споделя и за нараняванията по десния крак на ищеца, като е бил свидетел и на оказана първа медицинска помощ от страна на майката на ищеца, която обработила раната на последния.

Също така този свидетел има впечатления и за мястото на инцидента, тъй като разказва, за по-редките вече посещения на ищеца при баба му, като конкретизира, че същата живее на 2

*******, където имало доста кучета и където сочи, че ищецът е бил ухапан. От друга страна свидетелката М. Г., която живее в непосредствена близост до мястото на инцидента потвърждава за наличието на глутница кучета, за които твърди, че все още са там, поради което ищецът е избягвал известно време посещенията при нея. Г-жа ******* също има лични впечатления от конкретните наранявания на десния крак на А., като и на двамата свидетели им е известно последващото посещение на лекар от страна на ищеца за поставяне на инжекция. Свидетелите са единодушни относно предизвикания у ищеца вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно-психологична експертиза. Към датата на увредата експертизата допуска, че психическото и емоционалното състояние на детето се проявява чрез преживявания съответстващи на реакция на остър стрес. Преживяното стресогенно събитие е довело до прояви на нарушения в съня, проблеми с апетита, ограничително и избягващо поведение при вида на куче, притеснения да се придвижва сам, което е наложило консултация с психолог и провеждане на психотерапевтични интервенции във връзка с преодоляване на травматичното събитие. Сочи се, че към момента на изследването (01.07.2025 г.) гореописаната сипмтоматика е претърпяла обратно развитие, като персистира остатъчна симптоматика, изразяваща се с повишена ситуативна тревожност при вида на бездомно куче или глутница кучета с прояви на отбягващо и ограничително поведение, с по-голяма бдителност и внимание, когато преминава през мястото на инцидента.

На 01.11.2024 г. ищецът е освидетелстван от *******, който при прегледа установил разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната подбедрица, подробно описани в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение.

Съдът приема, че на 30.10.2024 г. вечерта, в близост до ******* в кв. ******* в *******, ищецът е нападнат и ухапан от куче, в областта на дясната победрица.

Нападението и ухапването е от безстопанствено куче, което заедно с други кучета се намирало на мястото на инцидента, като същите са довели както до телесни увреждания на здравето на ищеца - кръвонасядания и рани, така и до психически увреждания постравматично стресово разстройство, влошило качеството на живот на ищеца, който е с прояви на избягващо и ограничително поведение при вида на куче.

Събраните доказателства установяват пряко и пълно механизма на увреждане на ищеца - внезапно и безпричинно нападение и ухапване от бездомно и безнадзорно куче, довело до телесна и психическа травма като отрицателно въздействие върху благо, охранявано от правото - здравето. Претърпяването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания е в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие, като не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЖ органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за дейността на които отговаря кметът на населеното място, а съгласно чл. 138 от ППЗВМД кметовете на общини и на кметства организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона; осигуряват специално оборудвани за превозване на 3 безстопанствени животни транспортни средства; осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите; назначават лице, което ръководи изолатора и обезпечават залавянето на безстопанствените животни. В чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ е предвидено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, а съгласно чл. 49 от ЗЗЖ и да ги обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс.

От анализа на тези разпоредби следва, че на територията на Община Кърджали ответникът е този, на който законът е вменил изпълнение на задължения за предприемане на действия по опазването на общественото здраве от безстопанствени кучета, а такива са тези, които нямат или са изоставени от своите собственици и необитават дом, ферма или специално определено за тях място, и които подлежат на настаняване временно в изолатор на общините и кметствата.

По иск за вреди от нараняване от куче, в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт /отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти/ - чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента. Ответникът може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината /в този смисъл Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./.