Решение № 29 от 19.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530201630 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „**********“ ООД с ЕИК ********** представлявано от Ж. Т. Т. с ЕГН ********** - Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „********** „**********“, чрез адв. Е. Ж. - АК Стара Загора, против Електронен фиш Серия К № 10680161 на ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Подробни съображения се сочат в хода на съдебните прения.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се адв. Е.Ж.АК Стара Загора.

Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора не изразява становище и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалвания Електронен фиш Серия К № 10680161 на ОД на МВР, гр.Стара Загора на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Ж.

Т. Т. - законен представител на „**********“ ООД за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 900 лв. за това, че на 16.04.2025г. в 07:57ч. в обл. Стара Загора, на път 1-5, км.239+630, до бензиностанция“Шел“, управлява в посока към гр.Димитровград, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, за АМ, полуремарке „**********“ с регистрационен номер ********** със скорост от 142 км/ч 1 при ограничение от 60 км/ч, като нарушението е установено и заснето със Ситрафик радарна система ERS400 с № 1093DEА401080095 , при което превишаването на разрешената скорост е с 82 км/ч., като е отчетен км/ч толеранс.

От клип, заснет на 16.04.2025г. с със Ситрафик радарна система ERS400 е видно, че на 16.04.2025г., в 07:57ч., полуремарке „**********“ с регистрационен номер ********** е засечен със скорост 142 км/ч, при ограничение 60 км/ч.

Относно техническата изправност на Ситрафик радарна система ERS400 с № 1093DEА401080095 са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, писмо от ГДНП от 27.08.2021г. и протокол за проверка № 115-СГ-ИСИС/15.08.2024г.

Във връзка със собствеността на заснетия товарен автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на полуремарке „**********“ с регистрационен номер ********** е „**********“ ООД.

От представената справка от търговския регистър е видно, че Ж. Т. Т. с ЕГН ********** е управител на дружеството „**********“ ООД.

Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни фишове.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават електронни фишове за налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

По преписката е предоставено заверено копие на документ удостоверяващ изправността на задължителния тахограф, който е бил монтиран на товарен автомобил „**********“. Видно от същия е, че на 27.11.2024г. устройството е преминало контролна проверка от която било установено, че превозното средство е с поставен скоростоограничител с данни 90 км/ч, т.е превозното средство не може да се движи с по-висока от тази скорост.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Същите са официални документи или автоматично генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.

2

Видно от представената фотоснимка на която е заснет полуремарке „**********“ с регистрационен номер **********, измерената скорост на движение е била 147 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км/ч, поради което в атакуваният ел. фиш е отразена наказуема скорост от 142 км/ч.

На първо място, видно от събраните гласни доказателства санкционния орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци на административно- наказателния състав, такъв под какъвто е подведен под наказателна отговорност жалбоподателя Ж. Т., в качеството му на управител на „********** ООД" и съответно извършването на нарушение вината на нарушителя – липсват надлежни доказателства за факта на установеното от АНО. Безспорно е, че полуремаркето „**********" явно не е МПС. То е част от автомобилен състав и е прикачено на товарен автомобил /влекач/. Несъстоятелно е да се твърди, че полуремаркето ще развие скорост в размер на 142 км. в час и то самостоятелно. Също така се установи в съдебно заседание, базирайки се на постъпилите гласни доказателствени средства - разпита на водача на влекача на процесното полуремарке - св.Д. И. Ж., че товарното МПС / е снабдено с ограничител, който технически не позволява превишаване на скоростта над определени стойности. От анализа на събраните доказателства е видно, че вмененото нарушение на правилата за движение не е прецизирано по несъмнен начин и санкционираното лице не следва да носи админитративно наказателна отговорност. За да бъде прецизен и в съответствие с изискуеми законови норми, АНО е следвало да посочи при констатация на нарушение от този вид, че полуремаркето е съставна част от композиция на „влекач", като бъдат посочени също толкова прецизно регистрационни табели и на двете ППС.

Нещо повече, с оглед предоставеното и прието като доказателство – Протокол за извършена проверка в което е посочено, че товарен автомобил „**********“ е със заводски оборудван ограничител на скоростта до 90км/ч.

Ето защо не може да се направи обоснован и категоричен извод, че това е била скоростта на движение на процесния товарен автомобил, на чийто водач е ангажирана административно- наказателната отговорност, а не скоростта на движение на друго МПС.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в конкретиката на настоящия казус не се доказа по безспорен начин извършването на нарушението. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че административно наказание се налага за административно нарушение, което следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя (което е основен принцип в НПК).

В случая предмет на контрол е електронен фиш, приравнен по своите последици на наказателно постановление - по арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП.

При разглеждане на спора по същество, в тежест на административнонаказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение, 3 индивидуализирано с всички признаци на нарушението. В случай, че административнонаказващият орган не успее да докаже, че посоченото в АУАН и НП деяние е осъществено, то издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение и следва да бъде отменено.

При този изход на правния спор, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от предоставеният договор за правна защита и съдействие (л.д.23), договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 1000 (хиляда) лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10680161 на ОД на МВР - Стара Загора с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Ж.

Т. Т. с ЕГН ********** - законен представител на „**********“ ООД с ЕИК 201656828 за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 900 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да заплати на Ж. Т. Т. с ЕГН ********** - законен представител на „**********“ ООД с ЕИК 201656828 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева или 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4