Определение № 3051 от 09.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3051 гр. Варна, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100501579 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 43845/12.06.2023г. от А. Т. В.

, чрез процесуален представител – адв. Р. М. - ВАК против Решение № 1627/15.05.2023г. по гр.д. № 8935/2022г. на РС- Варна, 48св., с което въззивника е ОСЪДЕН да заплати на С. И.

В., ЕГН **********, сумата от общо 16637,21 лв. (шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки), от която 15624,97 лв. -главница и 1012,24 лв. - лихва, представляваща дължимата от ответника 1/2 част от парични задължения по договор за потребителски кредит № 125003 от 03.10.2017г., сключен от ищцата С. И.

В. с „Райфайзенбанк България", заплатени в повече от припадащата се на ищцата част за периода 03.04.2019г. до 07.09.2021г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.07.2022г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК Считайки решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,моли за отмяната му, за уважаване на направеното възражение за прихващане на насрещната престация със сумата от 102 781 лева и отхвърляне на иска. Излага, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанциониия съд не е приел направеното от ищеца възражение за прихващане със сумата от общо 102 781 лева, представляваща сбор от подробно описани в отговора на исковата молба суми, с които ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка, като въз основа на представеното й пълномощно от А. В. е прехвърляла суми от банковите му сметки в свои сметки, теглила е суми кеш в лева и валута, по време на фактическата им раздяла, без негово знание и съгласие, без да е търсила последващото им одобрение.

Твърди се, че съда се е произнесъл по непредявен предмет , т.к. не е предявен иск за присъждане на мораторна лихва, както и, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив, като в мотивите на решението съда е обсъждал приетите по делото ССЕ-зи относно дължимата лихва, а в диспозитива е посочил , че се дължи лихва от 1012.24лв., без да е ясно как е сформирана, за кой период от време и върху коя сума се дължи. Излага се , че съда не е обсъдил възраженията на ответника по същността на спора , а именно, че не е знаел, не е бил информиран от ищцата за теглените от нея кредити през 2016 и 2017 год.,не е знаел за целта на тези договори за банкови кредити, които са сключени по време на фактическата им раздяла, а бланкетно е посочил, че „ответникът не е провел пълно и главно обратно доказване, че сумата не е изразходвана за нуждите на семейството." Съда е 1 пренебрегнал факта, че А. В. не е страна по договорите за кредит. Кредитополучател е С.

В., а солидарни длъжници са две юридически лица-„Кантора Варна" ООД и „Емфрейм"ЕООД, а по чл.127,ал.2 от ЗЗД предположението е ,че солидарните длъжници са се облагодетелствали в равна степен и че във вътрешните им отношения дължат по равно.Твърди се , че съдът изцяло е пренебрегнал възраженията на ответника, че С. В. е разполагала с пълномощно от А. В. с учредени правомощия да се разпорежда неограничено с личните му средства по 5 банкови сметки, в които към момента на теглените 2 кредита през 2016 и 2017г. е имало достатъчно средства в лева и валута, което не е налагало тегленето на нови кредити. Така напр. на 11.03.2016 год., С. В.-тегли /купува 15200 евро,/29 769 лв./ преди да сключи 2 договора за банкови кредити на 20.06.2016 год./ от банкова с/ка № BGTTBB94005115 04 5417 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с титуяр А. В.; На 20.04.2016 год.,по същия начин тегли 35 100 евро,/68 725 лв./;На 02.06.2016 год.тегли 25 000 евро/48 962 лв/;ОБЩАТА сума в общ размер 75 300 евро/ 147 456 лв./.

Твърди , че с личните му средства, С. В. е учредила по Договор № 110111/20.06.2016 год.ОСОБЕН ЗАЛОГ върху паричните средства в размер на 17 550 евро, което се установява от извлечение от банкова с/ка на С. В. в «Райфайзенбанк» с/ка BG14RZBB9155100703 7718,като на 03.06.2016 г.от с/ка с титуляр А. В. с/ка B G 65ТТВВ 9400 51504 5417 си е превела по посочената по- горе лична сметка сумата от 18 400 евро.

От спестовната с/ка с титуляр А. В. № BG30TTBB9400 4525 87 1630 „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД само за 1 месец- през периода 01.12.2017 год. до 29.12.2017 год.,С. В. по време на фактическата им раздяла,е захранвала своя с/ка BG17RZBB9155 1008 5904 40 в „Райфайзен Банк“ ЕАД,теглила суми кеш на каса в общ размер 64160 лв.по време на Фактическата им раздяла.

В тази връзка е направено и възражение за прихващане , като общия размер на претенцията за прихващане е в размер на 102 781 лева. и за сумите- в общ размер от 22000 лв. , които С. В. е изтеглила от банкова с/ка BG30TTBB94004525 87 1630 с титуляр А. В.,в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД само за периода от 01.11.2017 год.до 30.11.2017 год., сума в общ размер от 46 410 лв. изтеглена от същата сметка за периода 1.12.2017 год.до 29.12.2017 год;сумата от 17 550 евро,която ищцата е изтеглила на 02.06.2016 год от личната с/ка № BG65TTBB9400 51504 5417 на А. В..

Твърди, че съда не е обсъдил възражението му , че вземанията от трудови възнаграждения стоят извън законовите обекти на съпружеската имуществена общност, както и фактите неоспорени от ищцата , че по банковия жилищен ипотечен кредит по Договор № 1055/12.03.2013 год. сключен с банка "Сосиете Женерал Експресбанк" АД за сумата от 50000 евро, е направил предварителна вноска по кредита с лични средства от трудови правоотношения в размер на 10 000 евро. Така ако се вземе предвид внесената от ответника сума от 10 000 евро, с лични средства, и неограниченото разпореждане с личните средства на А. В. от страна на С. В. се достига до извод,че С. В. не е заплатила в повече от припадаща й се част от задължението по кредита от 2013 год.

Въззивника е направил доказателствено искане с правно основание чл.266 ал.З от ГПК, да бъде допусната ССЕ, със задача:Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото да отговори на следните въпроси:

1. По банкова с/ка в лева,с титуляр А. В. № BG30TTBB9400 4525 87 1630 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /“Банка ДСК“/ за периода 11.03.2016 год.до 03.06.2016 год., включително, С. В. разпореждала ли се е със средства-тегли/купува или прехвърля по свои сметки парични средства, кога и в какъв размер;

2. По банкова с/ка ,с титуляр А. В. № BG65TTBB9400 51504 5417 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /“Банка ДСК“,на 02.06.2016 год.,С. В. изтеглила ли е сума в размер на 17 550 евро.;

3. По банкова с/ка в лева,с титуляр А. В. № BG65TTBB9400 51504 5417 в „Сосиете 2

Женерал Експресбанк“ АД / „Банка ДСК“ на 03.06.2016 год.,С. В. превела ли е сумата от 18400 евро по личната си банкова с/ка № BG14RZBB9155100703 7718 в „Райфайзен банк" ЕАД.

4. По банкова с/ка с титуляр А. В. № BG30TTBB9400 4525 87 1630 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за прериода 01.11.2017 год.до 29.12.2017 год.С. В. ,по време на фактическата им раздяла, разпореждала ли се е със средства, като е теглила суми кеш на каса, или е захранвала своя с/ка BG17RZBB9155 1008 5904 40 в «Райфайзен банк»ЕАД със сума е общ размер 46 410 лева.

Претендира уважаване на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Противопоставя се на доказателственото искане на ответника като неоснователно.

Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на производството, намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса. В същата обаче е наведено твърдение, че диспозитива на решението не съответства на мотивите на съдебния акт, което не е взето предвид преди администрирането й във ВОС.

Съдебната практика трайно приема, че когато има изложени мотиви, но съдът е пропуснал да се произнесе или произнасянето му не отразява тази действителна воля, е налице ОФГ, която трябва да се поправи по реда на чл.247 ГПК.

С оглед изложеното въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за преценка наличието на ОФГ в постановения съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1579/2022г., по описа на ВОС.

ВЪРЩА на Варненски районен съд гр.дело № 8935/2022г. за преценка наличието и поправка на допуснати ОФГ в Решение № 1627/15.05.2023г. по дело, съобразно изложените в жалбата оплаквания.

След произнасяне, делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3