Решение № 479 от 12.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Перник, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20231720200878 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 8131 от 18.04.2023 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)гр.София, с което на Л. Т. Х., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б„а”, предл. 2-ро от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал.1 т.4 б.“а“, чл.7 ал.1 т.3 б.“б“, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.) е наложено на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро ЗП административно наказание глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).

Жалбоподателят Л. Т. Х. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице съответствие на правната квалификация, дадена на описаното нарушение в АУАН и в обжалваното наказателно постановление, както и че описаната фактическа обстановка е неправилно подведена под материалноправната норма, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Лично не участва в хода на съдебното производство, като се явява упълномощения му защитник адв. Т. Б. от САК, която поддържа жалбата.

1

Допълнително в представена молба излага доводи за процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, свързано с описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, като твърди, че е налице несъответствие между дадената правна квалификация на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Твърди, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Излага алтернативни доводи за маловажен случай, както и за несправедливост на наложеното наказание. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно–да го измени, като намали размера на административното наказание глоба до предвидения в закона минимален такъв.

Претендира за присъждане на разноски по делото, с оглед представения договор за правна помощ и съдействие.

Административнонаказващият орган - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител ю.к. С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

От фактическа страна:

На 14.03.2023г. в 12:01 часа на АМ Струма, км 30+500, на пътен възел за с.

Боснек, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите Е. Л. С. и Н. М.

ЛА. – инспектори в АПИ, гр. София спрели за проверка движещото се в посока към гр.

Дупница – гр.София съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“, модел Р420 с рег.№******** и полуремарке с три оси с рег.№********. Същото се управлявало от Л. Т. Х. и превозвало трошен камък. Контролните органи извършили измерване чрез електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на пътно превозно средство модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5м и установили, че при измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.200 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал.1,т.3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 7.200 т. Установили са и че измереното 2 натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 12.800 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 1.300 т. Съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, пътното превозно средство е тежко. Св. Е. Л. С. на място съставил АУАН № 0009464 от 14.03.2023 г., в който приел, че установения факт досежно констатираното превишаване на стойностите по 7, ал.1, т.3, б.„б” вр. чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., осъществява състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване, който не заявил възражения, като получил препис от него. Въз основа на представените материали, административно-наказващият орган извел извод, че се извършва движение с тежко пътно превозно средство (ППС), без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата и издал атакуваното НП, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв.

Процесното НП е връчено на Л. Т. Х. на 24.04.2023г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 1040 09F1LK G.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 0009464 от 17.02.2023 г., разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, сертификат за одобрение на типа везна PW-10 номер: ТСМ 128/04-4103, заявление за последваща периодична проверка №000029-34276/20.06.2022г. и Приложение №1 към него на везна модел PW-10 с фабричен № К0200007, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на ролетката № 1304/18/5м, свидетелство за калибриране на ролетката, протокол за измерване на превозно средство № 00000124/2023 от 14.03.2023г., протокол за проведено обучение от 30.08.2019г. и 29.04.2021 г., свидетелство за регистрация част ІІ на влекач „Скания Р”, модел „420 ЛА ХНА” с рег. № ********, Заповеди №№ РД-11246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от 31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, които кореспондират и със свидетелските показания на Е. Л. С. и Н. М.

А.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства.

От правна страна:

Видно е от обжалваното наказателно постановление, че управляваното от жалбоподателя ППС е определено от административно-наказващия орган като тежко в хипотезата на чл. 3 от Наредба № 11/2011 г. и по-конкретно т. 4, б.“а“ и т.3, б.“б“ натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Данните показват, че при 3 измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.200 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е с 7.200 т. Установено е и че измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 12.800 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 1.300 т. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е принципно допустимо в условията на разрешителен режим.

При него са възможни две хипотези – или издаване на разрешително от орган по чл. 14, ал. 2 от Наредбата като самостоятелен административен акт – чл. 8, ал. 2 от Наредбата и заплатена пътна такса – чл. 8, ал. 4 от Наредбата, или документ за заплащане на такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура" – чл. 37, ал. 1 от Наредбата, чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а) от Закона за пътищата.

В същото време за осигуряване безопасността на участниците в движението, разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г., неизпълнението на което се санкционира по чл. 177, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Видно от описанието на нарушението в АУАН обаче са описани само обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на осите, без да е посочено, че водачът няма разрешение от АПИ. Едва в наказателното постановление се сочи, че водачът извършва превоз на товар-трошен камък, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

В АУАН са описани обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на осите, които са елементи от обективната страна на състава на нарушение по 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП. Това "допълнение" на фактите в НП, че водачът няма разрешение, всъщност създава неяснота относно действителната воля на административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. В тази връзка е без значение, че е налице съответствие между правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма в НП, доколкото описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП се разминава - не става ясно дали водачът е санкциониран за това, че е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на 4 регионалното развитие и благоустройството или за това, че е извършвал превоз на трошен камък, като е управлявал ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ. Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй като води до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да организира ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление - включително относно компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението на материалния закон.

Самата разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства гласи: "Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3". В случая, при проверката и съставения акт за установяване на административно нарушение не е констатирано, че движението се извършва без разрешително, а е констатирано отклонение от допустимото натоварване на осите. Несъответствието между фактическото описание на нарушението в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, вменено във вина на дееца и приложената от административно-наказващия орган санкционна норма е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят не може да разбере за какво точно нарушение е наказан – дали за това, което е описано от фактическа страна или за това, което е посочено в приложената санкционна норма. Констатираните процесуални нарушения са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице /в т.см. решение № 63 от 8.03.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 23/2023 г./.