Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1232 от 20.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 1039/2026
Вид
Определение № 1232
Подписан
20.08.2026
Състав
Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 64 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 149, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.441 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. Бургас, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев. като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20262100201039 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.439, ал. 1 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молбата на лишения от свобода В. К. Б., ЕГН:**********, чрез адв. Л.

Райнова за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му по НОХД № 378/2024г. на ОС Бургас наказание четири години „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна като посочва, че не е налице втората предпоставка, установена в закона, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на осъдения, в степен, позволяващ извод за постигнато поправяне. Акцентира на обремененото съдебно минало и високия брой точки на риска от рецидив.

Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата и предлага тя да се остави без уважение. Посочва, че не е налице втората предпоставка, установена в закона, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на осъдения. Посочва, че актуална оценка на риск от рецидив остава във високи стойности, като също не е отчетена промяна от предходната такава. Акцентира на омаловажаването на отговорност за извършеното престъпление и на вредата, която Б. е нанесъл със своето поведение като посочва, че той не приема отговорността си за престъплението, за което е осъден.

Защитникът на лишения от свобода адв. Райнова поддържа молбата и предлага тя да бъде уважена, тъй като според нея са налице предпоставките на чл.70 от НК. Алтернативно моли Б. да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Лишеният от свобода Б. моли съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, или да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и прие за установено следното:

Лишеният от свобода В. К. Б. изтърпява общо наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“ на основание чл. 149, ал. 5 НК, наложено му по НОХД№378/24г. на Бургаски окръжен съд, при първоначално определен строг режим. Начало на наказанието 1 24.07.2023г. Лишеният от свобода Б. е постъпил в Затвор Бургас на 24.07.2023г.

Преразпределен е в ЗО„Дебелт“ от 25.06.2025г. В Затво ра е за трети път. Осъждан е многократно.

Първоначалната му оценка на риска от рецидив е изготвена на 24.06.2025 г., като рискът е определен във високи стойности – 104 точки. Като проблемни зони с най-големи нужди от корекционно въздействие са идентифицирани

„отношение към правонарушението“, „трудова заетост“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди първоначално е определен като висок, свързан с възможността за извършване на нови правонарушения с финансов мотив. Рискът по отношение на персонала, останалите лишени от свобода и самия него е определен като среден. В рамките на първоначалното индивидуално планиране като основни цели и задачи са определени: разпознаване на факторите, способстващи за извършването на правонарушения; включване в образователен процес; развиване на способности за разпознаване на проблемите и тяхното адекватно разрешаване; повишаване на самоконтрола; формиране на модел на обществено приемливо поведение и изграждане на умения за осъзнаване на последиците от собствените действия. При следващото оценяване е отчетено намаляване на риска от рецидив от 104 на 90 точки. Актуалната оценка, изготвена във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване, продължава да определя риска във високи параметри, като стойността му остава непроменена – 90 точки. Отчетено е леко намаляване на стойностите в зоните, определени като проблемни при първоначалната оценка, но същите продължават да изискват корекционно въздействие. Като проблемни зони, в които корекционната работа следва да продължи, са посочени „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. По отношение на зоната „отношение към правонарушението“ е отчетено, че лишеният от свобода Б. признава деянието си, но го оп равдава и омаловажава. Не изразява съжаление към жертвата. Констатирани са ниско правно съзнание и склонност към пренебрегване на ограниченията. Не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му поведение, както и вредите, причинени от него. Отчетено е наличието на утвърдени криминални нагласи. В зоната „умения за мислене“ е установено, че изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемните ситуации и намирането на рационален начин з а разрешаването им. Не си поставя цели и е склонен към необмислени действия. Към настоящия момент рискът от вреди спрямо обществото е променен от висок на среден.

Същият е свързан с възможността за извършване на користни и насилствени деяния, както и се инициира при наличие на стремеж за удовлетворяване на полово желание. Не са отчетени опасения във връзка с бягство или отклонение.

В условията на ЗО „Дебелт“ лишеният от свобода Б. е записан като ученик в трети клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора – Бургас. Посещавал е редовно учебните занятия и успешно е завършил учебната година. Включвал се е и в мероприятията, организирани от училището. Участвал е в специализирана програма за превъзпитание и ресоциализация на уязвими групи – представители на ромската и други етнически общности от заведенията за лишаване от свобода. По време на изтърпяване на наказанието със заповед му е било наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за участие в хазартна игра с карти със залог цигари. Наложеното дисциплинарно наказание е изтекло по давност, поради което към настоящия момент лишеният от свобода Б. се счита за ненаказван. Не е бил поощряван с награди. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“ Б. не е включен поради обстоятелството, че остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“ е повече от три месеца.

По повод подадената молба за условно предсрочно освобождаване с него е проведено интервю, в рамките на което са обсъдени основни въпроси от програмата, а именно отношението му към извършеното престъпление, мотивацията за промяна на поведението, отношенията с близките и възможностите за трудова реализация след освобождаването. В затворническата йерархия Б. заема средна позиция. Поради натрупания опит в затвора е 2 приобщен към затворническата субкултура и етноса си и е ориентиран към задоволяване на базисни потребности. Притежава лидерски качества, но обикновено предпочита да остава в сянка. В условията на втора група общува умерено. В междуличностните взаимодействия е добронамерен, но при провокация е възможно да прояви враждебно и агресивно поведение.

Нивото на интелект и познавателните му интереси са с ниски стойности. Липсват асертивни и емпатийни умения. Отчетено е ниско ниво на социална и личностна зрялост, както и липса на самокритичност по отношение на собствените поведенчески прояви. Склонен е да прехвърля вината върху външни фактори и обстоятелства извън собствената си личност.

Към пенитенциарния персонал и надзорно-охранителния състав се отнася съобразно съществуващите правила и изисквания. Корекционната работа с лишения от свобода е съобразена с индивидуалния план на присъдата и е насочена към затвърждаване на мотивацията за недопускане на правонарушения, както и към развиване и поддържане на трудовите умения. Като резултат от проведената корекционна работа е отчетено, че лишеният от свобода не признава престъплението, за което е осъден, и отрича да го е извършил. Не осъзнава вредите, причинени на жертвата, и не проявява самокритичност.

Констатирани са устойчиви криминални нагласи както в мисленето, така и в начина му на живот. Относно перспективите след освобождаването Б. съобщава, че ще живее на посочения от него адрес. Заявява, че съжителства на семейни начала, поддържа добри взаимоотношения с партньорката и дъщеря си и се чувства подкрепен от тях. По отношение на бъдещата си трудова реализация признава, че преди постъпването в затвора е осигурявал средствата си предимно чрез незаконна дейност. Относно намеренията си след освобождаването заявява единствено, че „ще търси някаква работа“. Въз основа на проведената до настоящия момент корекционно-възпитателна дейност е отчетено, че лишеният от свобода Б. формално декларира нагласи и желание за промяна на противообществения си модел на поведение.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд -20.08.2026г.,осъденият Б. е изтърпял фактически 3 години и 26 дни от наложеното му наказание, като от положения труд са му зачетени 1 (един) месец и 19 (деветнадесет) дни, или общо е изтърпял 3 (три) години, 2 месеца и 15 (петнадесет) дни. Остатъкът за изтърпяване е 9 (девет) месеца и 15 (петнадесет) дни.

Ангажирането на извод по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на цялостното поведение на лицето по в реме на изтърпяване на наказанието до момента. Установените фактически данни по делото формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. – изтърпяването фактически на не по-малко от половината от наложеното му наказание. Не е налице според съда втората предпоставка, установена в закона, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на осъдения, в степен, позволяващ извод за постигнато поправяне и превъзпитание. Преценката за наличието на тази предпоставка не може да бъде извършена въз основа на отделно обстоятелство от поведението на лишения от свобода, нито единствено според числовата стойност на риска от рецидив. Необходимо е комплексно да бъдат съпоставени цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода, динамиката на риска от рецидив и вреди, изпълнението на индивидуалния план на п рисъдата, участието в образователни и корекционни дейности, отношението към извършеното престъпление и установените към настоящия момент криминогенни дефицити. От тази гледна точка съдът отчита настъпилата в хода на изпълнение на наказанието положителна промяна.

Първоначалната оценка на риска от рецидив от 24.06.2025 г. е била във високи стойности – 104 точки, а при последващото оценяване стойността е намалена до 90 точки. Положителна динамика е настъпила и по отношение на риска от вреди за обществото, който от първоначално определен като висок е редуциран до среден. Не се отчитат и опасения във връзка с бягство или отклонение. В полза на осъдения следва да бъдат отчетени и данните 3 относно включването му в образователния процес. В условията на ЗО „Дебелт“ той е записан като ученик в трети клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора – Бургас, посещавал е редовно учебните занятия, успешно е завършил учебната година и се е включвал в организираните от училището мероприятия. Участвал е и в специализирана програма за превъзпитание и ресоциализация на уязвими групи – представители на ромската и други етнически общности от заведенията за лишаване от свобода. Действително в хода на изпълнение на наказанието му е било наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за участие в хазартна игра с карти със залог цигари, но същото е изтекло по давност. Ето защо съдът не основава отрицателния си извод относно поправянето на това дисциплинарно нарушение и не третира осъдения като дисциплинарно наказан към момента на произнасянето. Съдът не извежда неблагоприятен извод и единствено от обстоятелството, че осъденият не е бил поощряван с награди. Липсата на награди сама по себе си не е достатъчна да обоснове отказ от условно предсрочно освобождаване. По същите съображения не може да бъде ценено във вреда на Б. и невключването му към настоящия момент в специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, тъй като от доказателствата се установява, че причината за това е остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“, който е повече от три месеца, а не отказ или нежелание на осъдения да участва в програмата. По повод молбата му за условно предсрочно освобождаване с него е проведено интервю, при което са обсъдени отношението му към извършеното престъпление, мотивацията за промяна на поведението, отношенията с близките и възможностите за трудова реализация след освобождаването.