Определение № 21 от 16.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600013 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 35-та НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения П. И. Б., против определението от 18.12.2024 г., постановено по ч.н.д. № 969/2024г. по описа на ПзОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата е изложена претенция да се отмени определението на окръжния съд и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Обжалваният акт е окачествен като неправилен и необоснован, като е отправена критика към решаващата инстанция за пренебрегване данните за положително поведение на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и с атакуваното определение в аспекта на събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

Няма спор относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване. Действително Б. фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му чрез групиране на наказания общо най-тежко наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а именно 1г. и 3м.

Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. За подобна констатация се налага цялостно изследване на пенитенциарния му престой.

От приложените по първоинст.дело становище на началника на Затвора гр. * и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Б. и от информацията в затворническото му досие се извличат данни за безпроблемно битуване в затворническата среда, за липса на агресивни прояви, зависимост от ПАВ и 1 дисциплинарни наказания, за добра образованост, емоционална интелигентност и социална интеграция, за подкрепа от семейния кръг, за ниски рискове от рецидив и вреди, а също за постоянна трудова заетост. ПАС се съгласява с мнението на проверяваната инстанция, че споменатите прояви и личностови характеристики, които безспорно се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.

Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава.

Окръжният съд е отчел необходимостта от продължаване работата с жалбоподателя за преодоляване на дефицитите в проблемните зони „умения за мислене“, доколкото все още не е налице неспособност за дефиниране на проблемите, и „отношение към правонарушението“, доколкото липсва обективно осъзнаване на обществената опасност на сторените престъпления, напротив – наблюдава се тяхното неглижиране и омаловажаване. Акцентирал е на констатацията на затворническата администрация за незавършен корекционен процес специално в посока към повишаване на самокритичността.

И в последна сметка е споделимо виждането на проверяваната инстанция, че работата с жалбоподателя трябва да продължи. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна. Във въззивната жалба не е изложена някаква необсъдена от ПзОС обратна аргументация, която да бъде коментирана от въззивната инстанция.

С оглед направената и от апелативния съд констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 538 от 18.11.2024 г., постановено по ч.н.д. № 969/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3