Определение № 14297 от 02.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14297 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 4-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Частно гражданско дело № 20261100106949 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е от Фондация „Уилиам Схрикер“, Защита на младежта и реинтеграция на непълнолетни, със седалище в Кралство Нидерландия, молба с искане за признаване на територията на Република България на две чуждестранни съдебни решения, постановени в държава-членка на Европейския съюз (Кралство Нидерландия) – с първото молителят е назначен за настойник на детето С.Т.К., а с второто е поправено фамилното име на детето София в първото.

Съдът намира, че молбата за признаване на чуждестранните съдебни решения е недопустима. В чл. 621, ал. 1 от ГПК е посочено, че съдебно решение или друг акт, постановен в други държави – членки на Европейския съюз, се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Законодателят е предвидил признаването (зачитането) на чуждестранното съдебно решение да се извършва пряко от органа, пред който то следва да се предяви – съответното длъжностно лице по гражданското състояние (детето се твърди да е български гражданин, поради което задължително трябва да е вписано в регистъра на населението – чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за гражданската регистрация). Такова е и разрешението, дадено в чл. 118, ал. 1 от КМЧП. Прякото признаване на съдебните решения, постановени в други държави – членки на Европейския съюз, е проекция на принципа на взаимното доверие и изключва 1 приложението на чл. 622 от ГПК. При положение че длъжностното лице по гражданското състояние откаже зачитането на решението, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск, който се разглежда по реда на чл. 622 от ГПК. В чл. 622 от ГПК са очертани страните в процеса – заинтересованата страна (молител, ищец) и насрещната страна (ответник), т.е. трябва да е налице спор между заинтересованата страна и насрещната страна, за да се разреши този спор по реда на чл. 622 от ГПК. Законът е предвидил, че интерес от водене на този иск има единствено лицето, по чието искане органът, пред който се представя решението, е отказал да го признае (зачете).

Именно длъжностното лице по гражданското състояние трябва да прецени условията за признаване на чуждестранния съдебен акт, защото то разполага със съответната информация за евентуалното наличие на друго решение, противоречащо на решението, чието признаване се иска. В този смисъл е и съдебната практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на иска (напр. Определение № 416/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 149/2009 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС; Решение № 23/13.02.2006 г. по гр.д. № 638/2005 г., ІІ Г.О. на ВКС, и др.). Очевидно настоящата хипотеза не е такава, тъй като в молбата липсват каквито и да било твърдения за спор досежно признаването (зачитането) на процесните чуждестранни решения.

В настоящия случай молителят не е използвал способа на прякото признаване (зачитане) от съответния орган, а той директно е сезирал съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване (зачитане) на чуждестранните съдебни решения, установителният иск по чл.

622 от ГПК се явява недопустим.

Ето защо, поради наличието на друг ред за признаване (зачитане) на чуждестранните съдебни решения, молбата, подадена от Фондация „Уилиам Схрикер“, Защита на младежта и реинтеграция на непълнолетни, е недопустима. Молителят няма правен интерес от съдебното признаване (зачитане), поради което молбата с приложенията следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.

Така мотивиран и по аргумент от чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ 2

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А молба вх. № 90373/02.07.2026 г. с приложенията и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.дело № 6949/2026 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3