Решение № 58 от 31.01.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2916/2022
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 31.01.2023
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Емил Кръстев Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.24 ал.1 изр.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Враца, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Е. Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Е. Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420102916 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба вх. №13797/ 26.09.2022 г. от Държавата,представлявана от Явор Илиев Гечев - министър на земеделието,с адрес за призоваване гр.София бул.”Христо Ботев”№78 ет.1,против Е. П. С. с ЕГН ********** от с.Х****** общ.Х****** обл.В***** ул.”******”№*.
Исковата молба съдържа твърденията,че Държавата била собственик на поземлен имот с идентификатор
*** с.М******* общ.Х************нива от 35.230 дка ІІІ кат. в м.”Златията”,представляваща имот №002026 по плана за земеразделяне на селото/.Правото на собственост било придобито с договор за замяна на недвижими имоти №02/ 08.04.2009 г.,сключен между министъра на земеделието и храните и И. Т. Г. и П. Ту. Г..
При сключването на договора била спазена формата по чл.48 от ЗДС/договорът бил вписан в СВ Бяла Слатина и СВ Козлодуй/.С извършената замяна,имотът бил станал част от държавния поземлен фонд.
След придобиване правото на собственост/през 2012 г./,И. Г. бил сключил договор за аренда на имота. На 11.12.2018 г. неговите наследници П.
Ц.а Г.М. П. К. и М. И. Г. били продали имота на ответника.На свой ред,на 02.04.2019 г. ответникът бил продал имота на ”Елана Агрокредит”АД.
1
По този начин,без да е собственик,ответникът бил ползвал и придобил блага през стопанската 2018-19 г.. Респ.,МЗ било лишено от възможността да отдаде под аренда имота.
От МЗ изчисляват обогатяването на ответника на сумата от 4 651.16 лв.,вземайки предвид договор за аренда на земеделски земи от ДПФ в землището на с.М. от 2013 г./на търг била постигната цена от 132 лв./дка/.
Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на Държавата сумата от 4 651.16 лв. - обезщетение за стопанската 2018-19 г.,ведно със законната лихва и разноските по делото.
Искът е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.Ответникът е дал отговор,чрез адв.В. Ч. от АК Враца гр.Враца ул.”Лукашов”№10 офис 502.Оспорва иска като недопустим и неоснователен.Ответникът бил придобил имота при започнала стопанска година и сключен договор за аренда и бил собственик само пет месеца.Претенциите на ищеца следвало да бъдат адресирани към праводателите на ответника,като арендодатели.Самият той не бил извлякъл ползи от имота по никакъв начин.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
Държавата е собственик/частна държавна собственост/ на поземлен имот с идентификатор *** с.Михайлово общ.Хайредин/нива от 35.230 дка ІІІ кат. в м.”Златията”, представляваща имот №002026 по плана за земеразделяне на селото/.
Горното е видно от представения по делото договор за замяна на недвижими имоти №02/08.04.2009 г.,сключен между министъра на земеделието и храните и И.Т. Г. с ЕГН ********** и П.Т. Г. с ЕГН **********,и двамата от гр.Враца/стр.6 от делото/.
На 11.12.2018 г.,М.П. К. с ЕГН **********,М. И. Г. с ЕГН ********** и П. Ц.а Г. с ЕГН **********,и трите от гр.В.,са продали имота на ответника.
Горното е видно от представения нот. акт №48 т.VІІІ рег. №10515 дело №807/2018 г. на нотариус с район на действие РС Козлодуй Валентин 2
Митов/стр.стр.7 и 8/.
На 02.04.2019 г. ,ответникът е продал имота на ”Елана Агрокредит”АД гр.София.
Горното е видно от представения нот. акт №177 т.ІІ рег. №2837 дело №177/2019 г. на нотариус с район на действие РС Козлодуй Валентин Митов/стр.стр.9 и 10/.
След проведен търг и с договор за аренда от 06.08.2013 г.,Министерството на земеделието и храните, чрез директора на ОДЗ Враца,е отдало под аренда вкл. ниви в землището на с.М.,срещу годишно арендно плащане от 132 лв./дка.
Горното е видно от представения договор/стр.стр.11-13/.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Искът е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с интерес.
Съгласно чл.24 ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ,м инистърът на земеделието упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд.
Разгледан по същество,искът е неоснователен.
Уважаването на иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД предполага установяване на обедняване на ищеца и на обогатяване на ответника,произтичащи от един и същи юридически факт /което е различно от наличието на причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването/.
Обедняването може да намери израз в претърпяването на вреди или в пропускането на ползи,съответно обогатяването - в придобиването на определена облага или в спестяването на разход на благо.
Същественото е,че обогатяването следва да е без основание и да е за чужда сметка.Иначе,до обогатяването може да се стигне по различни начини в резултат на действия на обеднилото се лице,в резултат на действия на обогатилото се лице,в резултат на действия на трето лице или в резултат на юридически събития.
Касателно размера на претенцията: може да се претендира обогатяването до размера на обедняването,респ. обедняването но не повече от обогатяването/т.е. по-малката сума/.
3
Ползването на имот без правно основание води от една страна до обогатяване на ответника,съизмеряващо се със спестените разходи,които е следвало да заплати на ищеца като наем,а наред с това и с обедняване на ищеца-собственик,който е пропуснал да реализира ползи от имота, например чрез отдаването му под наем на трети лица.В този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника,като се съизмерява със средния пазарен наем,който ищецът е могъл да получи,съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена,която той би следвало да плаща за ползването на имота,но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем.В този смисъл е и константната практика на ВКС - решение №677/05.11.2010 г. по гр. дело №1822/ 2009 г. на III г.о.,решение №131/27.10.2009 г. по т. дело №268/2009 г. на I т.о.,решение №1025/23.12.2009 г. по гр. дело №3841/2008 г. на I г.о. и др..
Касателно тежестта на доказване: същата се разпределя съобразно общите принципи на гражданския процес - чл.154 от ГПК.Когато се касае за неоснователно ползване на имот, собственост на ищеца,последният следва да установи при условие на пълно главно доказване не само правото си на собственост и фактическото ползване от страна на ответника без основание за това,за конкретен период от време/исковия период/,но следва да установи и размера на сумата,с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от имота и размера на обогатяването/в случая то е тъждествено по размер на обедняването,тъй като те се съизмеряват със средния пазарен наем за имота през исковия период/.
Претендираното вземане по размер най-често се установява с помощта на вещо лице,но няма пречка Съдът да приложи и разпоредбата на чл.162 от ГПК,като определи размера по своя преценка.
В случая,ищецът е провел нужното доказване по отношение правото на собственост,но не е доказал,че ответникът е извлякъл ползи от ползването на имота за стопанската 2018-19 г.,отдавайки го под аренда. Доказателствата сочат,че ответникът е придобил имота при започнала стопанска година и го е отчуждил преди приключването й,т.е. било е невъзможно да сключи договор за аренда за стопанската година.По твърдения на самия ищец,за стопанската година е бил сключен договор не от ответника,а от наследодателя на праводателите му. Кредитирайки твърдението,следва да се приеме,че лицето, 4 извлякло ползи,не е ответникът,а арендодателят.
По изложените съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски - 960 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата,представлявана от Явор Илиев Гечев - министър на земеделието,с адрес за призоваване гр.София бул.”Христо Ботев”№78 ет.1,против Е. П. С. с ЕГН ********** от с.Х. общ.Х. обл.В. ул.”Ц. С.”№*иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД - за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 651.16 лв.,с която сума ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца от ползването на поземлен имот с идентификатор *** в с.М. общ.Х./нива от 35.230 дка ІІІ кат. в м.”Златията”,представляваща имот №002026 по плана за земеразделяне на селото/ за стопанската 2018-19 г..
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от Явор Илиев Гечев - министър на земеделието,с адрес за призоваване гр.София бул.”Христо Ботев”№78 ет.1,да заплати на Е. П. С. с ЕГН ********** от с.Х. общ.Х. обл.В. ул.”Ц.
С.”№8 сумата от 960 лв. с ДДС разноски по делото/адвокатско възнаграждение/.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5