Решение № 57 от 26.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Тетевен, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Г.а при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Г.а Гражданско дело № 20234330100763 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл..26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП ,обективно съединен с иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД

Подадена е искова молба от М. А. М. от Г.И. , общ. Тетевен , чрез адв.

Л. И. А. от САК срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ххххххх, гр. С-я, представлявано от В. А. Г., , А. Ч. Д., Н. Г. С., Държава: Л. Т..

В исковата молба се твърди ,че на 10.10.2019г. между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е подписан процесния договор за потребителски кредит №7001059009 от 10.10.2019г.за сума в размер на 2000 / две хиляда / лева за срок от 18 /осемнадесет / месеца до 15.04.2021 г. Ищецът е изплатил изцяло дължимата сума по процесния договор за потребителски кредит №7001059009 от 10.10.2019г. в размер на 3308,85 /три хиляди триста и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.

Твърди се ,че съгласно чл. 8 от договора, кредитът е бил отпуснат "под форма на разсрочено плащане” за стока или услуга или при свързани договори за кредит:неприложимо при потребителски кредит за общо ползване, за застраховка BANK ПАКЕТ 3 + СМЕТКА с цена на тази услуга 262,80 лв.; за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА с цена -179,82 лв., за еднократна такса за оценка на риска с цена 293,11лв., като посочения в чл. 10 в договора обща сума, дължима от потребителя при размер на кредит от 2000лв. е 3308,85 лв. или почти двоен размер от реално получената сума.

Счита, че сумите, заплатени от ищеца за застраховките, подлежат на връщане, ако не са платени на застраховате ля от ответното дружество, съгласно чл.7.2.2. от процесния договор.

Договорът противоречал на изискването в чл. 10, ал. 1 от ЗПК за яснота и 1 разбираемост, а също и на изискването относно таксите в чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК: " Тъй като съобразно т. 17 наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива". По отношение на таксите в чл. 7. 1 от договора било записано, че: Еднократната такса, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски... съгласно погасителния план". В противоречие с това, в чл. 17 от договора, който е установен с цел изрично да регламентира таксите по договора, било записано, че: " При сключването на този договор, потребителят не дължи нотариални, банкови или други такси, освен таксите, посочени в тарифата към този договор"/ каквато тарифа по договора липсва/.

Договорът за потребителски кредит бил недействителен и поради това, че представения в него погасителен план не посочвал как се разпределя вноската между различните неизплатени суми и няма разбивка, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, с което кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, an. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК:

Процесния договор не отговарял на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както е изискването на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК.

Изключително голямата разлика в престациите по двустранните договори противоречи на добрите нрави, доколкото те определят границите на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД.

Липсвало индивидуално договаряне. В случая било видно, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, от които не е предоставен вариант на ищеца , т.е. при предварително определени от страна на ответника договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между доверителят ми и ответното дружество, от което следва извод, че не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Ищецът е усвоил изцяло сумата по заема в размер на 2000 лева, но счита, че не е дължал разликата до общо дължимата по кредита в размер на 3308,85 лв., тъй като това е в нарушение на добрите нрави, внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността, липса на еквивалентност на престациите и са в ущърб на кредитополучателя, поради което са нищожни. Счита, че е налице скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва и по този начин се нарушават добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са 2 нищожни.Процесният договор противоречал на Закона, на добрите нрави, липсва еквивалентност на престациите. не е договорен индивидуално.

Процесният договор за кредит не бил индивидуално договорен. Индикация за това била липсата на еквивалентност на престациите,а ищецът бил лишен от възможността да влияе по какъвто и да е начин на ответната страна, не би и могъл, тъй като е по-слабата страна в оборота, а са му се предоставили условия, които или приема и получава кредит или не приема и не получава.

Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на ЦЕЛИЯ договор за потребителски кредит №7001059009 от 10.10.2019г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, алтернативно да прогласите нищожността на клаузите за ГПР и оценка на риска и да осъди ответника да върне надплатената от ищеца сума в общ размер на 1308,85лв., която сума надвишава размера на отпуснатата му такава като кредит по процесния договор .

В законово установеният срок е подаден отговор от ответника , в който се пояснява ,че процесния договор за кредит не е сключен под общи условия, съответно такива не са предоставяни като отделен документ на потребителя.

Всички условия касаещи заемното и застрахователното правоотношение възникнало между Банката като кредитор/застрахователен агент и ищеца се уреждат от подписания между страните Договор за потребителски кредит №7001059009 от 10.10.2019г. и приложените към него задължителни документи изискуеми съгласно ЗПК и Кодекса на застраховането.

По отношение на сключената застраховка: Неоснователни са твърденията на ищеца, относно нищожност на застрахователните премии. ЗПК разглежда и т.нар. допълнителни услуги, които потребителят може да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, по специално закона визира застрахователните услуги. В този смисъл е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в чл. 25, ал.

5 от ЗПК и др. Допълнителните услуги се предоставят с отделен договор за услуга и често от лице различно от кредитора. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от потребителя (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения потребителят - длъжник изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.3. от договора за кредит потребителят изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Единствено стойността на застрахователната премия, която се финансира от Банката е елемент от главницата по кредита, но това е финансов елемент, който няма нищо общо със застрахователния договор.

Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка и само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор.

В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за 3 усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии, и формиращ общия размер на кредита - главница. Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка.

В Общият размер на кредита е включена отпуснатата сума по сметка на кредитополучателя и застрахователната премия, в тази връзка ищеца не правилно изчислява процента на ГПР, като включва застрахователната премия като разход към кредита.

Разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита.

В процесния договор за кредит са описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят трябва да плати,. - еднократна такса за оценка на риска ,годишния лихвен процент.

В разходите свързани с кредита не влиза застрахователната премия, която не е задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата е ясно показана в чл. 7.1 .

Твърди ,че сключването на процесиите застраховки не противоречи на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си съгласие плащането на застрахователните премии да бъдат финансирани от кредитора.

Застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като по този начин процесиите суми формират стойността на отпуснатия кредит.

По отношение на твърдението за нарушаване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК - събиране на такси свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди се ,че начислената такса за оценка на риска в размер на 293,11 лева не е свързана с „управлението на кредита“. Ясно е указано в чл.

7.1, че таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора. Фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена в погасителните вноски, не променя момента на нейната изискуемост.

Разсроченото плащане на таксата не означава, че потребителят плаща такса за администриране на кредита всеки месец, а просто означава, че едно задължение възникнало в началото на договора се разсрочва във времето Таксата се включва в „разходите“ по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чиито размер в конкретния случай не надвишава максимално определения праг от 5 пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Поради което в представеният на Потребителят Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Банката е предоставила предварителна информация за „всеки друг разход свързан с Договора за кредит, а именно Таксата в размер на 293,11лв т.е. клиентът е бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.Събираната от Банката такса за оценка на риска има двойствен характер:

1) като разход и 2) като главница.Таксата като разход: при кандидатстването 4 за кредит Потребителят е заявил желана сума за кредит в размер на 2000 лева.

За предоставянето на тази сума Банката начислява допълнителна такса (такса за оценка на риска) в размер на 293,11 лева. Изискваната от Банката такса е разход, който потребителят следва да плати, за да получи желаната сума.

Този разход, заедно с договорната лихва формират ГПР, който Банката събира от потребителя. Именно като такъв разход Банката е посочила Таксата в т. 4.3 от СЕФ. Като разход дължим от потребителя, Банката го е прибавила при изчисляването на ГПР, който с тази такса е 48,26%.