Решение № 116 от 28.06.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. В., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20231450100624 по описа за 2023 година

Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ,с адрес за призоваване гр.Мездра адв.В. З. ВрАК е предявил иск против Ц. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. за прекратяване на сключения между страните граждански брак,поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения без съда да се произнася по въпроса за вината.

В исковата молба се твърди,че повече от година и половина страните са във фактическа раздяла,като не поддържат нормални съпружески отношения.Въпреки опитите отношенията им да бъдат подобрени,това не се получило.УстаноВ.,че имат непреодолими различия в характерите и разбиранията за живота..

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор,че не желае прекратяване на брака.Твърди се,че много пъти съпрузите са се карали,а след това сдобрявали.Действително понастоящем имат проблеми.В случай,че брака бъде прекратен,желае в семейното жилище да остане ответницата заедно с дъщерята на страните Елизабет Г.а,тъй като това е единственото им жилище..

Искът е с правно основание чл.49 ал.1 от СК и чл.56 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак с акт № .......... год. на Община В..От брака си страните имат родени две деца, които към настоящия момент са пълнолетни..Отначало съпрузите се разбирали.Постепенно охладнели един към друг и повече от една година са във фактическа раздяла.,като ищеца напуснал семейното жилище..

Ответницата в отговора на исковата молба е заявила,че държи на брака.за разлика от действащия до 2009 год.Семеен кодекс,който не позволяваше постановяване на развод по иск,предявен от единия съпруг,новият СК отдава привилегия на личната свобода като ценност,а не на семейството.Щом съда констатира наличие на дълбоко и непоправимо разстройство,той следва да прекрати брака,независимо от волята и желанието на другия съпруг.

При така изяснената фактическа обстановка съда намира,че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.Повече от една година страните са разделени без да се интересуват един от друг,без да поддържат физически или духовни контакти.Бракът им е опразнен от своето съдържание и съществува само формално.Такъв брак е ненужен както на страните по делото, така и на обществото и същия следва да бъде прекратен.

Никоя от страните не е поискала произнасяне по въпроса за вината за прекратяване на брака, поради което съда не се произнася по въпроса за вината.

С прекратяването на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните.Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводия процес.

По небрачния иск по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В. ул.“2---------------------------.

Предоставянето на ползване на семейното жилище е последица от развода между страните- елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково,а спорна съдебна администрация- форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения,осъществяване по реда на двустранно спорно производство,решението по което няма сила на присъдено нещо и може да 2 бъде изменявано при промяна на обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл.322 ал.2 от СК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск,поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск.В конкретният случай ищецът не е направил валидно искане на предоставяне правото на ползване на семейното жилище.В исковата молба е записано само,че семейното жилище е собственост на родителите му.Исковата молба е подадена на 12.06.2023 год.С разпореждане от 13.06.2023 год. съда е изпратил препис от исковата молба на ответницата.На 30.06.2023 год. е входирана допълнителна молба от ищеца, с която се иска предоставяне право на ползване на семейното жилище,но съда не я е уважил,а е отбелязал само към дело без размяна.

От приложените по делото доказателства се установява,че семейното жилище на страните представлява апартамент №............. в „Жилищен блок за обезщетение на отчуждени собственици“в кв.156 ЦГЧ-гр.В., административен адрес ул.“ 28-ми октомври“ № 9,с площ от 93.57 кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения по силата на нот.акт № 64 рег.№ 1562 дело № 55/2011 год. на нотариус РСвписана под № --- в НК с район на действие РС гр.В..Процесният апартамент е придобит въз основа на отчужден имот на 0000000000000- родители на ищеца, видно от заповед № 1308/21.11.2001 год. на Община В..Определено е заплащане за отстъпеното им в обезщетените жилища сумата 20 105.78 лв.От показанията на св.Ц. се установява,че страните са сключили граждански брак преди 25 години.Когато сключили брака живеели в наследствена къща на родителите на Г..Къщата била отчуждена,включили се при построяването и получили апартамента,в кой понастоящем живее ответницата Ц..Свидетелката заявява,че ищеца Г. няма нищо против децата да идват в апартамента.Оставил им е напълно всичко и е съгласен да живеят там.Бабата е съгласна децата на страните да живеят там, но без Ц..Св. Т. бивш съпруг на сестрата на ответницата установява,че ищеца имал къща и я отчуждили.Дали им спорния апартамент.Жилището е негово.Ц. плаща всичко.Тя няма друго жилище.

От събраните по делото доказателства се установява,че семейното жилище не е съсобствено между страните, нито принадлежи само на съпруга Г.

, нито ответницата притежава вещно право на ползване върху жилището.

Ответницата няма друг жилищен имот,а ишеца не е представил доказателства в 3 тази насока.

Безспорно е установено, че отношенията между съпрузите са нетърпими, което изключва семейното жилище да се ползва съвместно от двамата съпрузи.

Според задължителната съдебна практика по чл.56 от новия СК, напр.Р-е № 540 от 17.12.2012 г. по Г. д. № 220/2012 г., IV г. о., Р-е № 247/25.06.2010 г. по Г. дело № 239/09 г. на IV г. о., двете на ВКС, на съпруганесобственик, и който не притежава вещно право на ползване, при липса на непълнолетни деца, както е в настоящия случай, е изключено да се предостави за ползване семейното жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, приложима е разпоредбата на чл.56 ал.5 от СК.В този случай здравословното състояние и жилищните нужди биха имали значение,ако жилището беше съсобствено., но в случая то не е , поради което претенцията на ответницата за предоставяне правото на ползване на семейното жилище следва да се остави без уважение.

По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ответницата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си.

Съгласно чл.53 от Семейния кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Уредбата е лаконична, като съгласието или противопоставянето на съпруга титуляр на фамилното име е ирелевантно. Съгласно чл. 14, ал.2 от Закона за гражданската регистрация фамилното име при сключване на брак се формира съгласно правилата на СК.

Съгласно чл.12 от сега действащия Семеен кодекс, при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето; като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗГР, промяната на собственото, бащиното или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случая, когато важни обстоятелства налагат това.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо право, свързано с определен гражданско правен субект. Юридически то е уредено с 4 императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по предвиден в ГПК ред и възниква при точно определени от закона основания, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, важни обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са напраВ. лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяната. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва, че с новия СК е възприет противоположния принцип при фамилното име след развода, в сравнение с отменения Семеен кодекс, а именно: възприет е принципа на запазване на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието или несъгласието на съпруга-първоначален титуляр на фамилното име, е без правно значение. Това е така защото, както при сключване на брака единият съпруг е променил фамилното си име, приемайки това на другия, без да иска съгласието на титуляра, така и в случай, като обсъждания за запазването му, не е необходимо такова съгласие. И в двата случая е достатъчно волеизявлението на лицето, което променя името си. При действието на СК, в сила от 01.10.2009 година, ако съпругът, който е приел брачната фамилия на своя съпруг не заяви желание да носи предбрачното си фамилно име, запазва брачната си фамилия. В процесния случай съпругата Ц.

Д. не е изявила желание да промени брачната си фамилия, поради което съдът следва да постанови след развода същата да продължава да носи брачното си фамилно име- А., което обуславя извода, че не следва да се допуска промяна във фамилното име на ответницата.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.В. и Ц. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В., сключен с акт № .................... год. на Община В. поради НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО В БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ СЪДА ДА СЕ

5

ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име Д..

ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6