Определение № 1214 от 07.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902666 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. А., физическо лице, упражняващо дейност като земеделски производител, срещу решение № 252 от 29.07.2022г. по в.т.д. № 137/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 4 от 14.01.2022г. по т.д. № 72/2021г. на Окръжен съд Добрич за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Стойчеви 5762“ООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 73, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 27 000 лева, подлежаща на връщане цена по развален договор за покупко-продажба на селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 от 09.04.2019г., със законната лихва за забава от 13.05.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, и 1 800 лева изтекли лихви от 13.08.2020г. до 12.05.2021г., както и 3 116. 69 лева, направени необходими разноски за запазване на вещта за времето до разваляне на договора, със законната лихва за забава от 13.05.2021г. до окончателното плащане.

1

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Неправилно, тълкувайки тристранното споразумение от 13.08.2020г., въззивният съд е приел, че страните по делото са уредили отношенията си във връзка със сумата от 27 000 лева и договорът за покупко-продажба от 09.04.2019г. не е бил развален, а се касае за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД. Нарушена е нормата на чл. 20 от ЗЗД. Съдът не е изследвал действителната воля на страните, правната природа на сключеното между страните споразумение и произтичащите от последното права и задължения страните. От въззивния съд не са били съобразени издадените по реда на чл.

115, ал. 1 от ЗДДС кредитни известия от 13.08.2020г., потвърждаващи посоченото в споразумението от 13.08.2020г., че правоотношенията между ищеца и ответника се прекратяват. Обстоятелството е било потвърдено от ответника с подадения от него отговор на исковата молба. Също съгласно отговора на исковата молба сумата от 27 000 лева е трябвало да послужи като обезщетение за ползване, за което от ответника е била издадена фактурата от 13.08.2020г. Няма законна пречка в тристранното споразумение да бъдат инкорпорирани както споразумение за прекратяване на действието на договор за покупко-продажба на движима вещ поради неизпълнението на договорни задължения от страна на купувача, така и договор за продажбата на същата вещ между продавача и третото лице. Липсват каквито и било данни за волеизявления, които да обосновават извода, че клаузата на чл. 4 от тристранното споразумение е релевантна към авансово пратената от ищеца (купувач) сума по процесния договор за продажба от 09.04.2019г.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

2

1. Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)?

2. Въззивният съд има ли процесуалното задължение да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение?

3. Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?

4. Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните?

Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, които произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Касаторът намира въззивното решение постановено в противоречие с решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 5 от 06.02.2020г. по гр.д. № 641/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60188 от 01.10.2021г. по гр.д. № 392/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на ВКС, ГК, І г.о.

Според касатора, на основание развитите правни доводи, въззивното решение е и очевидно неправилно.

От насрещната страна по жалбата „Стойчеви 57-62“ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като недопустима и неоснователна. При подаване на жалбата касаторът не е посочил качеството си земеделски производител, така както е било водено делото. По същество се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да 3 бъде потвърдено като правилно. Евентуално, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, следва да се разгледа направеното от насрещната страна възражение за прихващане.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба срещу решението на Апелативен съд - Варна в частта относно исковете по чл. 73, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 116. 69 лева, направени необходими разноски за запазване на вещта селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 за времето до разваляне на договора за продажба от 09.04.2019г., със законната лихва за забава от 13.05.2021г., датата на исковата молба, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по търговско дело, но с цена на иска под 20 000 лева. Производството по делото е по търговски спор по чл. 365, т. 1 от ГПК с предмет права, отнасящи се до едностранна търговска сделка (последици от прекратяването й). Касаторът е физическо лице, регистрирано като земеделски производител по ЗПЗП, което се занимава със селскостопанска дейност, и съгласно изричното предвиждане на чл. 2, т. 1 от ТЗ не е търговец. Търговец обаче е дружеството „Стойчеви 57-62“ООД, сключило договора за продажба от 09.04.2019г. с оглед упражняваното от него занятие, което е и относно споразумението от 13.08.2020г. Съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

Същевременно извършваната от касатора професионална дейност като земеделски производител, във връзка с която е била придобита движимата вещ, изключва качеството му потребител, при което да се касае за гражданско дело (чл. 113 от ГПК, вр. чл. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП).

Дори делото да е гражданско, въззивното решение отново би било под касационния праг на обжалване, тъй като искът по чл. 73, ал. 2 от ЗС е с цена и под 5 000 лева.

4

В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. Неоснователно е възражението на насрещната страна, че касаторът не е подал касационната жалба в качеството си на земеделски производител. Това следва от съдържанието на подадената жалба.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел от фактическа страна, че на 09.04.2019г. между страните е бил сключен писмено договор за покупко-продажба, съгласно който дружеството „Стойчеви 57-62“ ООД се е задължило да прехвърли на касатора собствеността и да достави селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 при цена от 54 000 лева без ДДС (64 800 лева с ДДС). Цената е била платима на две вноски – 27 000 лева първоначално плащане и 37 800 лева, платими до 30.09.2019г. Сумата от 27 000 лева (22 500 лева данъчна основа и 4 500 лева ДДС) е била платена от касатора. За доставката от продавача е била издадена данъчна фактура № 1000102314/04.04.2019г. Втората вноска, за която е била издадена данъчна фактура № 1000102316/09.04.2019г. (31 500 лева данъчна основа и 6 300 лева ДДС) не е била платена и от „Стойчеви 57-62“ООД са били предприети съдебни действия (обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запори върху банковите сметки на касатора). За да бъде доброволно уреден спорът, на 13.08.2020г. между касатора, „Стойчеви 57-62“ООД и Радомир Николаев Стоянов, също земеделски производител, е било сключено писмено споразумение. Съгласно споразумението (чл. 1, ал. 1) касаторът и търговското дружество са признали за безспорно, че П. А. А. дължи на „Стойчеви 5762“ООД сумата от 37 800 лева неплатен остатък от продажбената цена по договора от 09.04.2019г., 3 339 лева законна лихва върху сумата от 01.10.2019г. до 13.08.2020г., 1 200 лева платено адвокатско възнаграждение за водене на обезпечително дело пред частен съдебен изпълнител, 40 лева платена държавна такса за образуване на дело за обезпечение на бъдещ иск и 68. 10 лева, платена такса по изпълнителното дело.

Предмет на споразумението е било уреждането на спора относно посочените задължения, 5 както и прехвърлянето на собствеността на селскостопанската техника и избягването на спорове чрез взаимни отстъпки (чл. 1, ал. 2). Страните по споразумението са приели още, че с подписването му се прекратяват правоотношенията между „Стойчеви 57-62“ООД и касатора, възникнали въз основа на договора за продажба, и се създават нови такива между „Стойчеви 57-62“ООД и Радомир Николаев Стоянов. Той поема всички права и задължения на касатора по договора за продажба и ще закупи вещта за сума от 42 808 лева, платима на две вноски (чл. 2). Касаторът се е съгласил в деня на подписване на споразумението да предаде владението над вещта селскостопанска техника на Радомир Николаев Стоянов. Търговското дружество и касаторът са декларирали, че с подписване на споразумението намират правоотношенията си по договора за продажба от 09.04.2019г. за окончателно уредени и нямат нито сега, нито за в бъдеще каквито и да са претенции за заплащане на каквито и да са суми на основание договора, както и по отношение на неговото изпълнение (чл. 4). Съгласно клаузата на чл. 5 от споразумението търговското дружество се е задължило да предприеме конкретни действия по отмяна на наложените запори. Въз основа на споразумението земеделската техника е била предадена от касатора на Радомир Николаев Стоянов. На 13.08.2020г. от „Стойчеви 57-62“ООД, по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, са били издадени кредитни известия № 1000001049 и №1000001050 към фактура № 1000102314/04.04.2019г. и фактура № 1000102316/09.04.2019г. съответно за суми от 4 500 лева и 6 300 лева ДДС.

При възприемане на фактическите обстоятелства по делото въззивният съд не е отрекъл и останалите посочени от страните по делото факти, за които също са били представени доказателства. А именно, че след получаването на покана по чл. 103 от ДОПК от 05.01.2021г. с писмо касаторът е поискал от ответника връщане на сумата от 27 000 лева, поради разваляне на договора за продажба. Това е било отказано от „Стойчеви 57-62“ООД с писмо от 05.02.2021г. В писмото е било посочено, че до разваляне на договора за продажба се е стигнало поради неизпълнението на касатора, а договореностите по споразумението е трябвало да бъдат отразени и в счетоводните книги. Ако касаторът претендира връщане на сума от 27 000 лева, то търговското дружество ще има правно основание да претендира дължима сума за ползване на вещта, предмет на договора за продажба, развален по силата на споразумението от 13.08.2020г., която сума е с не по6 малка стойност на претендираната от касатора.

Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44edb500-18fe-4f0a-8bd9-525072a7d738