Решение № 937 от 06.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Перник, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720100094 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. К. Б., ЕГН:

********** от гр. П., кв. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за 1 забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1719,39 лева, от които сумата от 1477,53 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 241,86 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата лично, която е депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба чрез процесуален представител по пълномощие.

Счита, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение като такава, тъй като претенцията на ищеца не била достатъчно добре индивидуализирана както по отношение на главницата, така и по отношение на мораторната лихва. Не било ясно каква точно сума за всеки календарен месец от процесния 16 месечен период се била дължала и лихва в какъв размер била начислена върху всяка претендирана главница за всеки календарен месец от процесния период. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Заявява, че през процесния период не била подавана топлинна енергия в качество и параметри съответстващи на договореното и ищецът не бил извършил доставка на стоката, доколкото на основание чл. 110, ал. 2 ЗС топлинната енергия била движима вещ. Подаваната топлинна енергия не била отчитана законосъобразно и правилно.

Не било налице валидно направен избор на лице по чл. 139а от ЗЕ за извършване на услугата за дялово разпределение. При изчисляване на подадената топлинна енергия от отчетените от общия топломер на входа количества не били приспаднати задължителните технологични разходи. Ищецът незаконосъобразно бил завишил количеството на топлоенергията, отчетена като подадена към сградата. Подобни разходи не следвало да бъдат начислявани на потребителите съгласно Директива 2006/32/ЕО. За отчетените суми не били издадени надлежни фактури. Процесните фактури не били отговаряли на изискванията заложени в собствените общи условия на доставчика.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва на основание чл. 193, ал. 1 ГПК верността на представения отчет на показанията на топломер в абонатната станция за процесния период за процесния период, като в случая не се оспорва автентичността, а съдържанието на документа и не следва да бъде откривана процедура по чл. 193 ГПК. Оспорва автентичността на Договор от 23.09.2002 г., като твърди, че поставените подписи не били на посочените лица, като съдът ще се произнесе по това оспорване в открито съдебно заседание след взимане на становище на насрещната страна дали ще се ползва от този документ, което би обусловило откриване на процедура по чл. 193 ГПК. Оспорва представеното извлечение от сметка, тъй като не 2 било подписано и моли същото да не се приема по делото. Съдът счита, че същото следва да бъде ценено като неподписан частен документ изхождащ от ищеца и удостоверяващ благоприятни за него факти.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

3

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.

В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът е сключил на 23.12.2021 г. договор за продажба на наследство с наследника Т. С. К. с предмет на договора наследството останало от починалия наследодател на същата В. Г. К., починал на 31.08.2021 г., като в наследството се включват всички негови права и задължения, включително и правото му на собственост върху процесния имот и задължения към ищцовото дружество по отношение на този имот.

Ответницата не е оспорва обстоятелство, че е собственик на процесния имот и качеството си потребител.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза за периода от 1.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за абонат на адрес гр. П. жк. Т., бл.*, вх. *, ап.** с абонатен 4

№********** стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 1477,53 лева и лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. била в размер на 226,82 лева или общо 1704,35 лева. По месечно задължението за главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот находящ се в гр. П. жк. Т*, бл.*, вх.*, ап.** с абонатен №********** е отразено в приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от настоящето заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните плащания начислена върху главница 1477,53 лева за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. е в размер на 226,82 лева. Обезщетението за забава за периода от 10.03.2020 г. до 11.05.2022 г. начислено върху главницата в размер на 1477,53 лева за посочения период е в размер на 226,82 лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица 1. Ответника не е извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. В информационната система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки с отрицателен знак в размер на -50,81 лева.