Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3945 от 17.04.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 628/2025
Вид
Решение № 3945
Подписан
17.04.2025
В сила
10.10.2025
Състав
Росица Чиркалева-Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.30, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.48, ал.1, т.1, предл. второ · Закон за убежището и бежанците
  • чл.58, ал.10 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.63а · Закон за убежището и бежанците
  • чл.75 ал.1 т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.75 ал.1 т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.8 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.84, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.9 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.9, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.9, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците

РЕШЕНИЕ

№ 3945

Хасково, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260700628 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. Х. И., [държава], с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [жк], против Решение №2166/05.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства може да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал [държава], но те били неправилно възприети от него. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Поради възникналите в [държава] нови обстоятелства и свалянето от власт на Б. А. изпитвал опасения за живота си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 държавата носела отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като съответният жалбоподател напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Оспорването се поддържа в съдебно заседание, чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105400-4334/09.10.2024г. по описа на СДВНЧ – София (л.63) Х. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№4345/16.10.2024г. (л.62), регистрирана в ДАБ с рег.№УП-35226/16.10.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-35226/16.10.2024г. (л.60), като е посочил имена Х. (собствено) И. (бащино) Х. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], област И., със същия постоянен адрес, с начално образование, професия – з., религия – м. с., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на лицето, всички с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег.№УП-35226/16.10.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.39), видно от която същият е индивидуализиран, както следва: Х. Х. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], област И..

Видно от Решение №4263/15.10.2024г. с рег.№УП-35226/16.10.2024г. (л.44), чужденецът е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 15.10.2024г. му е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП-35226/18.10.2024г. (л.35), началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-109/08.01.2025г. (л.32), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България на Х.Х.И., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 29.01.2025г. е било проведено интервю Х. Х. И. като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-35226/31.10.2025г. (л.23), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто той заявил, че напуснал [държава] в през септември 2024г., когато нелегално преминал в [държава], където останал 4-5 дни, след което преминал на българска територия. След като стигнал до [населено място] се обадил на приятел, който го посъветвал да се предаде на полицията и той го послушал. Адресът му бил [населено място], област И., но живя там до преди 5 години, след това се преместил в друг село от същата област, а последно живял 4 месеца в [населено място], отново в област И.. Напуснал родното си село, защото цялото било разрушено. В селото, в което се преместил първоначално положението било по-стабилно, но имало бомбардировки през 2024г. и затова се преместил в [населено място]. Там също имало бомбардировки понякога. Имало и по-спокойни места в [държава]. Финансовото положение също било лошо. Баща му и малкия му брат били глухи и се наложило да дойде в България за да работи. Споделил, че бил свидетел на военни действия през 2020г., когато Свободната армия свалила самолет на Редовната армия, виждал и бомбардировки. В [населено място] 2 - 3 дни имало инциденти, свързани със сигурността. Напуснал [държава] именно заради войната, като не го сторил по-рано, защото нямал финансова възможност. Семейството му живеело в [населено място] и проблема там сега бил, че имало кражби и отвличания. Подал молба за закрила в Българи, тъй като парите му стигнали за пътя до тук, нямало как да продължи. Посочил, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не му било казвано насилие и не бил заплашван или преследван. Не участвал в политически партии или други организации. Нямал впроблеми с официалната власт в родината си.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-35226/25.02.2025г. (л.15), с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на търсещия закрила.

С оспореното Решение № 2166/05.03.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Х. И., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 14.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 17.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут на лицето при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденец. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в [държава] и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.35 чл.36 от АПК, изразени в жалбата.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.