Решение № 342 от 19.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. К., 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510101704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК с вх.№ *** г. е образувано ч.гр.д.№1042/2023 г. по описа на Районен съд-К. и издадена Заповед №5***16.5.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 720 лв., ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до окончателното плащане. На *** г. е връчено съобщение, че в срока длъжникът „М.“ ЕООД е подал възражение по чл.414 от ГПК. Поради това за бил налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в срока на чл.415, ал.4 от ГПК. Твърди, че през месец декември 2022 г. ответното дружество “М.“ ЕООД помолило представител на “Е.“ ООД да поеме счетоводното му обслужване, поради факта, че дружеството извършва специфичен вид счетоводство, а именно само на транспортни фирми, извършващи международни автомобилни превози на товари по шосе. Това по своята същност е особено, защото се следят повече от нормалното срокове, подават се повече декларации, изискват се специални познания, които не всеки счетоводител притежава и желае да развива и е по-трудоемко и отговорно. Уговорката била да им бъде заплащано възнаграждение за услугите в размер на 360 лева месечно с начислен ДДС. През м.януари 2023 г. им били предадени приходни и разходни фактури на “М.“ ЕООД, а на *** г. връчено и нотариално завереното пълномощно, с което вече имали право да представляват дружеството пред 1 органите на НАП. Според уговорката им с ответното дружество, “М.“ ЕООД имало задължение да извършва счетоводно обслужване, завеждане и обработка на труд и работна заплата на служителите им. Управителят пожелал да бъде професионално обслужван от представляваното дружеството “Е.“ ООД, което е тясно-специализирано в транспортното счетоводство и трудови правоотношения. В продължение на два месеца - януари и февруари 2023 г. били предавани приходни и разходни документи, които следвало да обработи и подаде за тях необходимата справка-декларация по Приложение 13 към чл.116, ал.1 ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби. В същото време по предоставени от упълномощено лице на управителя - М. И. данни за присъствени дни, следвало да се подават ежемесечно към НАП Декларации Образец 1 и Образец 6, относно начисляването и изплащането на дължимите осигуровки за наетите по трудови правоотношения служители, както и да се генерират и предават разчетно-платежни ведомости.

Едновременно с това в цитирания период се изисквало да съставя трудови договори за новоназначени служители, да съставя заповеди за освобождаване на служители, както и да подава съответните уведомления по чл.62 и сл. от КТ към НАП, като текучеството на персонала в този кратък период и за микропредприятие бил сериозен. През периода на счетоводно обслужване оказвал необходимите консултации и се е отзовавал за решаване на проблеми в дружеството. Въпреки, че в уговорката им не влизали правни консултации, такива се налагало да дава често в писмена и устна форма, поради постоянните конфликти между назначени работници и управителя на “М.“ ЕООД, както и във връзка с текущи проверки, извършвани от Главна инспекция по труда по сигнал на работници в “М.“ ЕООД. Трябвало и да консултират ответното дружество по възникващи трудови спорове. Наложило се да се изготвят и представят документи, свързани с текуща проверка от Главна инспекция по труда, въпреки че това не влизало в задълженията на счетоводна къща и изрично било говорено, че за административна дейност следвало да се издава отделна фактура. Отново въпреки, че не влизало в задълженията се наложило да предадат на представител на ответното дружество образци и примерни документи за попълване на изрядно трудово досие. Водени от обичайна коректност, с която предоставяли своите услуги, дружеството извършвало всичко необходимо, което клиентът “М.“ ЕООД пожелало. На *** г. издали фактура №********** за счетоводна услуга, според уговорката им, на стойност 360 лева с включен ДДС, която се отнасяла за услугите, предоставени за м.01.2023 г., а на *** г. фактура с №****, относима за услугите, предоставени за м.02.2023 г. на уговорената стойност от 360 лева с включен ДДС. Въпреки, че падежът на фактурите бил 10 дни след издаването им, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и издаването на Заповед №5***16.5.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1042/2023 г. по описа на Районен съд-К. задълженията по посочените фактури не били платени. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че “М.“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителя И.Н.И. дължи на “Е.“ ООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителя Ц.П.П. сумата от 720.00 лв., представляваща незаплатени счетоводни услуги за м.01 и м.02.2023 год., за които били издадени данъчни фактури с №**********/*** г. и №****/*** 2 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до окончателното заплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №5***16.5.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1042/2023 г. по описа на Районен съд-К.. Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по размер.

Действително, ищцовото дружество извършвало счетоводно обслужване, за което била издадена и платена фактура №**********/***г., получена и осчетоводена. По тази фактура заплатил сумата по банковата сметка на ищеца още преди да бъде уведомен за производството по ч.гр.д. №1042/2023г. на КРС. Твърди, че не дължи плащане по втората фактура №****/***г., защото не била получена, не била подписана от негов представител и не била включена в дневника за покупките и справка - декларация по ДДС с право на данъчен кредит. Съдебната практика приемала, че фактурите можели да послужат като доказателство за сключване на договор за търговска продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение, при наличие на доказателства, които можели да се ценят като признания за съществуващата облигационна връзка, като например счетоводното отразяване в счетоводствата на страните, частично плащане на цената и др.

/Решение №211/30.01.2012 г. по т. д.№1120/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./ Моли съда да постанови решение с което да отхвърли претенцията за заплащане на фактура №***/***г. като неоснователна поради плащане и да отхвърли претенцията за заплащане на фактура №****/***г. като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1042/2023 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено заявление от “Е.“ ООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., *** е издадена Заповед №5***16.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу “М.“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, за сумата от 720.00 лв. главница, ведно със законна лихва от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25.00 лв., което вземане е за неплатени фактури, издадени за извършени счетоводни услуги - подаване на месечни декларации по ЗДДС за м.01 и м.02.2023 г.- образец 1 и образец 6; назначаване и освобождаване на служители от 01.01.2023 г. до 30.03.2023 г. и счетоводни консултации. Заповедта е връчена длъжника на 25.05.2023 г. и на 21.06.2023 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и указанията на съда, дадени с разпореждане от 26.06.2023 г., връчено на *** г., кредиторът-ищец е предявил на 26.07.2023 г. искова молба за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

По делото са приети заверени копия на: Пълномощно, с нот.зав.рег.

№8****** г. на Н. К., нотариус рег.№*** на НК с упълномощител И.Н.И. в качеството на управител на “М.“ ЕООД с ЕИК:*** и упълномощени лица Д.Ц.К. от гр.С. и Ц.П.П. от гр.К.; Извлечения от потвърждение за получаване от електронна система на НАП от 13.03.2023 г. и от 10.02.2023 г., подадени 3 за документи: месечна справка-декларация по ЗДДС и VIES декларация за м.01.2023 г. и м.02.2023 г. на “М.“ ЕООД с ЕИК:*** от Д. Ц. К. и 2 бр.извлечения на резултат от обработка НАП от 10.03.2023 г. и от 30.03.2023 г.; Справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, изх.№***/*** г. с работодател “М.“ ЕООД с ЕИК:***, за прекратяване – С. С. Ш.; фактура №****/*** г. за счетоводни услуги на стойност 360 лв. с ДДС и фактура №**********/*** г. за счетоводни услуги на стойност 360 лв. с ДДС.

Приета и неоспорена е кореспонденция по електронна поща в периода 01.02.2023 г.- *** г., водена от Л. П., с представител от “М.“ ЕООД /л.13-л.30 на делото/.

В показанията си свидетеля Д. Ц. К. сочи, че от 4 години изпълнява длъжността главен счетоводител в “Е.“ ООД. “М.“ ЕООД кратко било клиент н а “Е.“ ООД. Извършвали всички счетоводни дейности по закон като обработка на счетоводни документи, подаване на всякакъв вид документи по данъчните закони, декларации по ЗДДС, декларации за месечните осигуровки, за данъци, както и назначаване, уволняване на хора, което за кратния период на обслужване на ответника около 2-3 месеца било често поради голямо движение на персонала на “М.“ ЕООД и съдебни спорове.

“М.“ ЕООД се занимавало с транспортна дейност. Офисът “Е.“ бил едно помещение, чували договорните отношения с параметрите и заплащането, като обработвали и документите. В телефонен разговор чула управителя на “Е.“ ООД да казва няколко пъти на управителя на “М.“ ЕООД- жена, че фирмата работи на по-високи цени, защото работят основно с чужди фирми с по-високи стандарти. От “М.“ ЕООД търсели съвети при изготвяне на заповеди за уволнение и управителят им давал насоки. Каквото се искало счетоводно, го направили дори в повече. На ответника били издадени две фактури. Управителят на “Е.“ ООД им казала, че “М.“ ЕООД получили изпратените фактури, но им се виждало скъпо. Едната фактура била платена след разговора. Изготвили по искане на “М.“ ЕООД справка и документи за Главна инспекция по труда във връзка с проверка и предписание за корекции относно заплащания на шофьори, което не било счетоводна услуга и затова проучили чрез обаждане на служителят от Инспекцията по труда, издал разпореждането и след разясненията му изготвили документите, които изпратили в Инспекцията.

Съгласно показанията на свидетеля П. М. М., “М.“ ЕООД около два месеца били клиент на “Е.“ ООД, което се занимава със счетоводна дейност, предимно на транспортни фирми в Б. и в чужбина. Между “Е.“ ООД и “М.“ ЕООД имало сключен само устен договор за предоставяне на счетоводни услуги. Знаела почти цялата кореспонденция, защото целият екип на фирмата и шефовете им работели в едно помещение, чували всички разговори и обсъждали. Управителят на фирмата П. не искала да работи с “М.“ ЕООД и ги предупредила, че таксите са доста скъпи, защото ползва високо платен софтуер и екипи от външни консултанти, но управителката на “М.“ ЕООД била категорична, че иска да работи с тях въпреки високите такси.

Свидетелката твърди, че чула телефонен разговор между П. и управителката на ответното дружество. Уговорката им била да извършват рутинните счетоводни ежемесечни услуги, което включвало осчетоводяване на всички предоставени им документи, както и работа по персонала на фирмата – 4 назначаване, прекратяване на трудови договори, подаване на ДДС декларации и др. От ответното дружество им предоставили протокол на Инспекцията по труда от проверка с предписания, по които имало довършителни работи с молба да се отговори на предписанията. Основно по протокола на Инспекцията по труда работила Д. К., а свидетелката помагала. В “М.“ ЕООД имало текучество, нетипично за малка фирма. Имало и няколко казуса, свързани с дисципЛ.рно уволнение на служители, по които изготвили документи за прекратяване на трудовите договори. Към НАП ищецът подавал ежемесечните декларации за ДДС на “М.“ ЕООД, както и уведомление за сключени и прекратени трудови догори. Огромна част от работата и комуникацията била по имейл.“М.“ ЕООД били уведомени за всичко, което е извършено като работа. Изпратени били и две фактури към “М.“ ЕООД за заплащане на извършените счетоводни услуги.