Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3648 от 05.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5216/2026
Вид
Решение № 3648
Подписан
05.10.2026
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 3648 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20263110105216 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Д. М. Й., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул.

К. № **, за постановяване на мерки за защита срещу А. Р. М., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул. К. № **, с когото са във фактическо съпружеско съжителство и имат 10 общи деца.

Твърди се в молбата за защита, че на 17.07.2026 год. А. пребил Д., пробол я с нож в левия крак, при което тя изгубила съзнание. Този акт на домашно насилие е извършен в присъствието на 12- годишната им дъщеря М.

А. Р., ЕГН **********.

На 19.07.2026 год. А. отново пребил Д., както и пълнолетната й дъщеря Т. Д. М., ЕГН **********.

В декларацията по чл. 9 от ЗЗДН са изложени същите твърдения за осъществените актове на домашно насилие.

В молбата се твърди още, че пострадалата живее с ответника от 28 години, като през последните четири от тях той започнал да употребява наркотици и системно й нанасял побой, за да му дава пари или за да взема заеми и да му дава парите, с които да си купува наркотици. Заплашвал нея и 1 дъщеря 17- годишната й дъщеря К. А. Р., родена на 27.06.2009 год., ЕГН **********, че ще ги направи проститутки.

При дадената възможност, молителката не е уточнила молбата си относно дада и обстоятелствата, касаещи дъщерите й.

Моли да бъдат постановени мерки за защита.

Ответникът не оспорва молбата. Не ангажира доказателства, с които да обори презумптивната доказателствена стойност на подадената от молителя декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице.

Законът придава специална доказателствена сила на декларацията по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН. В настоящия случай е налице подадена такава, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН ).

Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочения в нея извършител, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН предвижда, че за психическо насилие 2 върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителя и детето М. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДН . С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на домашно насилие спрямо тях.

Следва да се посочи, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза от рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание. При определяне на подходящата по вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона – предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати по- нататъшни посегателства върху пострадалото лице.

Страните не соискали присъждане на разноски и не представят доказателства да са направили такива, поради окето съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че по отношение на Д. М. Й., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул. К. № ** е упражнено психическо, емоционално и физическо насилие от ответника А. Р. М., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул.

К. № **- неин съпруг на 17.07.2026, което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за защита.

ПРИЕМА за установено, че на 17.07.2026 год. по отношение на детето М. А. Р., ЕГН ********** е упражнено психическо и емоционално насилие от ответника А. Р. М., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул. К. № **- негов баща, 3 което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за защита.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя А. Р. М., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул. К. № **, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. М. Й., ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул. К.

№ ** и М. А. Р., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН на А. Р. М., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, находящо се вс. К., обл. В., ул. К.

№ **, обитавано от Д. М. Й., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН **********, както и местата им за социални контакти и отдих за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита- 21.07.2026 год.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Р. М., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА А. Р. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на Варненски районен съд в размер на 25.00 лева.

Преписи от решението да се връчат на страните и на РУП по местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.

Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд Варна.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4